Крал Карлос IV финансира хуманитарна експедиция в Северна Америка и Азия
С разработката на ваксините срещу COVID-19 светът започна да се готви за масова ваксинация. Нещо, което се е случвало почти 150 г. преди да се създаде Световната здравна организация.
През 1518 г. едрата шарка е пренесена от европейците в новите земи на днешна Северна и Южна Америка. Нейното разпространяване заплашва местното население, най-вече инките и ацтеките. Само за век населението на Мексико спада от 25 милиона до 1,6 млн. според историка Уилям Макнийл.
Векове по-късно епидемията продължава да мори Новия свят. През 1798 г. английският лекар Едуард Дженър открива ваксината, която спасява от едра шарка. Новината бързо се разпространява в цяла Европа.
Започва имунизация, но не толкова широкообхватна. Положението в Нова Испания обаче е страшно и тя моли за помощ. крал Карлос IV, или Карлос Антонио Паскуал Франсиско Хавиер Хуан Непумосено Хоке Хануарио Серафин Диего де Бурбон, както е цялото му име, вече е загубил дъщеря си Мария Тереза от заболяването и взема доста серизно вика за помощ. Той издава заповед на 1 септември 1803 г. и назначава за началник на първата хуманитарна експедиция д-р Франсиско Хавиер де Балмис, който има и военно звание от войните срещу пиратите.
Корабът “Мария Пинта” потегля от Ла Коруня на 30 ноември 1803 г. На неговия борд има 20 сираци от дома за изоставени деца в града, които поддържат жив в телата си щама на ваксината.
Всичко е за сметка на испанската корона. Ваксинацията е абсолютно безплатна. Най-трудното е да се образоват местните, че няма нищо опасно. Това е доста неудобно особено при трудното придвижване из джунглите на рибарски лодки и мулета.
Експедицията започва да работи от Канарските острови. След това спира в Пуерто Рико. Там обаче се оказва, че местните власти вече имат ваксина от датската колония Свети Тома и работят здраво. Заради това се смята, че Пуерто Рико е една от първите държави, която решава проблема с шарката.
Оттам отплават за Венецуела и след Каракас експедицията се разделя на две. Балмис се отправя към Куба и Мексико, а неговият заместник Хосе Салвани тръгва към Колумбия, Еквадор и Боливия. Там обаче се разболява от туберкулоза и умира. Наследилият го Мануел Граялес стига до Чилийска Патагония през 1811 г. и оттам се прибира в Испания.
Балмис пък през Куба минава в Мексико, като достига до днешните мегаполиси Сан Франциско и Сан Диего, които по това време са мексиканска територия. Той ръководи и експедиция за ваксиниране на Филипините, като я доставя и до Китай в Кантон, днешно Макао.
При завръщането си д-р Балмис е посрещнат като герой в Испания. След това той се мести пак в Мексико, където провежда няколко ботанически експедиции и продължава работата по ваксинирането.
Подобни научни експедиции не са нещо чуждо за управлението на Карлос IV. По негово време е Кралската ботаническа експедиция до Нова Гренада от 1783 до 1816 г., която покрива Колумбия, Еквадор, Панама, Венецуела, Северна Бразилия и западна Гвиана. Друга, от 1787 до 1803 г., отива до Нова Испания (главно Куба и Мексико). Дава пари и за околосветското пътешествие на Алесандро Маласпина от 1789 до 1794 г., в която са включени учени за изучаване на флората и фауната по света. През 1799 г. издава и кралско разрешение на пруския аристократ и естествоизпитател Александър фон Хумболт да пътува свободно из колониите в Америка. Политическото есе на Хумболт “Кралство Нова Испания” се основава на това петгодишно пътуване.
А едрата шарка изчезва чак в началото на XX век с усилията на куп здравни организации. Но началото е дадено с един кораб, двама лекари, три сестри и 20 сирачета.
