При заразяване между двата приема на ваксината човек ще трябва да изчака да оздравее, за да му бият и втората. Периодът между двете имунизации е 21 дни.
За вече преболедувалите не е противопоказно да се ваксинират, но въпросът още се доуточнява.
Това каза за “24 часа” доц. Ивайло Алексиев, вирусолог и молекулярен биолог в Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ).
“Възможно е да настъпи заразяване успоредно с поставяне на ваксината. Затова е много важно да продължим да спазваме всички мерки. При ваксини, които изискват 2 дози, с втората се цели подсилване на имунната система, но
и след една доза е възможно
да има ефективен имунитет
Ваксина се поставя само ако пациентът е здрав”, обясни специалистът.
Човек може да се разболее след ваксинация, защото невинаги се развива имунен отговор веднага. Именно това налага и реимунизация, включително сега при COVID-19. Имунната система може да създаде достатъчно надежден отговор и от една ваксинация, но в някои случаи има нужда от “напомняне”, за да бъде генериран траен протективен имунитет. При някои патогени е нужно да се извършват регулярни реимунизации. На този принцип е ваксината срещу детски паралич - една от първите, които се поставят на бебетата и която има 2 реимунизации.
“Генетично не всички ваксинирани хора реагират веднага. Когато ваксинираме децата за детски паралич, 60% не реагират, затова се прави втора и трета ваксина”, коментира пред “24 часа” проф. Тодор Кантарджиев, шеф на НЦЗПБ.
Дали ще трябва да се
ваксинираме всяка година
срещу SARS-CoV-2 обаче, е все така неясно. Вирусът ще остане сред нас, а всички сценарии засега са само хипотези, обясни доц. Алексиев.
Сигурно обаче било, че новата вирусна линия, установена във Великобритания още през септември, досега не е открита у нас. “В националния център наблюдаваме разпространението на въведените в страната вируси, техните мутации и филогенетичната им принадлежност. Чрез целогеномно секвениране се анализират вирусни изолати от пациенти с COVID-19 от различно време и от различни региони на страната. В началото на следващата година ще бъдат анализирани проби и от края на 2020 г.”, обясни той.
Към момента няма достатъчно доказателства дали новите мутации имат отношение към ефективността на ваксините. На теория имунният отговор е поликлонален, което означава, че антителата са насочени към множество структурни участъци на един и същ протеин, в случая спайк протеина. Това означава, че ако се промени една част от структурата на спайк протеина, пак ще има антитела към непроменените му участъци. Скоро се очаква да бъде изяснено влиянието на новите мутации към разработените ваксини, каза още вирусологът.
Новата мутация не може да компрометира признатите досега методи за изследване. Причината е, че ключовите мутации се намират именно в спайк протеина, който по принцип се избягва при разработването на диагностични методи, включително Real-time PCR тестовете.
Доц. Алексиев увери още, че не е установено по-тежко протичане на заболяването от новата вирусна линия, наречена VUI-202012/01, но една от ключовите мутации N501Y е свързана с повишен вирусен товар, което означава, че се реплицират по-голямо количество вирусни частици. В допълнение се увеличава т.нар. R число - един заразен инфектира повече хора.
