Крайният срок за пълното въвеждане е 30 април
Няма дефицит на лекарства срещу COVID, остава обаче проблемът с антикоагулантите
Само 500 аптеки, което означава по-малко от 14% от местата за продажба на лекарства в България, работят с електронни рецепти, въпреки че от въвеждането им измина месец. Личните лекари пък продължават да издават всяко свое предписание и на хартия, за да са сигурни, че пациентите им ще могат да си вземат медикаментите. Така месец след въвеждането на дългоочакваната е-рецепта, тя все още не работи.
На 18 декември зам. здравният министър Жени Начева даде официален старт на е-рецептите, като от кабинета на личния лекар д-р Николай Брънзалов бе изпратена първата такава рецепта до столична аптека. Процесът по въвеждането ѝ обаче, оказва се, е доста бавен. До момента са актуализирани софтуерите на 500 аптеки, съобщиха за “24 часа” от здравното министерство. Това е под 14% от всички 3584 частни и болнични аптеки според регистъра на Изпълнителната агенция по лекарствата. Ако този темп на въвеждане се задържи,
трудно ще бъдат
обхванати всички
до 30 април, когато е крайният срок за въвеждането на електронната рецепта.
“Все още малка част от аптечните софтуери са актуализирани на ниво, което да позволява пълна обработка на електронни рецепти”, казаха от здравното министерство. Причината обаче бил краят на финансовата година и ангажиментите на аптеките по годишното приключване, но всички компании, предлагащи аптечен софтуер, работели по финализирането на процеса като се очаква до края на следващата седмица броят на аптеките, изпълняващи електронни рецепти, да се е увеличил, посочиха от министерството. Заради това и не се мислело за изтегляне на крайния срок.
За разлика от аптеките, според данните на здравното министерство 95% от лабораториите у нас вече могат да приемат електронни направления. Те бяха въведени в началото на декември, като за момента е-направление може да се дава само за изследване за COVID-19, кръвна картина и рентген на бял дроб. Предстои поетапното въвеждане и на останалите видове направления, казаха от здравното министерство
Според лекарите и фармацевтите обаче ситуацията е доста различна.
“Засега нещата все още си седят по същия начин.
Нищо не се е
променило
За съжаление, много малко аптеки изпълняват електронни рецепти. Лекарите обаче работят хибридно. На практика всеки издава електронна рецепта, тя си има QR код, подписана е с електронен подпис от лекаря, изпратена е до Националната здравна информационна система, но пак е нужна добрата стара хартия, за да може в аптеката пациентът да си получи лекарствата”, разказа пред “24 часа” личният лекар и зам.-председател на Българския лекарски съюз д-р Николай Брънзалов.
Самият той досега не е изпратил пациент само с електронна рецепта. Знаел обаче за изпълнени е-рецепти, но те били малко.
Подобна е ситуацията и с лабораториите, твърди личният лекар.
“На този етап на мен ми е известна само една верига лаборатории, която работи с електронни направления. Повечето си искат хартиеното”, обясни Брънзалов. Според него нито една рентгенова лаборатория пък не работела с е-направления и заради това той ги издава и на хартия.
“Надявам се да нямаме проблеми след крайния срок и нещата да тръгнат така, както трябва да тръгнат. Всички хора трябва да разберат, че тези неща ние рано или късно ще ги реализираме. България ще има все повече електронно здравеопазване”, каза д-р Брънзалов.
“Предполагам, че до месец част от аптеките ще могат да обслужват повече електронни рецепти. Все още няма кой знае какви промени, но се работи усилено. Някои фирми са доста напреднали с обновяването на софтуерите”, коментира пред “24 часа” и Николай Костов, председател на Асоциацията на собствениците на аптеки в България.
Във веригата аптеки, на която той е собственик, софтуерната система все още не е интегрирана, но вече приемат електронни рецепти и могат да обслужват така пациентите.
Той обясни, че
имало и друг
начин, по който
може да се
влезе в
Националната
здравна
информационна
система,
където фармацевтите могат да виждат самата рецепта.
“Има нужда още от довършване на интеграцията, но това според мен не пречи кардинално, могат да се обслужат пациенти с електронна рецепта на повече места. Има достъп до системата по друг начин и рецептата може да се провери. Теоретично всяка аптека може да го прави, стига да знае как”, обясни Костов.
В момента няма дефицит на лекарства, свързани с лечението на COVID, каза още той. С подобен проблем се сблъскаха много пациенти в края на годината. През декември здравният министър проф. Костадин Ангелов дори издаде заповед, с която забрани износа им. Налични са познати антибиотици, кортикостероиди и др. Остава обаче проблемът с антикоагулантите.
“Този проблем го имахме и преди COVID кризата, но тя го задълбочи. За разрешаването му се изискват по-сериозни действия, въпреки че Министерството на здравеопазването направи много, особено по отношение на бременните и достъпът им до тези лекарства се подобри. За останалите хора, които се нуждаят, обаче има недостиг”, обясни фармацевтът.
30% ръст на онлайн купуването на медикаменти заради епидемията
Ръст на онлайн поръчките отчитат голям част от аптеките у нас. Заради пандемията това, което се пазарува най-много, са лекарства без рецепта, добавки и витамини и по-малко козметика, която в сегашната ситуация е повече лукс, отколкото необходимост, споделят фармацевти.
Онлайн могат да се продават само лекарства без рецепта според законовите разпоредби. И преди COVID, особено по това време на годината, когато обикновено върлува грипът, онлайн хората купуват витамини, болкоуспокояващи и лекарства за симптоматично лечение на респираторни заболявания.
“Имаме над 30% ръст на онлайн пазаруването за миналата година. Колкото повече са затворени хората, толкова повече имат нужда от подобни поръчки. По-младите пък имат твърдо установени навици за онлайн пазаруване, на тях въобще манталитетът им е различен в това отношение и те много поръчват. Това е пазар, който тепърва ще расте”, коментира пред “24 часа” Николай Костов, председател на Асоциацията на собствениците на аптеки в България.
“Поръчките си свързани с актуалните нужди със заболяемостта от COVID. Купуват се много добавки и лекарства без рецепта. Козметика по-малко се пазарува. Тя е много засегната от тази криза и не е приоритет. В момента особено е въпрос на лукс и хората са по-склонни с такива продукти да се лишат”, допълни той.
Въпреки че онлайн пазаруването в други сектори скочи изключително много, във фармацевтичния сектор това не доведе до бум на разкриване на онлайн аптеки. През 2020 г. са разкрити 13 такива – с 5 по-малко от рекордните до момента 17 през 2017 г., показват регистрите на Изпълнителната агенция по лекарствата.
От тях става ясно, че в България има 85 регистрирани онлайн аптеки и дрогерии. Наредба 28, регулираща устройството, реда и организацията на работата на аптеките, указва, че онлайн аптека може да се разкрие само ако тя съществува и като физическа.
Най-лесният начин потребителите да се ориентират в сигурността на подобна аптека и дали тя е лицензирана обаче е да следят за наличието на специално лого на сайта, което е одобрено от Европейската комисия. За България то е зелено с националното знаме.
