В своя редовен тримесечен икономически преглед Българската народна банка /БНБ/ прогнозира, че през 2020 година Брутният вътрешен продукт на страната ще се е понижил с 4.4 на сто. По отношение на прогнозата е налице значителна несигурност, дори и в краткосрочен хоризонт. Тази несигурност произтича от продължаващото разпространение на COVID-19 у нас и в международен мащаб, от затягането на съществуващите ограничителни мерки без ясно определен хоризонт за тяхното премахване.
Инфлацията на годишна база за 2020 година ще възлезе на 0.3 на сто в края на 2020 г. при 3.1 на сто за 2019 г. В БНБ очакват края на 2021 г. инфлацията да се покачи до 2.0 на сто и да се забави до 0.9 на сто в края на 2022 г.
Спадът на БВП в реално изражение през 2020 г. се определя главно от негативния принос на нетния износ, докато вътрешното търсене ще има почти неутрален принос, пише в анализа на Централната банка.
Допусканията за външното търсене на български стоки и услуги през 2020 г. са то да се понижи с 9.7 на сто спрямо 2019 г., след което през 2021 г. и 2022 г. да нарасне съответно с 8.2 на сто и 5.4 на сто.
Понижението на икономическата активност в основните търговски партньори на България се очаква да доведе до спад на износа на стоки и услуги с 12.1 на сто спрямо 2019 г., като по-силно ще бъде засегнат износът на туристически услуги.
Фискалната политика ще има положителен принос за растежа на реалния БВП през изминалата 2020 година чрез по-високия размер на националните и съфинансираните от ЕС разходи за правителствено потребление и инвестиции, посочват от БНБ. Тези разходи са свързани главно с увеличение на възнагражденията на заетите в сферите, ангажирани с преодоляване на здравните и икономическите последици от разпространението на COVID-19, с по-високи здравноосигурителни плащания и с продължаващото изпълнение на големи инфраструктурни проекти.
Предприетите фискални мерки през 2020 г. водят и до увеличение на нетните трансфери към домакинствата. В БНБ очакват частното потребление да е с ръст от 1.2 на сто през 2020 г. и да има принос от 0.8 процентни пункта за изменението на БВП. През 2021 - 2022 г. икономиката ще се върне към растеж и реалният БВП ще нарасне със 3.7 на сто през 2021 г. и 3.6 на сто през 2022 г. Прогнозираният растеж на реалния БВП през 2021 г. се дължи най-вече на преминаването от отрицателен към положителен принос на нетния износ (от минус 2.7 процентни пункта през 2020 г. до 0.5 процентни пункта през 2021 г.) и на инвестициите в основен капитал (от минус 1.5 процентни пункта през 2020 г. до 1.1 процентни пункта през 2021 г.).
През 2022 г. растежът на БВП ще се определя най-вече от положителния принос на частното потребление и на инвестициите в основен капитал, като в БНБ очакват икономическата активност през 2022 г. да достигне равнището си от преди пандемията. За динамиката на частното потребление през прогнозния период влияние ще оказват постепенното отслабване на несигурността, подобряващото се доверие на потребителите, умереното повишаване на заетостта и продължаващото нарастване на заплатите.
В БНБ смятат, че през 2021 г. потреблението от страна на правителството ще има сравнително висок положителен принос за изменението на реалния БВП. То се определя от заложените в държавния бюджет по-високи разходи за възнаграждения в публичната сфера и за здравеопазване. Част от антикризисните мерки на правителството вероятно ще отпаднат през 2022 г., което ще е основен фактор за забавяне на растежа на реалния БВП.
Публичните инвестиции ще продължат да допринасят положително за растежа на БВП през 2021 и 2022 година, подкрепяни от по-висок темп на усвояване на средства от ЕС и изпълнението на големи инфраструктурни проекти, финансирани от националния бюджет. Темпът на възстановяване на частните инвестиции ще бъде сравнително слаб и техният размер в края на 2022 година да остане под нивото от 2019 г. Износът на стоки и услуги през 2021 - 2022 г. ще нараства с по-ускорени темпове спрямо вноса, смятат в БНБ.
И през първата половина на 2021 г. депозитите на неправителствения сектор в банковата система ще продължат да нарастват със сравнително високи темпове. Ако се стигне до постепенно овладяване на пандемията, през втората половина на 2021 г. може да има слаба тенденция към забавяне на ръста на депозитите заради възстановяване на икономическата активност. Запазващият се висок приток на привлечени средства в банковата система ще допринася за задържане на лихвените проценти по депозитите на достигнатите исторически ниски равнища, отчитат анализаторите на Централната банка.
През 2020 г. цените на енергийните продукти отбелязаха значителен спад на годишна база както в долари, така и в евро, главно под влияние на пониженото търсене вследствие на разпространението на пандемията от COVID-19 в глобален мащаб и на предприетите мерки за ограничаването й. В същото време цените на неенергийните продукти, включително тези на храните, се повишиха през 2020 г. в долари и в евро. Експертите на БНБ очакват цените на енергийните и неенергийните продукти в долари и в евро да се повишат значително през 2021 г. и впоследствие да се стабилизират през 2022 г.
