Във Врачанско още си спомнят Коледата на 2015 година като кървавата. Тогава, точно в навечерието на светлия християнски празник село Добролево бе разтърсено от вестта за жестоко убийство, а дни наред то бе обвито в пълна мистерия.
На 23 декември рано сутринта местния зърнопроизводител Кунчо Кунчев бе открит мъртъв в дома си сред локва кръв и с множество рани, нанесени с нож. Зловещата новина се разнася бързо и жителите на Добролево са потресени от убийството на уважавания си съселянин и не могат да обяснят какъв е човекът, който го е клал с ножа си, нанасяйки му повече от 16 удара.
Местните хора твърдят пред пристигналите разследващи, че жестокото убийство едва ли е дело на човек от селото и са убедени, че ако бъде разкрит, убиецът ще е пришълец. По-късно ще се окаже, че са грешали в преценката си, но само донякъде. В един глас селяните споделят, че Кунчев никому лошо не е направил, помагал на всички в нужда в селото и само добрини са видели от него.
Дълги години Кунчо Кунчев живее и работи във Враца и се пенсионира като директор на школата за заварчици в града. Тогава решава да се заеме със земеделие и към собствената си земя наема под аренда или купува още от плодородните ниви в землището на родното си село Добролево.
Фирмата му придобива около хиляда декара, които засява предимно със зърнени култури. Не бил сред големите зърнобосове от региона и нямал много вземане-даване с тях, разказват запознати с битието му. Земеделците от Врачанско пък познават Кунчев като много точен човек, който гледал на всяка цена да избягва дори и неизбежните конфликти в бранша. 74-годишният мъж стоял встрани от големите мераци на някои производители на зърно, които искали на всяка цена да притежават повече земя и често не подбирали средства за постигането на тази цел.
Кунчев наемал доста сезонни или постоянни работници във фирмата си, понякога и повече, отколкото му трябвали реално. Ядосвал се от това, че останалите в селото по-млади хора са безработни и се опитвал да им съдейства всячески.
Вечерта преди убийството, както обикновено, Кунчев отива в стопанския двор на фирмата. Огледал как са подготвени за зимата машините и разговарял около половин час с пазачите, които поемали нощното си дежурство. Не изглеждал притеснен от нещо, уговорили се какво има да се прави на другия ден и си тръгнал спокойно към къщи.
В дома си Кунчев живеел най-често сам, докато съпругата му Людмила била най-често във врачанския им апартамент, за да наглежда внуците. Според съседите му рядко заключвал външната врата и при него по всяко време можело да се влезе. Станалите жертва на местните апаши го предупреждавали да бъде по-внимателен, но той само махвал с ръка.
Фермерът имал регистриран и законно притежаван пистолет, като член на местната ловна дружинка притежавал и пушка. Вероятно се е надявал, че крадци едва ли ще го изненадат и затова винаги, като си лягал, оставял някъде наблизо до себе си пистолета. Споделял, че едва ли би го използвал за стрелба, но поне можел да респектира апашите.
Късно вечерта Людмила Кунчева няколко пъти звъняла на мобилния на съпруга си, но той не вдигнал. Това я обезпокоило, но тя изчакала известно време и започнала да звъни дълго и упорито. Мъжът обаче не се отзовал и през нощта, а притеснената жена се обадила на своя близка, живееща недалече от къщата на Кунчеви, да намине и да разбере какво става.
Съседката отишла на сутринта и заварила страшна картина. Фермерът лежал разсъблечен като за сън на килима до леглото си сред локва вече засъхнала кръв. По тялото на Кунчев имало много рани и той не давал никакви признаци на живот. Изплашената от гледката жена веднага вдигнала на крак съседите си, обадила се в полицията, на кмета и на тревожно чакащата я Людмила Кунчева.
Още при първия оглед криминалистите забелязали, че вратата на къщата не била насилвана и в нея убиецът не е влязъл с взлом. Близо до убития пък бил открит пълнител от пистолета, но от самото оръжие нямало и следа.
Вероятно възрастният земеделец е бил изненадан от неканения си нощен гост, докато спял, и не е имал никаква възможност да се съпротивлява или да използва оръжието си. Това пък е версията на съдебните лекари, които освен многото прорезни рани не открили при огледа на тялото следи от борба.
Разследващите жестокото убийство не открили при общото си претърсване на къщата и района около нея и оръжието, с което се е промъкнал убиецът, но предположили, че това бил доста остър и дълъг нож, с който са нанесени многото смъртоносни рани. Най-вероятната версия за криминалистите е, че нощният посетител е влязъл да краде, но след като Кунчо се е събудил, е налетял с ножа срещу него.
Седмица след трагедията криминалистите от Враца и столицата разкриха автора на убийството и го задържаха. Той се оказа циганин, преселил се година преди това от село Малорад . В дома на 35-годишният тогава Мариян Димов открили липсващите от дома на Кунчев огнестрелни и оръжия и единия от ножовете, с които е извършено убийството.
Според изготвения впоследствие обвинителен акт след като убил Кунчев, бандитът отмъкнал 460 лева, пистолет и други вещи за около 2 000 лева. Димов нахлул в дома на жертвата си с намерение да го ограби и го наръгал с нож 16 пъти в тялото. Две от тези пробождания се оказали фатални, тъй като попаднали в белия дроб, а Кунчев издъхнал след остра сърдечно-съдова недостатъчност.
След много перипетии около делото, през 2017 г. врачанския окръжен съд осъди на 20 години затвор убиеца. Димов се призна за виновен и така намали предвидената в такива случаи доживотна присъда.
Няколко месеца по-късно обаче Софийският апелативен съд освободи срещу подписка убиецът на земеделския производител Кунчо Кунчев от врачанското село Добролево. Мотивите за освобождаването на убиеца бяха заради процесуални нарушения в изготвянето на обвинителния акт от врачанската окръжна прокуратура.
В Добролево и околните села настъпи основателен страх сред възрастните хора и възмущение от неочакваните завои на правосъдието. Сред жителите на Добролево тръгна подписка с искане Мариян да бъде изселен или да бъде отново задържан зад решетките.
И едва през март 2018 г. убиецът Димов отново застана на подсъдимата скамейка пред окръжния съд във Враца. Тогава стана ясно , че от задигнатите от убития Кънчев пари Мариян дал 10 лева да купи сладкиши на циганетата от махалата , а останалите закопал в двора си. Откраднатите ловна пушка и пистолет от дома на Кунчо пък скрил в неизползваем комин на къщата си.
Новият съдебен състав задържа отново убиецът под стража, а по-късно отново му присъди 20 години лишаване от свобода за жестокото убийство и грабеж. По-горната инстанция този път потвърди издадената присъда и Мариян Димов отново бе върнат в затвора.
