Ще има социално напрежение и повишени искания и очаквания към държавата
Идването на ваксините може да увеличи тревожността, вместо да я намали и тепърва предстои политическата дискусия за тях
Новият страх сега е, че ако се наложи, хората няма да получат лечение в болница
Презапасяването с лекарства показва загуба на всякакво колективно чувство, че има други спешно нуждаещи се, а всеки започва да мисли само за себе си
Втората вълна на пандемията отрезви българите - хвана ги страх
Ако работещите в затворени заради пандемията сектори останат без доходи, ще има социално напрежение
Когато хората нямат доверие в институциите, вакуумът запълва вярата в конспирации
- Дали българинът ще спазва новите ограничения - училища, университети, ясли, молове, заведения, магазини за нехранителни стоки, след като всеки 2-ри в последното ви проучване категорично се изказа против по-строги мерки и ясно заяви “Задължителните маски ми стигат!”, г-це Славкова?
- Нямаме особен избор. Решенията в това отношение вече са взети. Данните за огромния натиск върху здравната система ясно показаха, че е необходимо това затваряне да се случи. Смъртта на хора, защото не са получили лекарска помощ, няма как да не доведе до такъв тип решения. Разбира се, всички ние си даваме сметка и за жестоките икономически последици от това. Но най-малко аз ще съм човекът, който ще коментира избор между икономика или здраве. Въпреки това проучванията ни ясно показват, че свикнахме с маските, но не искаме други ограничения. Ограничения на конференции, спортни мероприятия например не са от първостепенна нужда за българина и с такъв тип мерки той няма проблем. Но при затварянето на молове, големи нехранителни магазини, ресторанти, барове и т.н. ясно се вижда по-скоро неодобрение, отколкото одобрение. Това е и причината за страха от загуба на работното място и невъзможността да покриват нуждите си.
- Впрочем изненадва, че 88 на сто от българите носят предпазни маски, 93% мият ръцете си по-често, 82% пазят социална дистанция, 79% избягват събирания. Защо е масово говоренето, че мерките у нас съвсем не се спазват?
- Това са данни на декларативно ниво. В тях има и престижен елемент - да кажеш, че ти спазваш това, което е казано, и най-вече, че правиш всичко възможно да пазиш себе си и близките си. Втората вълна, която е значително по-тежка от първата, доведе до леко отрезвяване в българите. Хвана ги страх. Част от хората разбраха, че БЦЖ и други неща не са някакъв щит, който пази българите. Но това хората да се пазят, се дължи и на задълбочаващата се криза в здравеопазването и страха, че няма да получат адекватна помощ, ако се наложи. Тоест спазването на мерките за част от българите е по-скоро рационализиран акт, а не толкова повлиян от чувство за самосъхранение.
- Около една трета от българите се оказват заклети апологети на най-различни конспирации с К-19 - “коронавирусът не е толкова опасен”, той е “биологично оръжие, произведено в лаборатория”, “добре измислена причина да бъдем чипирани”. Само жертвите и растящият брой заболели ли могат да направят такава група по-реалистична?
- Могат и да не я направят по-реалистична. Въпреки лекия спад на дяловете на вярващи в някой от тестваните конспирации, те все пак са на тревожно високи нива. Теориите на конспирацията оживяват особено силно при кризи - защото предлагат прости обяснения за хаоса и привидно безкрайната несигурност. Във време, когато нормалността се чувства все по-далеч от ежедневието, с което сме свикнали, за много хора е особено изкушаващо да приемат разкази, които дават алтернативен прочит. Причините за раждането на конспиративните теории се дължат в голяма степен на ниското доверие към институциите. Когато те не вдъхват достатъчно доверие, хората търсят други средства, с които да запълнят този вакуум.
за джоба сега са по-силни
от тези за здравето, затова
хората трудно
приемат мерките
Немалко българи вярват, че коронавирусът е биологично оръжие с цел да се намали населението, а 17%, което се равнява на близо милион души, вярват, че той не съществува и това е световна измама.
Но вярата в тези конспирации далеч не е присъща само на българите. В световен мащаб конспирациите, свързани с коронавируса, са на високи нива. Спомняте си как в Англия се рушаха антени на 5G, защото хората вярваха, че така се разпространява болестта. В България през ноември 10% от хората вярват, че болестта се разпространява през 5G технологията. Конспирациите са изключително трудни за преодоляване. А в контекста на тази пандемия и различните и доста често полярни мнения, които се чуват, това създава златна среда за разпространението на конспирации.
- По-малко ли го е страх българинът във втората вълна от пандемията в икономически план, след като повече в сравнение с април се чувстват сигурни за работното си място, а по-малко са и опасенията в сравнение с април, че ще има недостиг на горива, храни, лекарства?
- Не го е страх по-малко. При първата вълна психологическият ефект беше друг. Изобщо не се знаеше какво може да се очаква. Лятото хората се успокоиха. При втората вълна страховете отново се повишиха, но се промени траекторията на страха. Хората видяха, че няма да останем без храна, гориво, консумативи за дома и т.н. Затова и днес няма масово изкупуване на продукти, както и масово развиване на “синдром на тоалетната хартия”. Но сега се формира нов страх и той е свързан с опасенията, че ако се наложи, няма да имат възможност да получат лечение в болница. Това ясно се видя с презапасяване с лекарства, превантивно приемане на антибиотици. Губи се всякакво колективно чувство, че има хора, които наистина имат нужда от определени лекарства, а всеки започва да мисли само за себе си. Това са също коварните ефекти на пандемията – изпъкване на индивидуалните нужди и тяхното удовлетворяване за сметка на някакво общо благо.
- Делът на хората, които нямат спестявания, е стигнал 42% през ноември. Сред онези, които имат някакви, 37% могат да издържат с тях до 3 месеца, ако останат без доходи, а над този срок - едва 7%. На какво разчитат в кризата, при положение, че над една четвърт прогнозират пандемията да продължи още над година?
- Именно затова българинът трудно приема мерките, защото, въпреки че се страхува за здравето си, икономическите последици го плашат повече. Виждаме как от 22% през април през ноември вече 42% от българите посочват, че нямат никакви спестявания, ако останат без доходи. Това ще доведе до социално напрежение в тази група, особено при хората, които работят в затворени заради пандемията сектори. Видяхме как се оформи някакъв протест веднага след обявяването на новите мерки. Тези финансови страхове ще повишат очакванията и исканията към държавата.
- Светът се надява на ваксините, които е вероятно да стигнат до нас в началото на 2021 г. Само че решените да се ваксинират българи са почти два пъти по-малко от онези, които казват, че няма да го направят – 25% на 45%. Защо е така?
- Миналата година проведохме проучване, свързано с нагласите на българите и имунизацията. Там според данните малко над един милион българи смятат, че ваксините не са безопасни, а около милион българи мислят, че ваксините са част от световна конспирация. Така че тези данни не бива особено много да ни изненадват. Няколко причини водят до тези резултати. Първо, някои хора са минали или ще минат леко през вируса. Това най-вероятно ще окаже влияние върху решението им да си слагат ваксина. Други хора не вярват във ваксините или отричат тяхната безопасност. Трети пък ще изчакат да видят дали ваксините ще имат някакви странични ефекти. А други хора няма да си сложат ваксина, защото вярват, че ще бъдат чипирани и контролирани и т.н. Ще има разнообразие от причини в това отношение. Разбира се, тук има един специфичен момент, за който вече се говори. Пътуването със самолет да става само при направена ваксина. Ако се появят такива изисквания, то определено съотношението ще се промени драстично. Но за съжаление, това ще има и друг ефект – засилване на конспирациите.
- Ако не се въведе задължително ваксиниране, а то няма да се въведе, какви ще са последствията?
- Тук трябва да отговарят компетентни специалисти по темата. Изключително трудно ми е да преценя. Но ще дам друг пример. В доклад на ООН за последствията от коронавируса се срещат много страшни прогнози. Заради пандемията в световен план се измества имунизационният календар на малките деца поради ред причини, което според прогнозата на ООН ще доведе до повишаване на детската смъртност. Да не говорим за ефекта в образователната система и невъзможността на деца да се образоват, защото нямат технически пособия и т.н. Последствията ще ги усещаме тепърва. Така че дискусията по тази тема с ваксината и нейния задължителен характер лично според мен тепърва ще започне на политическо ниво.
- Значително се е увеличил делът на хората, които не знаят кога ще се върнем към нормалния си начин на живот спрямо април. На какво се дължи това?
- През април 9% са посочили, че не знаят и не могат да преценят кога ще се върнем към нормалния си начин на живот. През ноември този дял е 30%. Това отново в голяма степен се дължи на различните възприятия при първата и втората вълна. При първата вълна в България имахме малък брой на заразени и малък брой смъртни случаи. Тогава се чуваха и гласове, че през лятото вирусът ще изчезне. В съзнанието на хората се формираше някаква граница за край на тази пандемия. С идването на втората вълна нещата се промениха. Границата в съзнанието на хората за край на това се изпарява.
Мнението ми е, че увеличаването на дела на хората, които не могат да преценят кога нещата ще се нормализират, ще доведе до множество негативни последици в психологически аспект. Хората ще станат по-тревожни, по-депресирани. Отнета им е възможността да живеят живота, който са свикнали, както и да правят планове. Това за съвременния човек в ХХI век, е сериозна травма.
Евелина Славкова е социолог от Изследователски център “Тренд”, чийто съосновател е от 2016 г.
Родена е през 1989 г. в Сапарева баня. В СУ “Свети Климент Охридски” завършва социология и политически мениджмънт
Работила е в екипите на големи социологически агенции
