Има ли ръст на потреблението у нас през 2020 г. - годината с ограничения заради пандемията и последвалата заради това икономическа криза? Оказа се, че по този въпрос има разминаване между две от важните институции в България - БНБ и Националния статистически институт.
Първо НСИ отчете ръст на потреблението с 2% за 9-те месеца на миналата година. Преди дни обаче от БНБ в публикация с прогноза за 2021 и 2022 г. зададоха въпрос за методиката, по която НСИ следи този показател. Според централната банка е трудно обяснимо нарастване с 2% при повишена безработица, локдаун, слаб туризъм, спад при много бизнеси и обща стагнация. Още повече че в ЕС потреблението спадало.
Ръстът на заплатите - средно за страната с 5,4 и с 10% специално в публичния сектор, е едно от обясненията на статистиката за увеличение на потреблението.
А за неговата динамика по правило се ползват две методики. С първата се обхващат всички потребителски разходи, ако са направени в страната. Това означава, че се включва похарченото и от българи, и от чужденци. С втората методика от данните се изчистват разходите, направени от чужденци в България, и остава само вътрешното потребление.
“24 часа” потърси за коментар НСИ и БНБ, позициите на двете институции без редакторска намеса може да видите долу.
Сергей Цветарски,
председател на НСИ:
Имаше помощи и по-високи доходи, хората харчат повече
“През миналата седмица възложих на служителите в НСИ да проверят пак всички сметки и методологии, по които се изчислява потреблението. Но няма никаква особена национална методология - тя е еднаква за целия ЕС и се прилага по еднакъв начин за всички страни членки, така че проверката не показа никакви нередности.
Още повече че данните са потвърдени и при изследването на домакинските бюджети. Който критикува данните, вероятно не взема предвид това, че през 2020 г. имаше увеличение на работните заплати, ред помощи за бизнеса и заетите - 60/40, 80/20 и т.н. Когато хората разполагат с повече пари, е естествено да харчат повече. Защо БНБ задава този въпрос за методологията, е отделен въпрос. Нямам притеснения, но няма да им отговарям, още повече че това са данни за третото тримесечие, и то предварителни, редно е да излязат окончателните.
Позицията на БНБ:
В целия ЕС се дават помощи, но там ръст няма
Публикацията “Макроикономическа прогноза на БНБ” не измерва частното потребление (това е мандат на НСИ), а оценява възможните фактори, които да обяснят поведението на тази макроикономическа променлива през първите 9 месеца на 2020 г. и различията спрямо динамиката на потреблението в останалите страни от ЕС.
Анализът отчита всички потенциални фактори, които биха могли да влияят върху динамиката на частното потребление в България и останалите страни - членки на ЕС - строгост на ограничителните мерки, свързани с COVID-19, доверие на потребителите, дискреционните фискални фактори в отговор на пандемията (в това число поддържането на субсидирана заетост), отработените човекочасове, изменението на компенсацията на един нает, нивото на спестявания в банковия сектор и наличието на мораториум върху обслужването на кредитите за домакинства и фирми.
Данните показват, че обяснителните фактори имат сходна динамика в България и останалите страни - членки на ЕС, което оставя неяснота какво определя различната динамика на потреблението в страната ни през първите 9 месеца на 2020 г. БНБ добре разбира, че данните са предварителни, и ще продължи да следи дали тази особеност в динамиката на частното потребление ще се запази и след публикуването на окончателните данни за 2020 г.
Доброто разбиране на факторите, които определят динамиката на БВП, има критично значение и за финансовата стабилност в страната поради факта, че значителна част от провизиите в банковата система са функция от вградения макроикономически сценарий в моделите на банките.
