Липсата на компенсации за високите цени на въглеродните емисии нанася огромни щети на цветната металургия у нас, казва главният изпълнителен директор на КЦМ 2000 Груп
Румен Цонев е главен изпълнителен директор и председател на Съвета на директорите на КЦМ 2000 Груп, председател на Надзорния съвет на КЦМ АД. Има над 30 г. опит в металургичната индустрия. Член е на управителните съвети на Международната цинкова асоциация, на Международната асоциация по олово, на Консултативната комисия по индустрия към Международната група по оловото и цинка към ООН. Носител е на приз „Мистър Икономика – категория „Индустрия“ 2014 г.
- Инж. Цонев, преди дни премиерът Бойко Борисов и министърът на икономиката Лъчезар Борисов посетиха КЦМ край Пловдив. Какъв беше поводът?
- Министър-председателят дойде, за да ни връчи лично сертификат за инвестиция клас А за един от нашите проекти – „Технологично интегриране на КЦМ“, който е на стойност близо 260 млн. лева. Оказа се, че това е най-големият сертифициран проект в страната за тази година и за нас беше огромна чест да получим сертификата от Борисов. Има нещо знаково във визитата, тъй като тя е първата на действащ премиер в дългогодишната история на КЦМ. Приемаме посещението и като оценка, която кабинетът дава за цялата наша инвестиционна политика – за това, което сме направили, правим и смятаме да осъществим. Имахме удоволствието да организираме обиколка в завода, да запознаем премиера и министъра с производствените мощности и новите инсталации. Показахме им нашите продукти - ценните метали на КЦМ.
- Осигурено ли е финансирането на проекта?
- Да. Трудно е да се обезпечи финансиране на инвестиции в такъв мащаб без подкрепа на държавата, дори и негласна в някои случаи. Договорихме 65 млн. евро кредит – половината от необходимите средства, от Европейската инвестиционна банка, а това е
трудно без подкрепа от държавата.
Затова изразихме пред Борисов благодарност към правителството. Останалата част от необходимата сума е договорена с три търговски банки.
- Какъв по-точно е проектът?
- Проектът „Технологично интегриране на КЦМ“ отговаря на всички критерии за издаване на Сертификат за инвестиция клас А – целите, които са поставени, са свързани с оптимизиране на производството на метали на базата на успешно интегрирани и екологосъобразни технологии. Предвиждаме увеличаване на производството на олово и цинк, което ще се дължи основно на нарастване на дела на рециклинга на метали. Инвестициите ще доведат и до съществена промяна в положителна посока на работната среда и минимизиране на въздействията върху околната среда.
Самият проект се състои от седем подпроекта. Предвижда се изграждане и експлоатация на изцяло нови инсталации, които ще заменят действащи аналогични технологични мощности. В новата рафинерия ще можем
в максимална степен да извличаме полезните компоненти
от природните суровини и да разнообразим продуктовата си структура с поне още три метала, а в новата електролиза чрез автоматизация и дигитализация на технологичните процеси ще намалим до минимум ръчния труд и разхода на електроенергия.
- Какви предимства ви дава сертификатът?
- Сертификат клас А по Закона за насърчаване на инвестициите носи много предимства, свързани със съкратени срокове за административно обслужване. За нашия проект правителството се ангажира и с финансово подпомагане за изграждане на елементи на техническата инфраструктура – построяването на нова отсечка на пътя от Куклен до Асеновградско шосе, като се осигури безопасното движение, разделяйки товарния от гражданския пътен поток.
- Голям проблем пред предприятията от цветната металургия е високата цена за въглеродни емисии, която се калкулира в изразходваната от тях еленергия. В много страни от ЕС засегнатите производства получават компенсации от държавата. Каква е ситуацията у нас?
- Европейският съюз има много амбициозна програма за ограничаване на въглеродните емисии, за да се постигане неутрална икономика по отношение на климата и реализиране на т.нар. „зелена сделка“. За да бъде избегнато противоречие с постигането на тази цел, ЕС е изработил финансови механизми за компенсиране на разходите на компаниите от засегнатите сектори за емисиите на парникови газове. Тези механизми действат от години в повечето европейски страни.
- Прилагат ли се в България?
- За съжаление не се прилагат. Болката на компаниите от енерго-интензивната индустрия е, че де факто понасяме щети, но не можем да се възползваме от схемите за компенсация. Причината е, че въпросът трябва да бъде уреден законодателно. По него повече от година индустрията работи с държавните институции, има правителствен законопроект, който е подкрепен от всички работодатели и синдикални организации. Той мина на първо четене, но бе спрян от ресорните комисии преди второто. Надеждите ни са
да бъдат предприети действия от властта,
изпълнителната и законодателната, така че законът да бъде приет и отговорният към икономиката на страната бизнес да получи полагащите се компенсации на непреките разходи за въглеродни емисии.
- Кои компании биха се възползвали от тях?
- Става въпрос за компании, които произвеждат около 20% от промишлената продукция на страната и изнасят стоки за 14 млрд. лв., или 24 % от целия износ на България.
- Какъв е размерът на пропуснатите ползи за КЦМ?
- Има специално проучване на Международната цинкова асоциация в 9 завода от ЕС, сред които е и КЦМ. Оказва се, че ние плащаме най-високата цена на еленергията за производство на метали. Представете си, че КЦМ не се намира между Пловдив и Асеновград, а някъде в Холандия, Германия или Испания. Същото предприятие, със същото производство, със същите технологии, със същите средства за опазване на околната среда, годишно ще плаща с 6-7 млн. евро по-малко за електроенергията, която изразходва. Това несъответствие прави нашите метали по-скъпи и
поставя КЦМ в неравностойно положение,
тъй като всички производители на метали се конкурираме на едни и същи пазари. Така ние губим своята конкурентноспособност и постепенно сме изтласквани от пазарите. Нещо повече, губим конкурентните си предимства дори на вътрешния пазар.
- За какъв размер компенсации става въпрос?
- Според Насоките на ЕК има възможност до 25% от приходите от продажбата на квоти за въглероден диоксид да могат да отидат за компенсации на засегнатите предприятия. В нашия законопроект по тази мярка са предвидени съответно до 4 %, което е не повече от 33 млн. лв. на година общо за всички засегнатите компании.
- Как се справяте с предизвикателствата на пандемията?
- Когато се сблъскахме с вируса през март, беше изключително трудно по две причини – поради огромната неизвестност дали ще имаме огнище на заразени и как да реорганизираме производството в такъв случай. Вторият аспект беше, че много от клиентите отказаха поръчките си, тъй като не знаеха какво ще се случи. Тръгна ефектът на доминото – затвориха автомобилните заводи в Европа и света, оттам акумулаторните и за поцинковане на метали. За нас бе въпрос на отговорност да решим трябва ли и ние да спрем, защото не можем да произвеждаме, без да продаваме, или да потърсим възможности за реализация на метала на различни от традиционните ни пазари. Избрахме втория начин и успяхме да продадем олово и цинк при по-неизгодни условия в Далечния Изток, където към април-май вълната бе отминала. Сметнахме, че е по-добре да произведем метали и да ги вкараме в борсов склад, където цените са много по-ниски от тези, които получаваме от крайните клиенти. Така
не прекъснахме веригата на доставки.
Ако бяхме спрели, трябваше да затворят и доставчиците ни – всички мини в Родопския басейн, както и в Северна Македония. Удовлетворени сме, че това не се случи. Много сме доволни, че не се получи масово заразяване в КЦМ. Изпълняваме изключително много мерки, за да предпазим работниците си. При нас работят около 2000 души, без да броим дружествата, които притежаваме в рудодобива.
- Има ли промяна в ситуацията сега в сравнение с пролетта?
- В здравния аспект положението е много по-тежко и цялата държава е впрегнала своите усилия. На пазара ситуация е коренно различна. Очевидно всички икономически субекти разбраха, че е по-добре да работят, отколкото да преустановяват производството с цел предпазване от заразяване. До средата на ноември нямаме нито един отказан договор за продажби и работим с пълен капацитет.
- През 2021 г. се навършват 60 г. от откриването на КЦМ. Как ще отбележите годишнината?
- Фокусът на тържествата ще бъде от 13 до 17 ноември. Защото 17 ноември 1961 е знакова дата в историята на КЦМ - тогава е получен първият метал. На 13 ноември догодина пък се навършват 30 г. от създаването на акционерно дружество КЦМ. От тази дата то навлиза в нов етап - инвестирахме огромни средства и успяхме да постигнем просперитет. За последните 10 г. сме вложили около 390 млн. лева за нови технологии. Благодарение на това се ползваме с авторитета на иновационна компания. При нас идват инженери и технолози от цял свят, за да видят най-съвременния завод за олово, който няма аналог по света.
