Румен Радев ще играе като независим за нов мандат, но дали затова ще са достатъчни омразата и конкуренцията с Бойко Борисов
Изходът от парламентарните избори ще е решаващ дали генералът ще се върне в кабинета си на “Дондуков” 2. А ако има извънреден вот за депутати заедно с този за държавен глава?
В петата година от своя мандат влиза петият президент на България. Времето дотук на “Дондуков” 2 бе поделено между спорове и емоции за самолети и надграждане на съперничество и омраза по адрес на Бойко Борисов. Реакцията срещу “черните” новогодишни изявления на държавния глава не го отказаха да убеждава българите колко зле живеят те. Държавният глава не дава интервюта. Когато кани журналисти, прави само изявления.
За него протестиращите в триъгълника на властта са “братството на почтените хора” - заради тях той излезе и с вдигнат юмрук пред президентството. Какво мисли за останалите българи, не е известно.
Каква ще бъде последната година на Румен Радев на “Дондуков” 2 и дали той ще спечели своя кабинет за втори път? Никога досега не е имало толкова много неизвестни към края на първия мандат на един президент. Но при Радев по принцип нещата не се случват по традиционния за българската политика начин.
2021 г. няма да е традиционна за никого. Пандемията от COVID-19 обърка плановете на всички политици, ще направи предизборната кампания много по-различна. Едно е сигурно - президентските избори ще са функция от парламентарните. Затова е важно и каква позиция ще заеме Радев през март, ще застане ли зад някого на парламентарните избори и по какъв начин ще го стори.
Вече е повече от ясно, че всички сценарии и прогнози за нов политически проект около президента няма да се реализират. А дори “Позитано” 20
в романтичния период на
отношенията помежду им
го виждаше начело на
алтернативна центристка
партия, която да стане
патерица на БСП
в бъдещо управленско мнозинство. Въпреки целия натиск Радев отказа този сценарий.
Колкото и да се асоциира с протестите, за момента президентът не дава знак и за намерение да оглави политически енергията на улицата. Затова сега въпросът е дали той ще подкрепи публично някоя от новите формации, които ще се включат във вота. Дали ще даде рамо на Мая и “Отровното трио”, или симпатизира повече на Слави? Много хора искаха да го припознаят и той да се превърне в тяхното знаме за тези избори. Според запознати обаче Радев ще се опита да остане неутрален и равно отдалечен от всички.
Най-малкото, защото и неговата кампания зависи от това какво ще е следващото парламентарно мнозинство. Социолозите прогнозират шарен парламент, което означава, че следващото правителство ще бъде съставено трудно и с много компромиси.
Ако ГЕРБ отново е първа политическа сила през март или април, каквито са прогнозите, и успее да сформира кабинет, тогава Радев ще продължи да играе ролята на основен опонент на властта. Това да размахва юмрук в битката си срещу “мафиотската държава” му носи дивиденти.
Ако обаче в 45-ото народно събрание бъдат съставени анти-ГЕРБ мнозинство и правителство с мандата на БСП, той ще трябва да има различно политическо поведение. Легитимацията му като противник на статуквото чрез протестите няма да му помогне, а слоганът “Мутри, вън!” вече няма да е актуален. Но пък ще може да разчита на сериозна политическа подкрепа в лицето на същите тези играчи, които ще влязат в парламента чрез акумулирането на енергията на площада.
А ако обаче нито една партия не успее да състави правителство или пък се сформира кабинет, който се изправя пред невъзможността да работи ефективно, съвсем реално е да има нови, предсрочни парламентарни избори успоредно с президентските, които обикновено са в последната неделя на октомври и първата на ноември.
И така стигаме до изборите за държавен глава. Радев все повече дава знаци, че ще се яви на вота наесен като независим кандидат. “Ако реша да се кандидатирам за президент, няма нито да се моля, нито да влизам в задкулисни договорки с партийни централи”, заяви преди време. Това е добре, президентските избори са мажоритарни, но истината е, че досега
никой не е влязъл
на “Дондуков” 2 без
партийна подкрепа
Няма да му е лесно и на Радев да го направи. Още повече че гражданската енергия от площадите вече ще се е разсеяла. А той не е бивш лидер с влияние в партийните кръгове като Георги Първанов, няма структури, на които да разчита.
И тук идва голямото НО - какво ще реши БСП.
Неполитикът Радев стана президент само и единствено заради БСП. И първите две години от мандата му бяха до голяма степен под “егидата” на столетницата. Тъй като Радев влезе без опит в политиката, в началото той сякаш слушаше “Позитано” 20. Позициите му по много теми, включително за ветата, бяха сходни с тези на социалистите.
След това обаче започна да се еманципира. Но въпреки това публично не си позволи да критикува соцпартията, не се намеси и във вътрешнопартийните ѝ битки, макар неведнъж да е подкрепял индиректно Нинова. Но направи “грешката” да заяви, че алтернатива на правителството на Борисов на този етап няма. При това в момент, в който соцлидерката се опитва да представи партията си като основна алтернатива на управляващите. Нищо, че протестите показаха, че не разпознават БСП като такава.
Така Радев се оформи като самостоятелен опозиционен център, по-силен от БСП. Вярно е, че повече говори, отколкото да предприема реални действия. Всъщност прекаленото говорене на Радев е един голям проблем за него, последното му новогодишно обръщение е поредният ярък пример за това, че не знае кога да спре, нито къде какво е уместно за заяви.
Така широко рекламираният като алтернатива Национален стратегически план продължава да е с доста мъгливи очертания. Говори за промени в конституцията, но никой не е чул или видял какви са идеите му.
Но да се върнем на БСП - никой така и не разбра къде точно се скъса нишката в отношенията между Радев и Нинова, но напрежението е видно. Може би до голяма степен се дължи на
характеропатията на Радев
- тези, които го познават, го описват като изключително горд човек, който трудно влиза в съглашателство с някого. И тъй като не му тежи политическата биография, не стана политик на компромиса. А запази вярването си, че когато си сам в самолета, всяко решение зависи единствено от теб.
Стигна се дори дотам, че червената лидерка, която лично наложи кандидатурата на генерала през 2016 г., без да се съобрази с желанието на структурите и направените от тях номинации, сега говори, че партията трябва да реши, че има процедури по номинации, които се спазват. Което мнозина тълкуват и като вариант за друг кандидат-президент вляво.
Интересно е също, че от “Позитано” спускат директива до структурите си да не коментират темата за президентския вот, преди да е минал парламентарният, и засега в никакъв случай да не правят номинации и да не заявяват симпатии, камо ли към Радев. Това води до напрежение у другарите, както се случило преди дни в Самоков например.
В една от малкото си тв изяви преди време по БНТ Радев заяви, че подкрепата на социалистите е важна за него. Той не само иска, но и има симпатиите на социалистите. Затова отборът на Нинова не може да си позволи публична битка с него преди парламентарните избори, това ще доведе до брожения в партията и отлив на гласове. Едва по Великден ще има яснота какво отношение ще вземе столетницата по съдбата на Радев. Истината е, че БСП няма как да издигне печеливша алтернатива на генерала.
Президентът обаче
си отвори още един
фронт - с ДПС
И не само демонстрира непукизъм, а дори продължава да дълбае разлома. Движението му отвърна с категоричното предупреждение, че няма да го подкрепи за втори мандат. А досега не сме имали президент, спечелил балотажа без ДПС.
На фона на всичко това решаващият фактор е кой ще се изправи срещу Радев наесен. И дали наистина е възможно това да е Бойко Борисов, каквито слухове се носят в политическите среди.
С годините Радев коренно промени тактиката си и се превърна в нещо като персонален опонент на Борисов, неговият постоянен личен дразнител. Нищо, че подобна лична война не подхожда на един държавен глава. Положението стана “махленска свада”, както отбеляза самият премиер тези дни.
Като че ли и двамата вече желаят
директен двубой, за да се
приключи веднъж завинаги с този въпрос
Борисов многократно е заявявал, че не се стреми към поста, но определено показва интерес и задоволство от голямата геополитическа игра, в която успя да влезе по време на третия си мандат най-вече с посредничеството между Брюксел и Анкара и по темата за Западните Балкани. Ролята на президент би го оставила в нея.
Иначе в годините назад имаме не един пример за обтегнати отношения между президент и премиер, дори излъчени от една политическа сила. Първи бяха “Боянските ливади” и “Иване, кажи си”, после Първанов и Станишев се намразиха. Но никога не се е стигало до толкова личностно противопоставяне и всякаква липса на диалог дори когато става дума за интереса на държавата. Явно изхождайки от позицията, че държавният глава е надпартиен, Радев с някакъв особен политически наивитет взе да
сочи партиите като такива
за изначално лоши
И, разбира се, най-лоша е управляващата. Анти-ГЕРБ реториката му се засили рязко след края на европредседателството. Не просто критикува, изживява се като юмрук на справедливостта.
Превърна противопоставянето в своя основна политика. Дори ветата му - въпреки че в интерес на истината имат юридически основания и аргументи, вече не се приемат като инструмент, а като заяждане с управляващото мнозинство. И след като миналото лято публично сне доверието си от правителството, премиерът не излезе от устата му. Борисов продължава да е основната мишена на критиките му, двамата не пропускат повод да се атакуват.
Затова изглежда леко иронично, че от резултатите от парламентарните избори и респективно от съдбата на Бойко Борисов - три пъти премиер, зависи и политическата съдба на петия президент.
