Заради COVID-19 много служители работят от дома, Брюксел иска да регулира кога да са на разположение
Преди 20 години беше изключено да се свързваш със служител извън работното му време, особено през почивните дни. Днес т.нар. приличен час не се спазва, служебните разговори по мейл и чат са денонощни, а телефонните обаждания след работа, през уикенда или по време на празници се смятат за нормални от много работодатели. В някои компании и цели държави “да си на повикване”, се превръща в новата норма.
Очаква се в бъдеще дистанционната работа да става още по-често срещана. Затова в ЕС се заговори за “правото на изключване” - работникът да може да се изключи от мрежата, когато работи от вкъщи, и да се въздържа от участие в свързана с работата електронна комуникация като имейли и други съобщения в неработно време и през празниците.
В своя законодателна инициатива, приета миналата седмица, Европейският парламент призова да се приеме нов закон на съюза, който да предоставя на работниците правото да изключват цифровите си служебни устройства, без да се сблъскват с негативни последици. Новият закон трябва също да определи минимални изисквания за работа от дома и да изясни условията на труд, работното време и времето за почивка. “Не можем да се откажем от милиони европейски работници, които са
изтощени от
натиска да бъдат
винаги “на линия”
и от прекалено дългото работно време. Сега е моментът да застанем зад тях и да им дадем това, което заслужават: правото на откъсване от работната среда. Това е от жизненоважно значение за психичното и физическото ни здраве. Време е правата на работниците да се модернизират, така че да отговарят на новите реалности на цифровата ера”, заяви докладчикът Алекс Салиба (С&Д, Малта) след вота в ЕП.
Очаква се отговорът на Европейската комисия, която притежава изключителните правомощия за законодателна инициатива. В своите политически насоки председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен се ангажира да “отговори на всяка законодателна инициатива на ЕП със законодателен акт...”
Работата от дома изигра важна роля за запазването на работни места и предприятия по време на кризата с COVID-19. Въпреки това съчетаването на дълго работно време и по-високи изисквания води също до повече случаи на тревожност, депресия, изтощение и други проблеми, свързани с физическото и психичното здраве.
В доклада си по темата евродепутатът Алекс Салиба посочва редица рискове за здравето, свързани с претоварването на работа. Използването на цифрови инструменти за продължителни периоди от време може да доведе до намаляване на концентрацията, както и до когнитивно и емоционално претоварване, технологична зависимост, липса на сън, безпокойство и прегаряне. Монотонните повтарящи се манипулации и статичната поза за дълги периоди от време могат да доведат до мускулно разтягане и мускулно-скелетни нарушения.
За здравословна и безопасна организация на работата
стандартът на ниво ЕС е 8 часа
на ден, 40 часа седмично
и 11 часа почивка
За всеки седемдневен период работникът има право на минимална непрекъсната почивка от 24 часа плюс 11-часовата ежедневна почивка.
Няколко държави от ЕС вече предприеха положителни стъпки за регулиране на използването на цифрова комуникация. Франция се счита за пионер в ЕС при юридическото признаване на правото да се “изключиш” от работа. Още през 2013 г. национално междусекторно споразумение определи периоди, когато електронните устройства на служителите може да останат изключени. През 2016 г. това право стана закон и сега се регулира от френския Кодекс на труда. Електронните служебни контакти извън работното време се смятат за извънреден труд, без значение дали става дума за служебни телефонни разговори или отговаряне на имейли.
Германските работодатели също са постигнали значителен напредък в регулирането на труда след работно време, без да е прието конкретно законодателство. Компании като “Фолксваген”, БМВ и “Пума” доброволно са наложили ограничения кога мениджърите могат да изпращат имейли на служители извън работното време. Производителят на автомобили например е
настроил вътрешните си
сървъри да не изпращат имейли
между 18,15 ч и 7 ч сутринта
Германското министерство на труда дава пример, като е забранило всякаква комуникация с персонала извън работно време, освен при извънредни ситуации.
На ниво ЕС обаче понастоящем няма съществуващо или предложено законодателство, което директно да регулира времето на свързаната с работата електронна комуникация. Директивата за работното време определя като такова “всеки период, през който служителят работи, е на разположение на работодателя и изпълнява неговите дейности или задължения.” Според Съда на ЕС времето на готовност на работник у дома, който е длъжен да отговори на повиквания от работодателя в кратък период, също трябва да се разглежда като “работно време”. Остава само това да бъде регламентирано с европейски закон.
Едва 0,5% от българите са работили от вкъщи през 2019 г.
Едва 5,4% от заетите лица на възраст 15-64 г. в ЕС са работили от вкъщи през 2019 г., сочат данните на Евростат. Този дял остава постоянен на около 5% в периода 2009-2019-а.
Делът на “понякога” работещите от дома постепенно се увеличава - от 6% през 2009 г. на 9% през 2019 г. Холандия и Финландия оглавяват списъка за дистанционна работа, като 14,1% от заетите лица обикновено са работили хоум офис през 2019 г. Следват служителите в Люксембург (11,6%) и Австрия (9,9%). Най-ниския дял от трудещите се от дома е отчетен в България (0,5%), Румъния (0,8%) и Унгария (1,2%).
През 2020 г. кризата с коронавируса принуди много частни и публични компании и организации да преминат към работа от разстояние, което доведе до скок на техния дял. Според онлайн проучването “Живот, работа и COVID-19”, проведено през април 2020 г. от агенция “Еурофаунд”, 37% от анкетираните са започнали работа от вкъщи по време на локдауна. Това увеличение е значително по-високо в онези страни, които вече имат голям дял работещи от разстояние. Броят на европейците, които работят изключително от вкъщи, варира значително в отделните държави членки - от около 1/5 в Хърватия, Полша, Словакия, България и Унгария до над 40% във Франция, Испания, Италия, Ирландия и над 50% в Белгия. По същия начин делът на служителите, работещи основно в офисите на техния работодател, варира значително, от под 1/4 в Белгия и Испания, до повече от половината от участващите в проучването служители в Румъния, Унгария, България и Словакия.
