Чужденците ще продължат да вземат гражданство срещу инвестиции, но ако създават работни места и удвояват парите
Ще следят дали вложенията се поддържат 5 г., след като се вземе разрешение за пребиваване
Чужденци да могат да получават български паспорти, ако са инвестирали поне 2 млн. лв. на фондовата борса. Това гласят текстове, внесени от депутати от ГЕРБ начело с Маноил Манев, в Закона за българското гражданство между двете му четения в парламента.
В началото на 2019 г. Еврокомисията отправи критики към България за възможностите български паспорти да се получават срещу инвестиции. Според комисията дори липсата на проверка на средствата на богати чужденци, желаещи европейски паспорт, е
заплаха за
пране на пари
и укриване на
данъци
Тогава от Министерството на правосъдието обещаха законови промени, които да забранят даването на гражданство срещу краткосрочни инвестиции. Именно между двете четения на този законопроект са внесени поправките от ГЕРБ, които запазват т.нар. продажба на паспорт.
Промените на правителството предвиждат възможността за придобиване на българско гражданство по натурализация да отпадне за хората, които са получили разрешение за пребиваване на основание, че имат български произход, вложили са над 1 млн. лв. или са увеличили вложението си с този размер чрез придобиване на акции, облигации и др. Досега и семействата на такива хора можеха да получат гражданство.
От 2013 г. хората, които са кандидатствали за българско гражданство на основание инвестиции, са правили вложения предимно в закупуване на държавни ценни книжа за над 1 млн. лв. или влагане на над 1 млн. лв. в лицензирана кредитна институция по договор за доверително управление и увеличаване на инвестицията. Към момента на подаване на молбата за придобиване на гражданство или на някой от следващите етапи често се оказваше, че инвестицията не е налична поради продажба на закупените ценни книжа, пише в мотивите на правителството.
В същото време обаче лицата, които кандидатстват на това основание, получават гражданство по-бързо и без да са длъжни да владеят български език или да се откажат от досегашното си гражданство.
Депутатите от ГЕРБ сега предлагат възможността за получаване на разрешение за постоянно пребиваване
да отпадне,
когато се
инвестира в
държавни
ценни книжа
А вземането на българско гражданство да продължи да е на два етапа - първо чужденците да получават решение за постоянно пребиваване, а кандидатстването за гражданство да става след това. Предлага се обаче инвестициите да останат, като се завишат изискванията - инвестиция от поне 2 млн. лв. в акции или облигации в български дружества, търгувани на фондовата борса, или 1 млн. лв., ако инвестицията е в борсово търгувани фондове.
Чужденци, вложили поне 2 млн. лв. в капитала на българска фирма за осъществяване на приоритетен инвестиционен проект, също ще могат да кандидатстват за разрешение за пребиваване, става ясно от предложенията.
Кандитатстването за български паспорт пък ще става след получаване на разрешение за пребиваване и ако чужденецът е успял за една година да удвои първоначалната си инвестиция или е вложил
над 500 хил. лв.
в дружество,
разкрило поне 10
работни места
и година след това инвестицията и работните места се удвоят. Инвестициите ще трябва да се поддържат поне 5 г. след получаване на правото за пребиваване.
В изпълнение на препоръката от ЕК пък се предвижда чужденците да удостоверяват произхода на средствата си пред Българската агенция за инвестиции.
Предложенията на Манев и депутатите от ГЕРБ пък почти се препокриват с тези на анкетната комисия, оглавявана от Йордан Цонев от ДПС, която трябваше да разследва продаването на БГ гражданство в парламента. Комисията бе създадена през 2018 г. Тогава в края на октомври при акция на прокуратурата бе арестуван тогавашният шеф на Държавната агенция за българите в чужбина Петър Харалампиев след разследване на корупционна схема за незаконно издаване на удостоверения за българско гражданство. При спецакцията бяха задържани над 20 души, но впоследствие обвинени бяха четирима, сред които и Харалампиев. Комисията пък започна да работи от 14 декември 2018 г. Срокът ѝ на действие бе три месеца, но бе удължаван четири пъти с мотива, че трябва допълнително време на депутатите да се запознаят с големия обем от информация, който постъпва.
Накрая комисията излезе със законопроект, който предлага почти същите неща, каквито и депутатите от ГЕРБ. Първоначално проектът бе отхвърлен от правната комисия, но в пленарната зала бе приет на първо четене заедно с противоречащия му законопроект на Министерския съвет. В залата го защити пък именно Маноил Манев от ГЕРБ, като обяви, че в условията на пандемия и икономически предизвикателства страната ни не трябва да се лишава от инструмент, с който могат да се приберат производства в Европа. “Трябва да защитим ЕС от това кой получава европейско гражданство, но тук става въпрос за гражданство, получено по строга държавна процедура, за разлика от стотиците хиляди мигранти, напълнили Европа”, каза той.
