Има само една медия у нас - Българската телеграфна агенция, зад чиято работа категорично застава парламентът.
Ненапразно само депутатите са тези, които могат да предлагат и избират кой да я ръководи. Така високият пост на генерален директор на БТА звучи като голяма привилегия, но всъщност е огромна отговорност. Защото марката БТА е символ на истината и достоверността не просто на територията на България, а в целия свят.
“БТА разказва за света в България и за България - на света” - ето така в едно изречение Максим Минчев успя да събере 122-годишната работа на най-старата българска медия. Неговият управленски мандат трябваше да приключи през 2022 г., но коронавирусът го прекъсна нелепо миналия ноември.
И сега е ред на депутатите, които след ден ще предложат номинации за директор на БТА. Тяхното задължение по никакъв начин не попречи да се завъртят различни имена за поста, въпреки че никой сам не може да се кандидатира, нито да бъде лансиран извън парламента.
Например законодателят не търси мнението на синдикатите в БТА - 4 на брой, но те поискаха бърз избор и посочиха своя кандидат - юриста и журналиста Кирил Вълчев, който е гласът на “Седмицата” в Дарик радио.
-----------------------------------------------
Добър приятел на Максим Минчев, Вълчев описа възгледите си за БТА в статия, публикувана в “Дарик” дни след смъртта на генералния директор. Виж я в рубриката "Мнения" под името "Максим и Македония".
--------------------------------------------
Сред имената, за които неофициално се твърди, че ще бъдат лансирани в пленарната зала, е Георги Лозанов, който е шеф на дирекция “Културни комуникации” в БТА. Също и на легендата Иван Гарелов, въпреки че двамата категорично отрекоха пред “24 часа”.
Споменава се и Ивайло Данаилов, който беше медиен съветник на министър-председателя Сергей Станишев, и бившият директор на БНР Валерий Тодоров. Двамата са по-близко до лявата страна на Народното събрание. Откъм патриотите се чува и името на журналиста Емил Спахийски.
В дългия списък на възможни кандидати - повечето от които сами се лансират, е дори Снежана Тодорова, председател на Съюза на българските журналисти. Законът обаче не позволява за генерален директор на БТА да бъде избран човек с принадлежност към бившата Държавна сигурност, така че тя очевидно няма да влезе в късата листа с кандидати. Това не попречи СБЖ, в който членуват главно пенсионирани журналисти, да предложи сред депутати отлагане на избора на генерален директор до промяната на Закона за БТА. С нея да се въведе и административното тяло “Надзорен съвет” в агенцията. Разбира се, подобен уж контролен орган не е нужен, още по-малко на БТА и качествените хора, които работят там. Затова пък вероятно е необходим на няколко вечни чиновници, решили да влязат в държавната агенция с висока заплата.
Синдикатите на БТА - 4 на брой,
реагираха светкавично
- с писмо до Народното събрание, както и до Управителния съвет на СБЖ поискаха изборът “да бъде решен своевременно и без забавяне”. С предложението си Кирил Вълчев да наследи Максим Минчев те го направиха.
Направиха го въпреки закона, според който никой не ги пита. Часове по-късно впрочем получиха подкрепа и от колегите си в БНТ - и телевизионните синдикати пратиха писмо до комисията по културата и медиите в парламента с надеждата си, че депутатите ще се съобразят с мнението на работещите в БТА.
Защо всички харесват
Кирил Вълчев и кой е той?
Личност с безспорен професионален опит, запознат със спецификата на агенционната журналистика, юрист, доказан авторитет в журналистиката - тези характеристики описаха синдикатите като причина за избора му.
Но също толкова съществени са и вижданията му какво трябва да се случи с БТА оттук нататък - агенцията да предава новините си безплатно в цялата страна, като това може да се случи с бърза промяна в закона и с неособено голям бюджет.
Журналистът познава толкова добре агенцията по три причини - сам е работил в нея, през 2011 г. участва активно в писането на закона за БТА, а през последните години е юридически съветник там и създава новата й структура.
Така че искането на синдикатите именно Вълчев да е новият им ръководител изобщо не е безпочвено.
Иначе публиката го познава предимно като гласа от “Дарик” в обзорното радиопредаване “Седмицата”. Той е и юристът на “Дарик”, тъй като е адвокат и движи всички юридически дейности в радиото.
Кантората му - доста голяма и успешна впрочем, се занимава основно с интелектуална собственост, а от липсата на клиенти Вълчев никога не се е оплаквал. Сега, разбира се, ще трябва да я остави.
Истината е, че журналистът - или пък адвокатът - сигурно познава цяла България покрай работата си. Досущ като Максим Минчев. И Вълчев има
дарбата да общува с различен тип хора
- еднакво добре и с респект към всеки, независимо дали е продавач, или министър. Заради отношението му към събеседника, както и заради липсата на агресия, когато е радиоводещ, той самият е уважаван от всички политически сили. Важен факт, който би му бил полезен, ако бъде предложен за шеф на БТА.
Нещо повече. На новата си позиция той има качествата и възможността да обедини и медийната гилдия. Напоследък трудно може да се говори за нейната цялост, след като част от професионалните организации, съюзите на издатели и всякакви асоциации се разпаднаха, а други съществуват само на книга, но без дейност. Единствен Максим Минчев - упорит и енергичен, успяваше да ги обедини и да ги накара да говорят за общите си проблеми на световните срещи на българските журналисти.
Аналогиите между Вълчев и Минчев станаха много, но има и още една - радиожурналистът е единственият, посетил повече държави от бетеанеца. Вълчев е бил в 182, а Минчев - в малко над 140 - тема, по която двамата винаги са се разгорещявали. Но същевременно самият Максим е казвал, че трябва да го наследи някой, който пътешества не толкова от любов към туризма, а заради нуждата от знание за света.
