Далновидно решение на управниците на Кърджали да допуснат немска инвестиция в края на 30-те години, превръща откъснатото малко градче в един от основните центрове на рудната промишленост на Балканите. Дотогава освободеният през 1912 година град наброява няколко хиляди души. Основният поминък е преработката на тютюни и търговия. Кърджали е глуха провинция и изпращаните от вътрешността на страната чиновници рядко се задържат в града. Комуникациите в района са трудни и затова основният превоз на стоки се извършва с камили.
Интерес към Кърджали и района на Източните Родопи се поражда в средата на 20-те години. Според архивните документи през 1926 г. проф. Херберт и Г. Уфер извършват проучвания в Родопите и установяват наличието на полиметални руди. В периода 1928-1935 година се изработва геоложка карта на рудните находища. Още по това време предприемачи запазват периметри. Най-големия сред тях е българското дружество с швейцарско участие "Гранитоид". По-късно, през 1939 година, то става част от най-голямото минно акционерно дружество "Пирин". Освен "Гранитоид" акционери в него са немските фирми "Шоабергер Цинк", "Ото Волф и Фелтен" и "Гийом". Основният капитал на "Пирин" е 70 милиона лева, но бързо е увеличен до 250 милиона.
Първоначално дружеството възнамерява да развива дейност в Мастанли /днешният Момчилград/. Причината е, че по това време градът е най-големия в района и до него има изградена ж.п. линия. От "Пирин" правят постъпки пред градската управа за закупуването на терен от 50 декара, върху който да се изградят производствените мощности. Управниците на Мастанли след кратко умуване отхвърлят предложението на инвеститора. Причината е, че теренът, към който се проявява интерес, е мера и местните пасат добитъка си. След отказа минното дружество започва разговори с управниците на Кърджали. По този повод кърджалийският вестник "Ардинска дума" пише: "Немски инженери, придружавани от инженер на дружество "Гранитоид" посетиха Кърджали и разгледаха евентуалните места, върху които да се построят фабрични и други сгради за отделяне на метала от оловно-медната руда, която ще се изкопава от периметрите на дружество "Гранитоид" при с. Мадан. На първо време ще бъдат необходими около 50 декара пространство. Добре е общината да направи всички улеснения по настаняването на предприятието".
Общинската управа бързо оценява, че ако предостави терен на дружеството, то ще осигури заетост на над 1 000 души и ще даде тласък в развитието на града, превръщайки го в модерен индустриален център.
"Прави се още една сериозна крачка за разработване на рудните богатства в Източните Родопи, като център на която индустрия се утвърждава град Кърджали. На новото предприятие пожелаваме разширочения и успеши", отбелязва по този повод вестникът.
Определеният в края на 1939 година терен е извън Кърджали, на левия бряг на река Арда. По онова време той е бил зает от градини. От "Пирин" изкупуват терена и още през 1940 година стартира строителната дейност.
Построяват се ж.п. линия, която свързва терена с ж.п.гарата, цехове, флотационна фабрика, термоелектроцентрала, дизелова централа, работилници и други. Идустриалното селище е с 15 000 кв. метра застроена площ. По същото време започва и строителството на въжена линия. Тя е дълга 48 километра, като най-ниската й кота е 230 метра, а най-високата 1200 метра надморска височина. Въжената линия разрешава проблема с лошите планински пътища и представлява най-евтиния начин за транспортиране на руда до обогатителното предприятие. Съоръжението е използвано до началото на 90-те, когато е нарязано за скрап.
Паралелно с изграждането на производствените мощности се строят и сгради за живеене. За висшето ръководство на дружеството са построени вили с изглед към Арда, които съществуват и до днес. Издигнат е хотел за немските специалисти. Той е луксозен и пред него се изграден първия в Родопите плувен басейн, който е бил запазен до началото на 70-те години. Жилищните постройки са с обща площ от 1500 квадратни метра. Построени са също лаборатория и здравна служба.
Цялото строителство се извършва от софийската фирма "Циклоп" под прякото ръководство на изпълнителния директор на "Пирин" д-р Кеплер. Цялото оборудване на бъдещето предприятие е доставено от Гермация, включително и металните въжета и части за въжената линия. Монтажът на машините се извършва от немски специалисти.
Строи се с бързи темпове, защото Третият райх има нужда от руден концентрат за производство на метал. Година и половина след началото на строителството, през месец август 1941 година производствените мощности заработват. Произведеният олово-цинков и пиритен концентрати се товарят на композиции и изпращат за Германия. Ангажираните в Кърджали работници и служители са 722. Според записките на журналистът и краевед Мара Михайлова, съхранявани в кърджалийския архив, във флотационната фабрика са ангажирани 85 души. Въжената линия пък се обслужва от 160 работника. В лабораторията на "Пирин" работят 7 специалисти. Към дружеството е функционирала и санитарната служба с 3 медицински лица, които са обслужвали работниците. Заради войната обаче социалните придобивки са силно ограничени. Лишенията стават причина за често назряване на недоволство сред работещите в "Пирин" правят се опити за организирането на 3 стачки, от които само стачката срещу лошото качество на храната, е успешена.
Заради социалното напрежение и потенциалната опасност от терористични актове мерките за сигурност са драконовски. Според спомените на машинния механик във флотационната фабрика Никола Медаров, които се съхраняват в кърджалийския архив, обектът се е охранявал от немски войници, облечени в български шинели. Те успяват да предотвратят взривяването на фабриката през март 1942 година.
"Немската охрана забелязва, че човек се движи и проследява човека в момента когато е искал да сложи взрива, немският войник се нахвърля върху него. Работникът е бил по-силен и го натиква в тесния канал зад мелницата като тежко го е контузил в ръката и раменете и успява да се измъкне през реката в гъстата мъгла", пише в спомените си Медаров.
След неуспешният опит за терористичен акт компартията изпраща в Кърджали специалния агент-провокатор Алекси Мишев - Сандо. Той е започнал работа във флотационната фабрика, а задачата му била чрез саботажни действия да провали производството на концентрати. Сандо успява да извърши няколко малки саботажа, но заради опасност от провал е изтеглен от Кърджали. Паметникът на агент-провокатора, издигнат през 60-те години, още стои край централния вход на предприятието.
За да облекчи поне малко положението на работниците си ръководството на дружеството редовно праща искания до главния комисар по снабдяването в София. В едно от тях с дата 20 ноември 1942 година се искат 214 чифта обувки за работниците.
"Повечето от работниците ни, при транспорта, товарене на руда и превозвачите на въглища и други материали, работят на открито, при постоянна влага, кал и прочие... Поради това мнозина от работниците ни се разболяват и ни напускат. Така например днес от 42 работника по товарене на концентрат са се явили само 19", е отбелязано в искането на дружеството.
От запазените архиви става ясно, че битовите условия за немците също не са били добри. Техник-маркшайдер Паул Куртман пише от Кърджали на любимата си Клара в Германия: "...Искам да ти кажа, че попаднах в едно село, което се нарича град Кърджалий. По-добре би било да се мине през него с няколко тежки грайдера и да се ликвидира това петно на земята, развъдник на миазми и болести. Вода за пиене няма, ако има - тя е помия. Храна няма - ако има тя се дава с купони. Мизерия - фантастична, невъобразима".
Битовите проблеми на немците се решават в края на лятото 1944 година. През август чужденците започват да събират вещите си в сандъци. Заминават тайно в нощта на 25 срещу 26 август. Заедно с тях изчезват и българите на ръководни позиции. Ръководството на производството се поема от временна управа, в която влизат работници.
С решение на Берлинската конференция за изплащане на репарации немските активи на дружество "Пирин" през 1946г. са предадени в собственост на СССР. През май 1949 година се създава съветско-българското минно-рудно дружество ГОРУБСО /Горно-рудное болгаро-советское общество/. От октомври 1955 година СССР предава своята част от капитала в ГОРУБСО на България. През 1956 година в Кърджали заработва оловно-цинков завод, в който се преработва рудния концентрат.
Днес "ГОРУБСО-КЪРДЖАЛИ" продължава да е едно от структуро-определящите предприятия в района и в него работят над 500 души, но в него вече се добива концетрат от златоносна руда.
