Дългоочакваният анекс към Националния рамков договор, чрез който личните лекари ще имат право да издават направления за PCR тест, се очаква да бъде подписан днес.
Така още от утре - четвъртък, всеки пациент със симптоми на CОVID би трябвало да може да бъде насочен за изследване от джипито си. Това обявиха на брифинг от Българския лекарски съюз, след като късно снощи са получили финалния вариант на предлаганите от здравната каса текстове. Те обясниха и какви са причините за забавеното подписване на анекса.
С близо месец се забави въвеждането на тази мярка, тъй като съсловната организация и НЗОК спориха по няколко точки - дали да има лимити на направленията, за какви тестове да са те - антигенни или PCR и каква да е цената им, както и при колко симптома личният лекар да може да назначава тест. От БЛС са успели да договорят да няма лимити, цената на теста да остане 60 лв., а не 25 лв., както предлагаше здравната каса. Направленията пък ще са за PCR тест, който ще може да бъде направен във всяка една от определените от здравния министър лаборатории, по избор на пациента и ще се дават при наличие на два от симптомите - температура, кашлица (предимно суха), силна отпадналост, загуба на вкус или обоняние, затруднено дишане, мускулни болки, главоболие, диария, гадене и повръщане, гърлобол, кислородно насищане по-малко от 92 на сто (или по-малко от 88 на сто за пациенти с хронична обструктивна белодробна болест) при извършване на пулсоксиметрия, ако има такава възможност.
Дали още от утре ще може да се стартира с електронното направление, за което също настояваха лекарите, от БЛС не можаха да кажат.
"Имаме уверението от "Информационно обслужване", че всичко е готово и проблеми няма, но очакваме да видим", коментира шефът на БЛС д-р Иван Маджаров.
Друга причина за забавеното подписване на анекса е, че лекарите настояваха договор със здравната каса по клиничната пътека за лечение на пневмонии да може да сключи всяка болница, която разполага със специалист по вътрешни болници, а не, както беше изискването досега, със специалист пулмолог. Настояването им дойде, след като по заповед на здравния министър всички болници трябваше да разкрият COVID отделения, а недостигът на пулмолози в цялата страна е осезаем, което означаваше много болници да не могат да получат нужното заплащане за лечение на пациенти с коронавирус.
„Постигнаха се неща, но по много труден начин, всичко трябваше да стане по-бързо", коментира доц. Любомир Киров, председател на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари, който припомни, че от сдружението са настоявали за конкретни действия още през август. Според него антигенните тестове трябва да станат основание за карантина и болничен, но това в анекса не е разписано и е решение, което трябва да вземат институциите.
На коментарите, защо досега в доболничната помощ няма разписан протокол на поведение и лечение, който лекарите да следват при пациенти с COVID, доц. Киров обясни, че досега не е бил ясно разписан пътят на пациента, за да може да се направи и такъв протокол. Сега обаче сдружението подготвя такъв, който стъпва на опита на личните лекари досега, обясни той.
"В момента събираме данни предимно от общопрактикуващите лекари, но са се включили и други специалисти от доболничната помощ - кардиолози УНГ, спешна помощ. Според данните, които събираме от 3 дни, пациентите търсят помощ между втория и петия ден. Усложненията при около 60% от българските пациенте настъпват след осмия ден, а при останалите 30% - на петия ден", представи събраните данни досега доц. Киров.
От лекарския съюз обясниха, че комуникацията им с Надзорния съвет на здравната каса е била изключително трудна и тромава, като за цялото това време не са имали нито веднъж среща с ръководството й. От НЗОК са получавали само указания и са били извикани два пъти на среща в Министерството на здравеопазването.
"Ние сме договорни партньори, а не консултанти", каза д-р Маджаров.
Заради този начин на комуникация и забавеното въвеждане на мерките, главният секретар на БЛС д-р Стоян Борисов, заяви, че на заседание на Управителния съвет ще бъде обсъдено дали да се потърси отговорност от ръководството на касата и най-вече от нейния управител проф. Петко Салчев за това.
