Към 2018 г. столицата отчита намаление от 18,2% на парниковите емисии. Дългосрочният план от 2021 до 2030 г. пък цели намаляването на вредните емисии с 40%, обясни председателят на Сдружение „Граждани за европейско развитие на България“, заместник-председател на ГЕРБ и кмет на София - Йорданка Фандъкова.
"България се включва изключително активно по политиките за справяне с климатичните промени. София се включва изключително активно. Градовете имат водеща роля в реалните действия за климата", каза още Фандъкова на онлайн конференция на тема "Политиката по климата и "Зелената сделка" - предизвикателства и възможности".
Един от най-стратегическите проекти за намаляване на вредните емисии в столицата е изграждането на метрото. Предстоят още 4 км, които ще бъдат открити в началото на следващата година и с тях ще се спестяват 90 хил. тона вредни емисии годишно. "Модернизацията на градския транспорт е част от подобряването на качеството на въздуха. Ще бъдат закупени още 82 автобуса", каза още Фандъкова и отбеляза, че са заделени 57 млн. лв. за подмяна на печките в домовете с ефективни уреди.
"България не развива зелени политики от както се говори за Зелената сделка. Тя го прави от десетилетия. Инвестирани са милиарди вече. Имаме амбицията огромната част от публичните сгради, частните сгради да се вземе мерки за тях за енергийната им ефективност. Ще продължим да подпомагаме и за подмяна на индустриалната база. Държавата трябва да е в позицията да помогне", каза вицепремиерът Томислав Дончев, който също е гост на конференцията.
Голямото предизвикателство за страната ни ще е преминаването на части от страната от производство на електроенергия от въглища в производството й от друг източник. "Дори най-добрият план, ако не бъде адекватно разбран от местната общност е обречен на неуспех. Затова голямата задача е активна работа на място", добави Дончев. Грешка ще е да се връзват политиките по декарбонизация само с енергетиката. Тябва да се обвърже и със земеделие и транспорт също, посочи още Дончев.
Участници в конференцията са и ръководителят на Бюрото на Фондация „Конрад Аденауер“ в София Торстен Гайслер и изпълнителният директор на Центъра за европейски изследвания „Вилфрид Мартенс“ Tоми Хухтанен.
