Всички вече смятат, че датата на следващите парламентарни избори е 28 март. Но не е така, защото указ на президента няма
По-добре е да гласуваме в два дни - депутатите напразно отхвърлиха идеята
- Обявихте, че имате идея за гласуване на предстоящите парламентарни избори през 2021 г. в два дни, като в Северна Македония, в Чехия и други държави, но тя беше отхвърлена от депутатите. Какво имате предвид, проф. Константинов?
- Ние разделяме на потоци хората в магазините, защо да не направим същото и в избирателните секции? Теоретично това може да стане и в рамките на един изборен ден, но е по-добре да се гласува два дни, за да бъде по-спокойно всичко.
През първия
изборен ден
ще пуснем
възрастните избиратели, за да не се месят с по-младите, някои от които, ако са безсимптомни, могат да ги заразят. Имаше такава идея, обаче депутатите лекомислено я отхвърлиха.
- Има ли минуси двудневното гласуване?
- Имаше питане как ще се пазят бюлетините. Ами според мен ще ги опазят, като запечатат секцията и сложат един полицай отпред.
- Кои са нерешените въпроси за предстоящите избори?
- Например гласуването в чужбина - държавите, в които имаме консулства и посолства, ще го разрешават ли в тази пандемия, няма ли, какви условия ще поставят? Опашките от избиратели пред урните, каквито видяхме в Испания и Англия преди, вече няма да допуснат нито испанските, нито британските власти. Да продължим - гласуването в болници. Досега се правеха секции с участието на медицински лица. Сега обаче да караме ли
изтощените ни от
работа в
пандемията
медици да
правят и избори
в болниците, особено в COVID отделенията?
След това - как гласуват болните и как - карантинираните на домашен режим? И кои са тези комисии, които ще искат да влизат в такива къщи?
Как ще се дезинфекцират машините - тъчскрийните могат да бъдат опасни. Работата с тях не е като с банкоматите, при които натискате някакви бутони. Върху тъчскрийните на машините за гласуване ще мажат много ръце. И първият избирател, който гласува, може да зарази останалите.
Имах една екзотична идея такива по-рискови комисии да бъдат съставени от хора, които са изкарали коронавируса. Има смисъл такива хора да бъдат в комисиите, защото рискът да се заразят е пренебрежим.
Освен това как работим със самите бюлетини в секциите? Как ги пипаме - с ръкавици ли? Носим ли си химикалка от вкъщи? Ако да, трябва да бъде с цвета, изискван в Изборния кодекс.
Самите машини са проектирани, без изобщо да се има предвид пандемията. Не е ясно дали могат да се почистват екраните, няма ли да гръмнат.
- Вие какво предлагате да се направи?
- Трябва спешно да се организира дискусия с експерти във всички области, включително и от Националния щаб за борба с коронавируса. Защото изведнъж ще се окаже, че изборите са утре и не знаем какво правим. Така че моят апел е
бързо да се
организират
срещи между
експертите,
които да представят някакви разумни предложения. Трябва и да се проучи опитът на държавите, които направиха избори в пандемията. Например във Франция след 15 март, когато беше първият тур на местните избори, смъртността се увеличи 40 пъти. Но дали само заради коронавируса, или по други причини - не знам. Но числата са такива. Те първия тур го направиха, хората се изпозаразиха, мнозина умряха и тогава отмениха втория тур. Но какво, като си отменил втория тур, след като на първия си избил хората?!?
- В този смисъл избърза ли президентът, като обяви 28 март за дата на бъдещите парламентарни избори още отсега?
- Срещу тази дата, която иначе е напълно конституционна, има две възражения. Едното е, че не беше изчакано да се види как ще се развие пандемичната обстановка, и второто е, че не бяха поканени на консултации политическите сили да изкажат мненията си. Ти първо ги покани, пък после решавай, каквото искаш. Това се случва за първи път в новата ни история.
Всички атакуват
Радев за това,
включително
и БСП
- Впрочем двата най-големи опонента са солидарни, че изборите не бива да бъдат отлагани, докато ДПС и “Воля” предпочитат те да са през април или май. Как го обяснявате?
- Аз не мога да кажа дали изборите трябва да се отлагат, или не. В момента в България умират от коронавирус между 150 и 200 души на ден. Ако след 2-3 месеца започнат да умират по 500-600, пак ли ще правим избори? Отделно умират два пъти и половина повече българи в сравнение с миналата година по това време и не само от коронавирус, а заради отложени операции, хронични болести, непотърсена медицинска помощ заради пандемията. Според мен си играем с живота и здравето на хората, а това не е хубаво.
- Вие сте противник на гласуване по пощата и в интернет. Какъв процент от вота може да бъде изкривен по тези два начина за вот в български условия?
- Какво значи “противник” на тези начини на гласуване? Просто има държави, в които и двата начина работят. Аз и преди съм ви казвал - гласуват по пощата, и то доста успешно, в скандинавските държави, във Франция, в Австрия, в Швейцария. Но това са
държави, където
на гражданите
изобщо не им
хрумва, че могат
да лъжат
В тяхното мислене това отсъства.
Щатите гласуваха и по този начин и там имаше такова лъгане - бедна ви е фантазията! Я си представете какъв вот ще дойде от чужбина, от една определена държава, и какъв вот ще дойде от битака, ако гласуваме по пощата. Ще има едно масово гласуване, в което самите избиратели няма и да подозират за кого са гласували. Затова не може да се каже, че гласуването по пощата е изобщо добро или изобщо лошо. Въпросът е за българските условия какво е.
С машини гласуват 0,8% в Европа, а над 99,2% гласуват с хартия.
Аз не знам другаде някакво явление да е толкова масово в посока на отричане. А ние се тупаме в гърдите, че ще го направим. Като този нищожен процент в Европа.
- Осем фирми и физически лица са кандидати да снабдят с машини за гласуване бъдещите парламентарни избори. Какви са критериите да бъде предпочетен даден кандидат?
- Има изисквания, които ЦИК е поставил и които са разумни. В този смисъл до финалния избор ще бъдат допуснати фирми и лица, които отговарят на тези изисквания. Доколкото знам,
едното от
физическите
лица
представлява
американската
фирма,
която трябва да ни снабди с американски машини.
- Къде ще бъдат съхранявани закупените 9600 машини за гласуване?
- Въпросът дали ще ги съхраняваме централно, дали по области, не е решен. Нито пък при какви условия - отговорно пазене ли ще бъде, случайно ли. Ако пазим такива машини в мазето на общината и леля Пена идва всяка сутрин и размахва парцала, не знам какво ще е това съхраняване...
- Как ще изглеждат българските избори с машинен вот?
- Имаме опит с този вид гласуване. Миналата година бяха разположени 3000 машини за гласуване на изборите за европарламент, на практика ги имаше във всяка 4-а секция. Сега ще бъдат 9600 във всяка секция с над 300 избиратели. Но ми се иска опитът ни с този вид гласуване да беше доста по-добър.
- Какво не ви харесва?
- Да ви кажа ли как изглежда секционен протокол от такава машина? Широк е 12-13 сантиметра и е дълъг около 2 метра. Като сложите 30 партии със средно по 20 кандидати с преференциите, става някакъв ужас. Другите протоколи от хартиеното гласуване ги качваме в облака на ЦИК в интернет. Как обаче да качиш тази хартиена лента от машинното гласуване в мрежата? Онлайн не може, защото машините са офлайн.
- Каква изборна активност очаквате на парламентарния вот през 2021 г. - ниска като в Румъния или висока като в САЩ?
- Изборната активност в Румъния беше 33%, в България миналата година на евроизборите също беше толкова, ако не и по-малко. Тогава от 6 млн. избиратели гласуваха 2 млн.
На първите евроизбори, които правихме в България през 2007 г., пак гласуваха под 2 млн. души, но тогава цял ден валя проливен дъжд. Така че сме имали активност от 33%, въпросът е как на новите политически играчи ще им се отвори парашутът.
- При тази активност в румънския парламент с 9% влезе една нова радикална партия - националистите от “Алианса за единство на румънците”. Колко партии у нас обаче ще прескочат бариерата при такава активност и колко от тях - нови?
- Единствено Господ знае. Мога единствено да ви кажа как е било в новата българска история. Най-малко партии в парламента ни - три, е имало през 1991 г. на изборите за 36-ото Народно събрание. А най-много през 2014 г. - осем. Значи между 3 и 8. Обикновено влизат между 4 и 6 партии.
- Агенцията “Стандарт енд Пуърс” обяви, че може да гласуваме два пъти за парламент догодина. Съображението е, че трудно ще се състави правителство след изборите и е вероятно да има предсрочен вот. Наши анализатори пък твърдят, че датите на президентските и предсрочните парламентарни избори можело да съвпаднат. Вие как мислите?
- В Израел за 2 години имаше избори 4 пъти. В продължение на 50 години след войната в Италия всяка година имаше избори. Но правителствата в България обикновено изкарват поне една година. Все така става, че накрая се споразумяват. Нали знаете кои са най-кратките управления - на Филип Димитров и на Пламен Орешарски. Те изкараха по малко над година. Другите изкарват по 3-4 години, стискат зъби, там има разни полезни неща за депутатите, които те гледат да използват, нали и те са хора... Затова
не споделям
прогнозата, че
като изберем
бъдещите
управници, те
веднага ще се
разпаднат
Личният интерес стабилизира управлението.
- Кога според вас е най-добре да има избори и за кого ще е максималната изгода?
- Възможните дати са между 28 март и 23 май догодина. Но да не забравяме, че парламентът се разпуска на 26 март по закон. И ако правим избори по-късно, няма да има парламент близо 2 месеца, но така е по конституция. Това сме го играли през 2001 г. Ще припомня с колко са били отлагани парламентарните избори: през 2001 г. с 58 дни, през 2005 г. с 8 дни и през 2009 г. с 10 дни.
И забележете - всички вече смятат, че датата на следващите парламентарни избори е 28 март. Но не е така, защото указ на президента няма. И нещо друго - до вчера викаха: “Дайте предсрочни избори, дайте, дайте!”. И изведнъж, като се каза датата 28 март, а това вече не са предсрочни, а редовни избори, всички го приеха, сякаш нищо не е било. Това е точно действителността, описана от Джордж Оруел в гениалния му роман “1984” - решава се нещо, после историята се сменя, а предишната история изчезва и даже се забранява. Така е и в нашия случай. Но то и на американците ще им сменят историята, така че не сме само ние.
Визитка
Проф. Михаил Константинов е роден през 1948 г. в София
Доктор по математика в Института по математика и механика на БАН (1986). Заместник-ректор на УАСГ (1999-2003).
Член на ЦИК на парламентарни, европейски и местни избори (1991-2011).
Заместник-председател на ЦИК напарламентарни, европейски и местни избори (2003-2011).
Председател на борда на директорите на “Информационно обслужване” АД.
Автор на повече от 600 научни труда и десетки книги.
