Моделът на връзкарството води дотам, че в криза като сегашната умрат ли ти връзките, има опасност да умреш и ти, казва в интервю за "24 часа" социалният антрополог Харалан Александров.
Според него, за да преодолеем връзкарството, е необходимо колективно усилие. А процесът ще премине през поколенческа промяна.
"Ние реагираме на кризите, като се разделяме на фракции, но това още не означава, че успяваме да ги преодолеем. Предстои да разберем дали разделението ще ни помогне да се справим с тази криза, или ще ни попречи. Това, което се случва в момента, е нещо като тест за нашия колективен имунитет срещу социален разпад в условия на бедствие - можем ли да се справим като общество с епидемията и нейните последици: икономическа, социална, психологическа, а вероятно и политическа криза, които ще ни връхлетят. След като вълната от кризи отмине и започнем да се възстановяваме, ще си направим тест дали сме рaзвили антитела, тоест дали сме научили нещо и сме го интегрирали в практиката на живота. Тази верижна криза e огромно предизвикателство не само за нас, но за всички общества по света и те се справят с нея по различен начин, защото имат различна култура и традиции", казва още той.
Цялото интервю с Харалан Александров четете утре
