Поскъпването на криптовалутата извади куриозни случаи на провален достъп до нея
Рекордното поскъпване на биткойна през последните месеци принуди някои притежатели на най-старата и популярна дигитална валута да направят шокиращи признания за недостатъчно грижливото си отношение към нея през годините. Някои от тях търсят спешна помощ да достигнат до богатството, което са натрупали.
35-годишният Джеймс Хауелс от Уелс обяви, че ще дари 55 млн. паунда на родния си град Нюпорт, ако местният съвет му разреши да потърси в градското сметище твърдия диск на своя стар лаптоп, който по погрешка изхвърлил през 2013 г. На него е записана цялата информация за притежаваната от Хауелс криптовалута, която по неговите думи в момента е на стойност 230 млн. паунда.
Джеймс, който е IT специалист, започва да добива биткойни през 2009 г. Използва домашно компютърно оборудване, за да попълва изчислителни пъзели за обработка на трансакции и криптиране, срещу което получава от виртуалната валута. “Беше много лесно в онези дни да го правя. Оставях машината включена за 4 или 6 часа, докато спя, и след като добиех определено количество, се изключвах за няколко седмици”, разказва той.
Така се оказва притежател на 7500 биткойна, които по онова време не струват почти нищо. Затова и когато веднъж си залива лаптопа и той спира да работи, просто изважда харддиска му и го слага в едно чекмедже, където държи и други стари части. Четири години по-късно по време на почистване го изхвърля.
“Имах два стари
диска и
изхвърлих
погрешния
Знам, че не съм единственият човек, който е допускал тази грешка, но обикновено това не струва над 200 млн. паунда, както е при мен”, казва Хауелс.
През последните дни той отново поднови натиска си към местната власт в Нюпорт да му разреши да търси на сметището, след като тя вече 7 г. му отказва да го направи. Освен готовност да сподели богатството си със своите съграждани Джеймс е осигурил 2,5 млн. паунда от фонд, за да се извърши разкопаването безопасно за околната среда. Открил е експерти, които да изчислят къде приблизително се намира дискът според серийния номер на контейнерите за отпадъци и датата на тяхното откарване в депото.
“След 2014 г. многократно сме отговаряли на господин Хауелс, че
лицензът на
сметището не
позволява
разкопаване,
тъй като това може да има голямо екологично въздействие. Разходите по изваждането, съхранението и повторното третиране на отпадъците могат да стигнат до милиони лири, без да има гаранция, че дискът ще бъде намерен и все още ще е в изправност”, обяви говорител на общинския съвет в Нюпорт. Местните съветници обаче вероятно отново ще трябва да обмислят това си решение, след като Джеймс обяви чрез медиите, че ще дари 25% от стойността на криптовалутата си, или около 55 млн. паунда, в момента за подпомагане на града при справяне с поледиците от коронавируса.
35-годишният мъж, който е баща на две деца, смята, че дори след 7 г. на боклука дискът ще бъде запазен и от него ще може да се извлече информация за притежаваните биткойни.
На хиляди километри от него, в Сан Франциско, компютърният специалист Стефан Томас има подобен проблем. Преди десетина години той получава 7002 биткойна като награда за създаване на видео как работи криптовалутата. Тогава те струват между 2 и 6 долара всеки, така че той ги оставя в цифровия си портфейл и не ги използва. След като обаче стойността на биткойна стига 34 000 долара, той осъзнава, че вече притежава близо 220 млн. долара, и иска да се възползва от състоянието си. Но се оказва, че е забравил паролата за достъп. Томас започва да опитва с най-често използвани от него кодове за глобалната мрежа, но нито един не става. “Стоях с часове в леглото и мислех стратегии. След това отивах с надежда до компютъра, че новата комбинация ще работи, но след като не се получаваше, се връщах отчаян в изходна точка”, споделя пред “Ню Йорк таймс” роденият в Германия компютърен специалист. До момента той е въвел осем пароли.
Остават му още
два опита, преди
системата
автоматично да
кодира цялото
съдържание
и той да няма повече никога достъп до него. Томас признава, че цялото това напрежение го е отблъснало от криптовалутите и идеята им човек сам да бъде господар на състоянието си. “Причината да съществуват банки е точно че не искаме да се справяме с всички онези неща, които те правят”, казва той.
Изглежда обаче, все по-малко хора мислят като него.
Биткойн пазарът
отбеляза
рекорден ръст
през миналата година и сериозни инвеститори като универсални, застрахователни и пенсионни фондове се включват в него. Криптовалутата бе разрешена и в популярни платформи за потребителски плащания като PayPal и CashApp. У нас също двайсетина фирми я признават. Финансови експерти обясняват, че големите компании са привлечени от перспективите за бързи печалби при виртуалните пари в свят на свръхниска доходност на ценни книжа и отрицателни лихви на централните банки. Според тях някои инвеститори даже смятат криптовалутата за вид застраховка срещу очаквана инфлация заради огромните парични средства, които се харчат за справяне с пандемията.
Биткойни се създават от 2009 г. чрез процес, известен като добив. При него компютри решават трудни математически задачи. Всеки път, когато те се справят с даден проблем, се произвежда нов биткойн. Съществува обаче правило, че общият им брой не трябва да надхвърля 21 млн., за да се запази тяхната стойност. Затова задачите стават все по-сложни и скоростта за решаването им се забавя. Твърди се, че след 2019 г. даже добивът може да се прави вече само със специализирани мощни компютри, след като много хора и фирми го използват като разплащателно средство.
Биткойните не се управляват като типичните валути чрез централна банка или организация. Разчита се на публичен регистър на трансакциите, позволяващ на всеки потребител да провери валидността им и тяхното движение. Той се легитимира в системата чрез цифров подпис, който представлява специално генериран индивидуален код, получаван при инсталиране на софтуера за биткойн. Става въпрос за поредица от около 30 цифри и букви.
Проучвания показват, че
всеки пети
биткойн се губи
завинаги заради
забравени пароли или повредени цифрови потфейли, а около 10 000 души годишно умират, отнасяйки със себе си дигиталните ключове към виртуалните си пари. Смята се, че близо 4 млн. биткойна са загубени завинаги.
Сред най-известните подобни случаи е този на основателя на канадската криптоборса QuadrigaCX. Джералд Котън почина внезапно в края на 2018 г. по време на пътуване до Индия, оставяйки в невъзможност клиентите ѝ да си използват дигиталните активи. Оказа се, че е прехвърлил криптовалутите им на хардуерно съхранение и само той е знаел кодовете за отключването им. Нещо, което се прави все по-често от съображение за сигурност и предпазване от хакерски атаки през интернет, но пък се разбра, че също крие риск.
Заради подобни случаи на пазара за криптовалути вече се появиха и фирми, които предлагат помощ при забравените пароли и унищожени дигитални портфейли. Сред тях е Wallet Recovery Services, която предлага алгоритми за откриване на цифрови кодове. Неин представител казва пред “Дейли мейл”, че през последния месец получават по около 70 молби за помощ дневно, което е три пъти повече в сравнение с миналата година. Обикновено такива компании вземат около 20% от активите, които освобождават от заключване.
Появяват се обаче и алтернативни методи като поставяне под хипноза, за да си спомниш паролата, или астрологични прогнози кога е най-изгодно да оперираш с виртуалните пари. Американката Марън Алтман вече има над милион последователи в социалните мрежи, след като започна да публикува информация как разположението на звездите влияние върху криптовалутите. Популярността ѝ стана още по-голяма, след като предупреди последователите си да очакват корекция в цените им на 11 януари, когато биткойнтът поевтиня с повече от 12%, което бе най-големият му дневен спад от миналия март. Финансови експерти нарекоха това “здравословна корекция”, тъй като според тях криптовалутата е скочила до неустойчиви, рекордно високи стойности.
