Часовниковата кула от XVI век върна пълния си блясък и грейна с ново художествено осветление след мащабен ремонт.
"Стана хубаво. Направихме авариен ремонт на кулата, която последно е била поправяна през 1980-81 г. Оттогава насам единствено е имало текуща поддръжка", заяви пред 24plovdiv.bg кметът на район "Централен" Георги Стаменов.
Ремонтът се наложил, тъй като разположената на Дановия хълм забележителност била в окаяно състояние. "Кулата беше амортизирана. Фугите между камъните бяха компрометирани, имаше проблеми по дървените обшивки на камбанарията. Бе срутен и подпорният зид", посочи Стаменов.
Той смята, че ремонт е извършен качествено и е струвал на общинската хазна 60 000 лв.
"Направихме и художествено осветление, така че тази емблема на нашия град да светне и да се вижда от всички квартали", отбеляза райкметът.
Поправката на кулата е първа стъпка от цялостното реновиране на Дановия хълм. Стаменов се надява, че в бюджета за 2021 г. ще бъдат отделени необходимите средства, за да се изгради осветление и видеонаблюдение по алеите, които да гарантират спокойствието на посетителите.
Кметът на "Централен" планира да възстанови и античния воден часовник, който е украсявал хълма през II сл. Хр.
Италиански майстор сглобява първия часовник
Часовниковата кула на Сахат тепе, е построена в периода 1578-1611 г. Първото сведение за нея дава френският пътешественик Льо Февр, посетил Пловдив през 1611 г.: "На другия хълм има часовник, който денонощно отброява часовете по френски".
12 години по-късно друг странник - Хенрих Ранцовен, забелязал следното: "Околностите на този град са доста хубави. На първия хълм се намира една кула, а в нея часовник, излязъл от употреба и спрял". По някое време часовникарите са го поправили, тъй като османският пътешественик Евлия Челеби при гостуването си през 1651 г. в града на седемте тепета пише, че ударите на часовника били "страшни".
Първият механизъм бил изработен от италианския майстор Антонио Барбаджелата. Времето се отмервало с камбанен звън, който огласял града всеки ден по обяд.
Съседният по-малък хълм се е наричал Топлар тепе и там е имало топ, вързан на верига за скалата. На пост до оръдието е стоял страж, който следял за пожари в града и известявал населението с топовен изстрел (а по-късно с камбанен звън), че някъде са лумнали пламъци.
Салюти се произвеждали и при големи градски празници. На върха е имало и сграда с цилиндрична форма, в която е бил разположен барутният погреб.
През 1882 г. Градският съвет поръчва нов часовник, който се доставя от Виена. Няколко десетилетия той служи на пловдивчани, но един ден стрелките му замират и е положен в мазето на Етнографския музей.
"Никой не вярваше в точността на часовника и никой не сверяваше джобния си часовник с него", пише Никола Алваджиев в бележитата си книга "Пловдивска хроника".
В началото на миналия век хълмът е кръстен на известния възрожденец, книгоиздател и кмет на Пловдив Христо Г. Данов.
Подстъпите към тепето постепенно започват да обрастват с постройки. На югоизточния му скат се появяват Домът на изкуството и културата (днес - радио "Пловдив") и дружество "Тракийски юнак" (днес - БНТ).
Построени са Павилионът на скаутите, подарен от цар Фердинанд през 1925 г., и Домът на певческото дружество през 1928 г.
По-късно към тях се прибавят и лятното кино "Орфей" и телевизионната кула.
