Миналия декември баба Мария Мирчева и дядо Съби Гичев отпразнуваха заедно 100-годишния си юбилей
Съби Гичев от севлиевското село Сенник чества стотния си рожден ден на 29 декември 2019 г. ВИП гост на тържеството бе съселянката му Мария Мирчева, родена ден по-рано - на 28 декември 1919 г.. Според църковните архиви в Сенник двамата са кръстени в един купел и в една и съща вода. Съученици са до трети прогимназиален клас в селското школо.
Общият им празник, какъвто не се случва често в едно село, премина весело, двамата юбиляри показаха добро разположение на духа, бяха здрави, бодри и жизнерадостни. За съжаление, и двамата напуснаха този свят през отиващата си година.
Първи си тръгна дядо Съби, който почина на 27 юни. Баба Мария склопи очи на 1 ноември. Три седмици по-рано я засегна инсулт, а дошлият лекар от Спешна помощ попитал близките й какво да направи, че да излекува една стогодишна жена.
За Мария Мирчева от Сенник "24 часа" писа многократно заради интересен факт от нейната биография. На 16 години тя била ца̀нена за слугиня в София. Попаднала в дома на героя от Балканската война ген. Стилиян Ковачев през 1936 г., когато той бил на 76 г. Готвела, пазарувала. Баба Мария помнеше различни подробности от живота си в този дом. Разказваше с охота, че при генерала често на обяд у идвали тримата му внуци - деца на дъщерята на генерала Димитрина Ковачева. Младото момиче не подозирало, че двайсетина години по-рано майка им, известна повече като Мити, е голямата любов на турския военен аташе в България и по-късен създател на съвременна Турция Мустафа Кемал Ататюрк. Но генералът не му я дава за жена.
След 6 месеца в дома му Мария се връща на село, където на 18 г. се омъжва за любимия си Кънчо. С него имат двама синове. Подарък за рождения си ден столетничката не искаше - имала си всичко. За нея разказваха, че когато навършила 97 г, казала: “Аз май започвам да остарявам”.
За първи път "24 часа" написа за баба Мария, някогашната слугиня на ген. Стилиян Ковачев, през октомври 2015 г. Изумени, че тя все още е жива и здрава, с нея се свързват наследници на генерала, сред които и най-малката дъщеря на Димитрина /Мити/ Оля Николчева - едно от трите деца, на които през 1936 г. Марийка прислугвала по време на неделните обеди в дома на дядо им. А през септември 2016 г. Оля гостува лично в Сенник на баба Мария - така двете се видяха отново след 80 години благодарение на "24 часа". Тогава някогашната слугиня беше вече на 96 години, а внучката на генерала - на 88.
Двете не се видяха никога повече, но до последно поддържаха топла връзка по телефона. Оля Николчева, или както всички я наричаха леля Оле, почина на 15 октомври т.г. на 92-годишна възраст в дома си в София - 16 дни преди баба Мария.
А историята на генералската слугиня от село Сенник разбираемо предизвика интереса и на други медии, след като "24 часа" я откри. За последно, през октомври т.г., дни преди инсултът да я застигне, тя бе герой на репортаж по бТВ. Споделила, че се гледала по телевизията, но не се харесала.
До края на дните си баба Мария живееше сама на село и се беше подготвила за зимата - обрала гроздето от асмата и сложила туршиите. "Когато падна на легло, пак говореше, но вече трудно й се разбираше", разказа снаха й Стефка, която живее в Габрово. Като повече умиращи хора, говорела за майка си и баща си, за починалите си близки. Роднините й изпълнили последното желание на столетницата - да бъде положена в гроба на майка си Гена. Тъкмо тя я изпратила навремето слугиня в София, но такава била тогава съдбата на повечето млади момичета от Сенник.
Съби Гичев изкарва първата фаза на Втората световна война по бойните полета и се уволнява като ефрейтор. После се прибира в родното си село и се жени за любимото си момиче Пешка. Това станало през май 1945 г., техният брак бил първият граждански брак в Сенник, сключен по новите канони на народната власт. Ражда им се един син. Дядо Съби е сред създателите на стопанското предприятие за търговия на дребно в Севлиево, а когато вече бил на 48 години, трябвало да завърши, макар и задочно, икономически техникум.. След като се пенсионирал на 1 януари 1980 г. останал дълго време в управителния съвет на местната кооперация, отдал се и на обществена работа. В Севлиево го помнят и като съдебен заседател в местния съд в годините от 1963 до 2000.
За 100-годишнината си бе удостоен от военния министър Красимир Каракачанов с юбилейния медал “75 години Втора световна война”.
