Оксфордската намали количествата за ЕС. Нови производства се надграждат и бавят всички препарати
Великобритания и ЕС влязоха в словесна война, която застрашава и бездруго трудните доставки на ваксини срещу коронавирус. До напрежението се стигна, след като фармацевтичната компания “АстраЗенека” обяви, че ще съкрати с 60% доставките за съюза през първото тримесечие на годината на продукта, който създаде с учени от Оксфорд. Той се прилага много активно от края на миналата година във Великобритания, но
още чака
одобрение от
европейската
агенция
по лекарствата. По последна информация ще му бъде дадена зелена светлина на 29 януари.
В понеделник обаче два вестника в Германия – финансовият “Хандесблат” и таблоидът “Билд”, излязоха с публикации, че ваксината на “АстраЗенека” има само 8% ефективност при хората над 65 г. и затова вероятно няма да се употребява за възрастни хора в ЕС. Те се позоваха на информация от германското правителство, която не бе опровергана бързо от негов представител. Но след като представители на “АстраЗенека”, на университета в Оксфорд и редица водещи британски учени отхвърлиха твърденията на немските издания за ниска ефективност, те бяха опровергани и от здравното министерство на Германия.
Това съвпадна със съобщение на Еврокомисията, че ще изисква от компаниите, произвеждащи ваксини в ЕС, да регистрират предварително всеки износ на дози за трети страни.
Лондон веднага реагира във вторник, тъй като това означава, че доставките на ваксината на “Пфайзер” от завода в Белгия за Великобритания могат да се забавят. Британският зам.-министър за ваксинационната кампания Надхим Захауи призова страните да избягват национализма, за да се осигури справедливо глобално предлагане на ваксините. По думите му
доставките на
всички ваксини
са ограничени,
тъй като става въпрос за нови производствени процеси, които в момента се надграждат.
Европейски медии обаче съобщиха, че в Брюксел подозират, че “АстраЗенека” е продала от договорените и произведени количества за ЕС на Великобритания и затова сега не може да достави обещаните на съюза. Служители на Еврокомисията са провели две срещи с представители на компанията, но не успели да получат убедителни отговори на какво се дължи неизпълнението на договора. Затова се обмисля изпращане на фирмата на съд.
“Трябва да осигурим необходимите количества ваксини и няма да спрем, докато не постигнем тази цел”, обяви говорителят на ЕК Стефан де Кеерсмаакер.
Това обаче, изглежда, няма да успокои страстите, особено ако ваксината бъде одобрена след дни за употреба в ЕС, а не може да бъде доставена. Съюзът е платил 360 млн. евро за 300 млн. дози още през август, защото на продукта на Оксфорд се залагаха най-големи надежди. България също е заявила най-големи количества от него, тъй като за разлика от ваксините на “Пфайзер” и “Модерна” не изисква специални фризери за съхранение и транспорт.
Европейските лидери са под сериозен натиск да ускорят ваксинационната кампания на фона на увеличаващите се случаи на коронавирус и започнали бунтове в Нидерландия срещу въведените нови ограничения. “Пфайзер” обаче също намали обещаните количества по производствени причини. Американският фармацевтичен гигант Merck пък съобщи, че прекратява опитите си да изработи ваксина срещу коронавирус, тъй като направените до момента тестове не са дали добър резултат.
“АстраЗенека”: По-възрастните са показали
силен имунен отговор към ваксината ни
“Напълно погрешни” са твърденията, че разработената ваксина на “АстраЗенека” срещу COVID-19 не е ефективна за хора над 65 години. Това се казва в позиция на фармацевтичната компания, с която тя отхвърли медийните публикации.
“АстраЗенека” отбелязва, че британската комисия за ваксинация и имунизация е одобрила използването на препарата при възрастните, а освен това при анализ на кръвни проби от тази група е отчетен силен имунен отговор.
“През ноември публикувахме данни в сп. “Лансет”, които показват, че по-възрастните хора са показали силен имунен отговор към ваксината, като 100% от тях генерират специфични антитела след втората доза”, каза говорител на компанията пред “Дойче веле”.
Оксфордският университет, който е партньор в разработката, също опроверга твърдението, като посочи, че то “няма основание” и, че данните от изпитанията вече са “публикувани прозрачно”.
