БНБ удължи крайния срок за неплащане до 31 декември 2021 г.
Заради продължаващата пандемия БНБ разреши на банките, които работят у нас, да удължат срока на действие до 31 март 2021 г. на реда за отсрочване на кредити от физически лица и фирми. Така за втори път тази година кредитополучателите получават облекчения при погасяване на дълговете си към банки и финансови институции.
След новото решение срокът за подаване на искания от клиенти на банките вече е 23 март 2021 г. Одобряването на новите искания от банките трябва да се случи не по-късно от 31 март 2021 г.
Крайният срок за отсрочка на плащанията вече е 31 декември 2021 г., но не повече от 9 месеца. Условието е задълженията, за които се иска отместване напред във времето на плащанията, да нямат просрочени плащания или ако имат, те да са не повече от три месечни вноски към датата на подаване на искането. Разрешено е още задълженията, за които е било подадено искане за отсрочване преди 30 септември тази година, да получат ново удължаване, като обаче общият период на всички отсрочвания да не надвишава 9 месеца.
Какво може да се отсрочва? Главница и лихва за срок до 9 месеца, но не по-късно от 31 декември 2021 г. Само главница за същия период от време. Минимална сума за револвиране по кредитна карта не се формира за срок от 9 месеца, но не по-късно от 31 декември 2021 г. Отсрочване на погасяване на дължима месечна лихва по кредити – овърдрафт, при същите условия.
Не може да се
иска отсрочване
само на лихва
по кредитите. Всяка друга промяна като например нови лихвени условия или размер на обезпечения ще се смятат за предоговаряне и ще се извършва по реда, който е въвела всяка банка. Искането за получаване на “кредитна ваканция” е без такси, т.е. безплатно за този, който го подава.
От мораториума може да се възползват клиентите на банките, които имат потребителски или ипотечен кредит, фирмен заем, кредитна карта, овърдрафт, сключен преди 31.03.2021 г. Бонусът важи и за задължения по лизинг, но само ако той е към дъщерно дружество на банка.
Облекченията не
се отнасят и за
т.нар. бързи
кредити,
отпускани от небанкови финансови институции.
Искане може да подава всеки гражданин или фирма, която има задължения и изпитва трудност при обслужването им. Банките няма да разглеждат искания, ако към датата на подаване на искането заемът не е обслужван редовно, като всеки има право на просрочие не повече от 90 дни.
Опитът от първото прилагане на т.нар. кредитна ваканция показва, че някои от банките искат допълнителна информация - например документ, доказващ безработица, намален доход от работодател, заболяване от COVID-19. Други трезори изискват единствено декларация, че кредитополучателят има или очаква проблем с обслужването на заема си заради пандемията.
Експерти съветват хората да не бързат с подаването на исканията, а да преценят тежестта и степента на затрудненията си. Това е така и защото банките ще продължат да начисляват лихви през месеците до края на 2021 г., но те няма да са дължими веднага. След изтичане на временния мораториум всеки, който е получил отсрочване,
ще подпише нов
погасителен план
Отсрочената главница се изплаща през удължения срок на кредита. Ако е отсрочена лихва, след гратисния период равна част от нея се добавя към всяка вноска по кредита до изтичане на новия му срок, което означава, че вноските след това ще бъдат по-големи.
Крайната дата на заема ще може да се измести с максимум девет месеца напред във времето. Ако някой от получилите отсрочване прецени, че финансовото му състояние се е подобрило и може да обслужва задължението си, той може да се откаже предсрочно от гратисния период и да подпише нов погасителен план.
Банките са предвидили подаването на искане да става онлайн, по телефон, както и на място в банков офис. Всяка банка ще обяви, както при предишния път, на сайта си подробни указания за реда за подаване на исканията. Експерти препоръчват парите, с които е трябвало да се погасява заемът, или поне част от тях да се спестяват, за да се погаси заемът по-лесно, когато обслужването му се поднови. Някои от клиентите, получили отсрочка до момента, ще продължат да имат затруднения и ще поискат повторно отсрочване. За тях е възможно отсрочване, но само за 3 месеца, тъй като общият размер на отложеното плащане не може да е повече от 9 месеца, предупреждава председателят на Асоциацията на банките в България Петър Андронов.
Първият мораториум бе въведен в началото на април и приемането на заявления за отсрочване на кредити продължи до 30 септември 2020 г. От него се възползваха над 13 100 фирми и над 93 300 граждани, които получиха до 6 месеца отсрочка на вноските по заемите на обща стойност 9 млрд. лв.
Предлагат мораториум при спад на доходите с 20%
Отсрочка на задълженията си по кредити да могат да поискат физически лица и фирми, които вследствие на противоепидемичните мерки са с намалели доходи с повече от 1/5 или са преустановили дейност. Това предлагат група депутати начело с Искрен Веселинов с промяна в Закона за извънредното положение.
Отсрочката да е до 2 месеца от отмяната на извънредната обстановка, която беше удължена до 31 януари 2021 г. Право на отстрочка ще имат и самоосигуряващите се, преустановили дейност, еднолични търговци и земеделски производители. Към длъжниците обаче има изискване да нямат непогасени данъци и осигуровки и преди началото на извънредното положение и да не са забавяли задълженията си за повече от три месеца.
От момента на подаване на заявление за отсрочка няма да се начисляват и лихви и неустойки за забавянето, задължението няма да може да бъде обявявано за предсрочно изискуемо и договорът не може да бъде развален поради неизпълнение. С това се цели да се даде правна защита за длъжниците, посочват вносителите. Те подчертават още, че удълженият мораториум върху плащанията по кредитите като мярка е недостатъчна и трудно приложима по отношение на физическите лица, които са останали без работа, в неплатен отпуск са или са с намалена заплата.
