25 ноември - денят на смъртта на сестрите Мирабал, от 1999 г. е международен ден за защита на жените от насилие
“Ако ме убият, ще изляза от гроба и ще бъда още по-силна.”
С тези думи отговаря доминиканската активистка Минерва Мирабал на всички, които през 1960 г. я предупреждават, че режимът на диктатора Рафаел Леонидас Трухильо (1930-1961) ще я убие. Същата година на 25 ноември тялото ѝ заедно с тези на две от трите ѝ сестри, са открити в джип на дъното на пропаст.
Думите на Минерва обаче се превръщат в проклятие за Трухильо - заради убийството ѝ той е убит в атентат само половин година по-късно. А с решение на Общото събрание на ООН от 17 декември 1999 г. датата, на която са убити сестрите, е определена за Международен ден за борба с насилието над жени.
Четирите сестри Мирабал - Патрия тогава на 36 г., Адела, на 35 г., Минерва, на 34 г., и Мария Тереса, на 25 г., познати още като “Пеперудите”, са родени в доминиканската провинция Салседо в семейството на земевладелеца и търговец Енрике Мирабал и жена му Мерседес Рейес. И четирите получават добро образование, женят се и раждат деца. Минерва дори е една от първите дипломирани жени адвокати в Доминиканската република. Още като студентка обаче се увлича и в борбата срещу Трухильо. Тогава се запознава с 5 години по-младия от нея Мануел Хусто. Първо са съмишленици, после мъж и жена. И като в типична латиноамериканска история - раждат им се две деца Минерва Хосефина и Мануел Енрике, но борбата е преди всичко.
По пътя на Минерва за сваляне на Трухильо тръгват и двете ѝ сестри - Мария Тереса и Патрия. Те самите също са женени за бунтовници срещу режима. И трите неведнъж са арестувани дори само заради листовки, които са раздавали срещу режима.
Адела останала домакинята, която гледа семейството и стои далеч от политиката.
В средата на 1959 г. организацията, създадена с активното участие на Минерва, Мария Тереса и съпрузите им, получава името "Революционно движение 14 юни". На тази дата тогава в няколко града по северното крайбрежие на Доминиканската република започват бунтове срещу режима на Трихульо. Организирани са от дебаркирали групи на основаното в чужбина Движение за доминиканско освобождение, вдъхновено от бунтовете срещу диктатурата в Куба. Революцията е бързо потушена, но каузата е подета от организацията на сестрите и съпрузите им. Лидер на движението става Мануел, а съпругът на Мария Тереса - Леандро, негов ковчежник. Самата Минерва се подвизава с прякора Пеперудата. Оттам и трите сестри вече са кръстени Пеперудите.
Очевидно конспиративната дейност не им е била силата, защото още през 1960 г. тайните служби знаят всичко за Пеперудите и започват арести, изтезания, изнасилване зад решетките. Малко по-късно Минерва, Мария Тереса, мъжете им, както и съпругът на Патрия са осъдени за антидържавна конспирация. Мъжете получават по 5 г., а жените по 3 г. затвор. Трухильо обаче решава да освободи сестрите. Нито те, нито обществото е щастливо от този факт, защото обикновено “помилваните” от диктатора след това загиват в трагична “катастрофа”.
На 25 ноември трите сестри Патрия, Минерва и Мария Тереса заедно с шофьора им Руфино де ла Круз се връщат от свиждане в затвора на съпрузите си. По пътя ги спира патрул на тайните служби. Трите първо са душени, а после пребити до смърт. Шофьорът също. След това четирите тела са сложени обратно в колата, а тя бутната в близка пропаст като при катастрофа.
Джипът е открит на следващия ден от местни жители. Никой от тях не се съмнява, че са били убити. Четвъртата сестра Адела е извикана да разпознае труповете. По-късно тя поема грижата и за общо шестте деца на сестрите си до смъртта си през 2014 г.
Изтезанията и смъртта на трите Пеперуди обаче идват твърде много на доминиканците. Случаят нашумява и в чужбина. Така само половин година след убийството на сестрите - на 30 май 1961 г., Трухильо е застрелян в колата си на извънградски път от хора в най-доверените му кръгове.
