Не е ясно какво се случва с дългосрочните кредити
Никой няма право да търси парите след този срок.
Експерти прогнозират съдебни дела между кредитори и длъжници
След 10 години дебати и обсъждания абсолютната давност на някои задължения вече е законодателен факт. Какво е новото в тази поправка, определена като “край на вечния длъжник”, и по какво тя е различна от предвиденото в Данъчно-осигурителния и процесуален кодекс и в други закони?
Новата разпоредба влиза в сила в 3-месечен срок от обнародването ѝ в “Държавен вестник”, което означава, че най-вероятно още от март 2021 г. ще може да се прилага на практика.
Този текст по същество въведе т. нар. “абсолютна давност” за задълженията в гражданскоправните отношения. С приетите промени с изтичането на 10-годишния давностен срок
ще се погасяват
всички вземания
срещу
физически лица,
независимо от прекъсването на давността, стига те да не са отсрочени или разсрочени.
Текстът се отнася както за новите, така и за заварените дългове. Това значи, че след изтичането на срока от 10 години за длъжниците няма да има никакви правни последици от факта, че не са погасили задължението си, а кредиторите им ще загубят парите си завинаги.
Разпоредбата на текста се отнася за дългове както към банки, фирми за кредити и комунални дружества, така и към всякакъв друг вид кредитори, включително и други физически лица, обясняват юристи.
Предвидени са
шест
изключения,
в които давността няма да се прилага. Това са: за търговската дейност на еднолични търговци или на физически лица – съдружници в дружество, решили да обединят своята дейност, при непозволено увреждане, неоснователно обогатяване, за издръжка, за трудово възнаграждение и за обезщетения по Кодекса на труда.
Гратисният период за влизането в сила на новите текстове е съкратен от 6 на 3 месеца.
Първото ограничение, на което обръщат внимание юристи, е, че 10-годишният срок може да се отнася за всички вземания срещу физически лица- от държава през общини, институции, организации, други физически лица. Подусловието в него е, че срокът тече независимо от прекъсванията. Например ако с анекси бъде договорено един кредит да се погасява на вноски и известен период той е обслужван, след което длъжникът спира да плаща, то за начало на времето за давността ще се счита денят на сключване на договора.
Абсолютната давност не може да бъде прилагана и по отношение на задължения,
за които е
постигнато
отсрочване или
разсрочване,
гласи още приетият текст. Второто ограничение изключва прилагането на абсолютна давност за задължения на еднолични търговци. Ако обаче то бъде прехвърлено към едноличния собственик като физическо лице, този текст би могъл да бъде приложен.
Важно разграничение, което трябва да бъде направено за абсолютната давност, е нейното отделяне от погасителната давност. В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс е въведена абсолютна давност по отношение на публичните задължения, най-често данъци и осигуровки.
Те се погасяват окончателно, независимо от спирането или прекъсването на давността, с изтичането на 10 години, считано от 1 януари следващата година.
Няколко тълкувания на НАП, признати и от съдилища, обаче показват, че
погасителната
давност не е
абсолютна,
защото задължението остава събираемо, макар и с изтекла давност. Което означава, че ако се събират нови факти и обстоятелства или по друг повод, държавата може да предяви отново искане по дадено вземане въпреки 10-годишния срок.
Изключение от погасителната давност се прави за дълговете, по които е договорено отсрочено или разсрочено погасяване, изпълнението е спряно по искане на длъжника или е подадена жалба за разрешаване на спорен въпрос по тълкуването и прилагането на спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане или други международни договори.
За първи път един дълг може да бъде отписан окончателно, без кредитора да има право след известно време, ако открие нови факти или обстоятелства, отново да предяви претенции към длъжника. За да отпише завинаги един дълг, от длъжника не се изискват никакви действия освен изтичането на период от време, през който насрещното задължение не е изпълнено.
Абсолютната давност няма отношение към това дали длъжникът умишлено, или по обективни причини бави изпълнението на своето задължение, записано в съответен договор. При това
срокът на
давността тече
независимо от
прекъсвания по
различни
причини,
освен ако задължението е отсрочено или разсрочено. Това изключение означава, че има общо желание и договореност между длъжника и кредитора. Кредиторите нямат никакви правни възможности да неутрализират съзнателното изчакване на давностния срок, освен да убедят длъжника, че заради бъдещи техни отношения е по-добре дългът да бъде покрит например след разсрочване, отколкото да не бъде изпълнен.
Все още не е разписана процедура, по която ще става отписването на задължения по линията на абсолютната давност. Юристи прогнозират, че това ще стане с подзаконови актове, в които действията на кредитор и длъжник ще се съобразят със сегашната процедура за предявяване на едно вземане.
В момента кредиторите по частни вземания обикновено не водят дела и не предприемат действия срещу длъжниците си, до момента в който се убедят, че доброволно изпълнение е невъзможно. Нататък процедурата е установяване на вземането с иск в съдебно производство. Ако междувременно длъжникът се разпореди с имуществото си, като например продаде част от него, тогава трябва да бъде заведен и т.нар.
отменителен иск, който е отделен от първия, към съответната сделка или сделки. Ако няма доброволно изпълнение, след като вземането стане ликвидно, частните кредитори трябва да организират и финансират изпълнителен процес, в течение на който давността не спира.
Длъжникът пък може да обжалва действията на съдебния изпълнител, като няма ограничения в броя жалби.
Абсолютна давност ще тече и в други случаи в изпълнителното производство, например
оспорване на
вземането от
трето лице
Тъй като е практика съдебните дела да продължават години, е възможно задължението на частноправния кредитор да се погаси по давност, без той да пристъпи към принудително изпълнение. Затова експерти прогнозират, че ще има множество дълги съдебни дела между кредитори и длъжници.
Практически казус може да възникне при задължения, чийто срок за погасяване по договор или споразумение е по-дълъг от давностния срок, каквито са обикновено дългове с големи размери и дълъг срок, например при ипотечни заеми. Засега, преди да са излезли поднормативните актове, е ясно, че длъжникът може да е заинтересован да спре плащанията, което означава задължението му да стане предсрочно изискуемо, след което да се погаси с изтичане на абсолютната давност. Защото при абсолютната давност длъжникът има възможност да си избере определено задължение, което да не изпълнява - оправдано или не.
В това е и една от съществените
разлики между
абсолютната
давност и
личния фалит
Ако физическото лице обяви фалит, ще се посегне и на имущество, което не подлежи на принудително изземване, а също може да бъде определена издръжка, която да е доста по-различна от т.нар. несеквестируем доход, а и ще се назначи синдик, който да оперира с негови имущества. При абсолютната давност задължението просто се отписва и не може да бъде събирано принудително. Освен това при личния фалит следват неблагоприятни последици за обявилия го не само по отношение на имуществото му, което ще се използва за погасяване на задълженията му, но и чрез бъдещи ограничения
Например той не може да бъде управител, съдружник, член на съвети и бордове, прокурист във фирми, а опциите му за бъдещи кредити ще са ограничени, поне за известен период от време.
Защо бе предложена мярката
Да се въведе 10-годишна абсолютна давност, с изтичането на която да се погасяват всички вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването. Така бе мотивирано предложението на депутати от ГЕРБ и “Обединени патриоти”.
В мотивите си депутатите от управляващото мнозинство заявяват, че в момента има изпълнителни производства срещу граждани, които продължават над 10 години, като през цялото време на длъжника се начисляват лихви, такси и разноски. В България нито има процедура за обявяване на неплатежоспособност на физически лица, нито има абсолютна давност за задълженията им.
“Няма да са нужни скъпоплатени адвокати и юридически услуги. След изтичане на 10-ата година длъжникът, като изпрати писмо до кредитора и като каже, че е изтекла 10-годишната абсолютна давност и не дължи нищо, трябва да се прекратят изпълнителни дела и всякакво съдебно преследване. Това е много важно, защото имаме и друг вид преследване – това на колекторите”, смята евродепутатът Емил Радев.
“Изпълнителните производства могат да продължат до безкрайност, въпреки че длъжникът е загубил голяма част или цялото си имуществото и е в обективна невъзможност да изплати своите дългове. Съгласно действащото законодателство при смърт на длъжника изпълнителните действия продължават срещу неговите наследници”, е записано още в мотивите.
“Институтът на абсолютната давност в ЕС е регламентиран в гражданските кодекси на Белгия, Германия, Франция, Португалия, Румъния и др. Тенденцията в голямата част от държавите-членки е в последните години да намаляват общите давностни срокове. В по-голямата част от държавите изрично е установен общ давностен срок, който варира от 3 години (например Румъния, Словакия, Германия, Дания, Чешката република) до 30 години (Австрия, Люксембург и отчасти Белгия).
Защо бе предложена мярката
Да се въведе 10-годишна абсолютна давност, с изтичането на която да се погасяват всички вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването. Така бе мотивирано предложението на депутати от ГЕРБ и “Обединени патриоти”.
В мотивите си депутатите от управляващото мнозинство заявяват, че в момента има изпълнителни производства срещу граждани, които продължават над 10 години, като през цялото време на длъжника се начисляват лихви, такси и разноски. В България нито има процедура за обявяване на неплатежоспособност на физически лица, нито има абсолютна давност за задълженията им.
“Няма да са нужни скъпоплатени адвокати и юридически услуги. След изтичане на 10-ата година длъжникът, като изпрати писмо до кредитора и като каже, че е изтекла 10-годишната абсолютна давност и не дължи нищо, трябва да се прекратят изпълнителни дела и всякакво съдебно преследване. Това е много важно, защото имаме и друг вид преследване – това на колекторите”, смята евродепутатът Емил Радев.
“Изпълнителните производства могат да продължат до безкрайност, въпреки че длъжникът е загубил голяма част или цялото си имуществото и е в обективна невъзможност да изплати своите дългове. Съгласно действащото законодателство при смърт на длъжника изпълнителните действия продължават срещу неговите наследници”, е записано още в мотивите.
“Институтът на абсолютната давност в ЕС е регламентиран в гражданските кодекси на Белгия, Германия, Франция, Португалия, Румъния и др. Тенденцията в голямата част от държавите-членки е в последните години да намаляват общите давностни срокове. В по-голямата част от държавите изрично е установен общ давностен срок, който варира от 3 години (например Румъния, Словакия, Германия, Дания, Чешката република) до 30 години (Австрия, Люксембург и отчасти Белгия).
