31 декември 1970 г. Най-черната дата в историята за феновете на “Бийтълс”. Във Върховния съд на Лондон е заведена искова молба от Пол Джеймс Маккартни от Ливърпул, Ланкашайър, срещу Джон Уинстън Оно Ленън от Аскът, Беркшайър, Джордж Харисън от Хенли-он-Теймс, Беркшайр, Ричард Старки от Хайгейт, Лондон, и Apple Corps от Савил Роу, Лондон.
“Декларирам, че бизнеспартньорството между жалбоподателя и подзащитните под името The Beatles & Co. и образувано с договор за партньорство от 19 април 1967 година и изработено от спометатите по-горе страни, трябва да бъде разпуснато и следователно прекратено”, е краткият текст на жалбата.
Посочени са три причини. На първо място е фактът, че “Бийтълс” вече не правят концерти заедно, което означава, че предназначението на партньорството им фактически не съществува. На второ място е назначаването под натиска на останалите трима на Алън Клайн и неговата фирма ABKCO за ексклузивен бизнес мениджър. И на последно място е твърдението, че Маккартни не е получавал одитирани доклади за последните 4 години от тяхното партньорство. Пол иска
съдът да назначи надзорник до приключването на делото и да се отправи формално обвинение към Клайн за неправомерно изразходване на средствата на Apple Corps.
Останалите от “Бийтълс” отказват коментар. Същата вечер Ринго Стар купонясва в известния клуб “Рони Скот” заедно със съзвездие от имена като Чарли Уотс, Ерик Клептън, Боби Кийс, Клаус Воорман, Морис Гиб от “Бий Джийс” и Джорди Фейм.
Исковата молба показва единствената причина за раздялата на най-великата група за всички времена - парите. Твърденията за някакъв разрив между Пол и Джон заради съпругите им Стела Маккартни и Йоко Оно се оказаха пълна заблуда. Преди няколко месеца се появиха непоказвани видеа, на които двете си говорят доста приятелски и се заливат от смях, докато момчетата работят по последния албум на групата - Let it be.
Всичко започва през август 1967 година, когато продуцентът Брайън Епщайн е намерен мъртъв в лондонския си апартамент от свръхдоза наркотици Едва на 32. Епщайн е признат като човекът, който открива и управлява “Бийтълс” към голямата слава. За 5 години като техен ментор и мениджър той превърна четири момчета от работническите квартали на Ливърпул в “най-доминиращата сила” в музиката по света. Всеки поотделно и като група.
Няколко месеца преди смъртата си Епщайн и членовете на групата обмислят идеята за създаване на холдингова компания, най-вече заради невероятните данъци във Великобритания. През нея те смятат да регистрират собствена звукозаписна марка и да управляват Beatles & Co., търговската ръка на музикалното партньорство на групата. След смъртта на Епщайн четиримата продължават с идеята и правят Apple Corps Ltd. В нея влизат 80 на сто от търговските им права, като всеки запазва по 5 на сто за себе си.
С този си ход те признават за сложността на търговските отношения между музикантите. През януари 1969 година започват да се появяват и раните от различните им музикални вкусове, по-сериозните им бизнесинтереси и в някои случаи просто лично его.
За кратко време четиримата се опитват да управляват сами нещата. Въпреки дългите срещи и разговори с Епщайн, в техните ръце Apple се превръща в огромна дупка. Те започват да плащат огромни предплати на различни музиканти, купуват си сграда на “Савил Роу” №3 в един от най-баровските квартали на Лондон - “Мейфеър”. По ирония на съдбата точно на нейния покрив е техният последен концерт. Купуват се страшно скъпи неща. И през януари 1969 година Джон Ленън официално признава, че “Бийтълс” са тръгнали по пътя на фалита.
Тогава Пол предлага да се наеме за бизнесмениджър Лий Ийстмън, адвокат от Ню Йорк, който скоро ще му стане тъст. Джон, Джордж и Ринго обаче са на страната на Алън Клайн. Също американец, работил с “Ролинг Стоунс” и други известни британски групи. Когато подписват договора си с неговата компания ABKCO Music през май 1969 година, Маккартни дава устното си съгласие, но отказва да го подпише. Клайн много бързо се справя с проблемите. Той уволнява куп хора и преструктурира всички договори. По-късно по документите по делото за развалянето на партньорството става ясно, че само за 19 месеца под ръководството на Клайн Apple заработва 21 милиона долара, или повече, отколкото групата е изкарала за предните 6 години.
Но серия от конфликти затвърждават липсата на всякакво доверие между Пол и мениджъра. Те достигат своя връх в началото на 1970 година. Особено около тайминга на пускането на филма Let It Be и соловите албуми на Маккартни и Ринго Стар. И когато Клайн разрешава на продуцента Фил Спектър да промени драматично музиката на Маккартни ,без да се консултира с него, краят става неизбежен.
Пол директно обвинява Клайн, че сам се разполага с парите на фирмата, че не води никакво счетоводство. Започва да иска да се назначи синдик, който да провери сметките на Apple. И така се стига до исковата молба от 31 декември.
11-дневното изслушване по исковата молба стартира през февруари 1971 година. Съдия Едуард Стамп взема страната на Маккартни,
като се основава на “фатални различия”, и назначава синдик. Така ефективно се слага край на най-популярното партньорство в историята на музиката.
Съдебната битка за приключването на партньорството се точи с години. През това време тримата късат отношенията си с Клайн. Постига се извънсъдебно споразумение с него и той получава от Apple 5 009 200 долара.
Четиримата започват да работят по споразумение в отсъствието на Клайн. За да подпишат на 29 декември 1974 година “Споразумението “Бийтълс”. Фотографът Боб Груен, който присъства, си спомня реакцията на Джон Ленън. “Каза ми, че оригиналният договор между “Бийтълс” и Клайн е бил точно от три точки на една страница. А сега се четат 87 страници, за да приключи всичко”, спомня си той.
Официално партньорството е обявено за приключено на 9 януари 1975 година в Лондон.
В момента Пол е най-богатият музикант в света, като се оценява на 1,25 милиарда долара. Йоко Йоно, съпругата на Джон Ленън, който бе убит преди 40 години, има 600 милиона, синът му Шон - 200 милиона, и другият, Джулиън - 40 милиона. Ринго Стар е 13-ият по богатство сред музикантите с 350 милиона, а Джордж Харисън остави наследство за над 550 милиона след смъртта си.
Каталогът за песни Ленън/Маккартни, който все още се публикува от Sony/ATV, се оценява на 3 милиарда долара. След него е този на Джордж Гершуин, който обаче не достига и половината от техния.
А за манията говорят и цените на някои от техните неща. Оригиналият договор с Брайън Епщайн, върху който са подписите на Пол, Джон, Джордж и оригиналния барабанист Пийт Бест, бе продаден на търг за над 350 000 долара.
Бест не е единственият забравен член на групата. “Петият бийтълс” винаги е бил оригиналният басист Стю Сътклиф, който заедно с Ленън измисля името на бандата. Той е заменен от Чарлз Нюбри. Преди Ринго Стар да се присъедини, на барабаните преди Бест са Норман Чапман и Томи Мур, а когато Ринго се разболява от сливици през 1964 година, на негово място влиза Джими Никъл.
Оставят ни 13 студио албума: Please Please Me (1963), With the Beatles (1963), A Hard Day's Night (1964), Beatles for Sale (1964), Help! (1965), Rubber Soul (1965), Revolver (1966), Sgt. Pepper's Lonely Hearts Club Band (1967), Magical Mystery Tour (1967), The Beatles (1968) (“Белият албум”), Yellow Submarine (1969), Abbey Road (1969) и Let It Be (1970). Компилацията Past Masters излиза през 1988 г.
