Поставен съм на колене, а не искам да фалирам, тъжен е хотелиерът
65-годишният Борис Христов, собственик на бутиков хотел в Стария Пловдив, е на ръба на отчаянието.
"Буквално съм поставен на колене, а не искам да фалирам", казва предприемачът. Очите му се насълзяват. "Взел съм решение да продам хотела, в който съм вложил 22 години труд. Това ми е животът и душата, които ми отнемат. Да, сигурно ще се намери купувач, но банката, която ми отпусна преди 12 г. кредита и сега ме притиска, ще загуби много. Защото за нея съм една дойна крава", допълва Христов. И бърза да уточни, че този проблем не е само негов, а национален. В подобна ситуация били мнозина.
"Работя 99% с чужди туристи. Но цяла година ги няма. В самия Стар Пловдив дори котки вече не се мяркат, камо ли хора. Тръби се за подкрепа на бизнеса - добре. Но за инвеститорите, които са създали работни места - нищо", разсъждава предприемачът.
Преди 12 г. теглил кредит от 1,2 млн. лева. Досега казва, че е върнал тази сума, но е погасил само лихвите. Главницата си стояла. "Всеки месец внасям по 7-8 хиляди лева. През март направиха 6-месечна отсрочка на кредитите. Но сега отново проблемът се задълбочи и стана по-лошо. Няма приходи, а банките си искат парите. Кредитният инспектор ми каза, че има решение да внасяме 50% от вноската. Но аз нямам 40 ст. приход, откъде да взема 4000 лв. не месец? Гледам, че министърът на туризма Марияна Николова се опитва да направи нещо за такива като мен, но вече месец топката се тупа. А утре ще дойдат да ми вземат хотела, ще започнат колекторски фирми да ме тормозят. От притеснение съм с два микроинсулта", описва тегобите си Христов.
Казва, че персоналът е разпуснат. "За него държавата осигури подкрепа. А на такива като мен не дават и 1 стотинка. За м.г. оборотът ми е 180 000 лева. А за тази - едва 4000. Но обектът си иска поддръжка", казва шефът на "Борис Палас".
Той смята, че банките трябва да влязат в положение и поне да дадат година отсрочка по плащанията на кредити като неговия. "Нито една финансова институция на не покани да пита как се справяме. А сме все пак партньори. Звъня всеки божи ден на кредитния ми инспектор и му казвам да отнесе въпроса по-нагоре. В противен случай банката ще загуби мен, дойната крава", казва Борис Христов.
На пръв поглед хотелът му откъм ул. "Съборна" изглежда 2-етажна кокетна сграда. Вътре тишината е оглушителна. Отекват единствено стъпките на собственика. Самата сграда е 7-етажна и се разгръща надолу, като от южната страна се открива панорамна гледка към Сахат тепе, Бунарджика и Младежкия хълм. "С къртовски труд и с двама работници сме изнесли на гръб 8000 кубика скали. Когато стигнах до грубия вид, тогава се наложи да изтегля кредит", припомня хотелиерът. И показва част от римската крепостна стена, която е вградена и експонирана на долните нива. Най-новата му гордост е дегустационният център, изпълнен със сцени от Дионис. "Беше готов през март. Не успях изобщо да го отворя", тъжен е Христов.
И се пита какво ще правят банките, като се сдобият с хотели като неговия от необслужени кредити.
