Елисавета Шапкарева: На нас, децата, казваха: "Тихо, баба ви Лиза пише..."

Багряна не обичаше да говори много за себе си. Беше сдържана, но вътрешно емоционална, което личи от стиховете й

Не съм показвала свои стихове на Багряна, защото се притеснявах

Дядо ми Иван Шапкарев се интересуваше от българския фолклор, събираше пословици и поговорки

Аз съм сред учредителите на българското сдружение на родовете от Македония, сега съм негов секретар

Елисавета Шапкарева е родена в София. Завършила е българска филология в СУ. Внучка на голямата поетеса Елисавета Багряна и правнучка на възрожденския книжовник Кузман Шапкарев.

Пише стихове от малка. Има издадени две стихосбирки с хайку. Нейни стихове са публикувани в пресата и в антологиите на Българския хайку съюз “Дъждовни семена. Българска хайку поезия” (2001), “Розата. Европейско хайку” (2003) и др. (Виж в основния текст.)

Кузман Шапкарев е възрожденски книжовник, фолклорист, редовен член на Българското книжовно дружество, днес БАН. Роден е в Охрид.

Първите му три съпруги умират млади. Една от тях - Елисавета, е дъщеря на Димитър Миладинов, който с брат си Константин през 1861 г. издава епохалния труд “Български народни песни”.

От брака на Кузман Шапкарев с четвъртата съпруга - Екатерина, се ражда синът Иван, който завършва военно училище. Участва в балканските и Първата световна война, достига чин полковник.

През 1919 г. Иван

Шапкарев се жени за

Елисавета Багряна,

бъдещата голяма поетеса на България, наречена “вечната и святата” по името на първата й стихосбирка. Двамата раждат син, когото кръщават Любомир. Той завършва право в Софийския университет.

През 1924 г. Багряна се залюбва с литературния историк и литературовед Боян Пенев. По това време той е женен за Дора Габе - другата наша поетична гранд дама, която е и приятелка на Багряна. Казват, че любовта е по-силна от приятелството.

Лиза, както я наричат близките и приятелите й, напуска съпруга си точно на 16 април 1925 г. - деня на атентата в храма “Света Неделя”.

Иван Шапкарев кавалерски й помага да пренесе багажа си и закъснява за опелото на убития от червени терористи ген. Константин Георгиев и остава жив. По-късно полк. Шапкарев признава: “Лиза ме направи нещастен, но ми спаси живота!”

През 1926 г. Багряна се развежда с Иван Шапкарев. Двамата обаче сключват странен обет. Синът им Любомир да бъде отглеждан при неговите родители и да му казват, че майка му учи и работи в Париж. Едва на 16 години момчето научава истината.

Любомир Шапкарев се жени за Илинка Иванова и раждат две деца. Синът Любомир умира като войник едва-20 годишен.

Дъщерята Елисавета Шапкарева се омъжва за Николай Талев, двамата имат един син. Той се казва Любомир Талев и е правнук на Багряна, праправнук на Кузман Шапкарев и далечен родственик на писателя Димитър Талев.

Името му нашумя

в медиите

през април 2017 г.,

когато беше уволнен като шеф на Дирекция “Съвет по законодателството” в Министерството на правосъдието. Служебният министър Мария Павлова го обвини, чe eднocтpaннo сe oпитaл дa пpoкapa cпopнaтa пpoмянa, кoятo въвeждa “yceднaлocт” пpи възмoжнocттa зa глacyвaнe в чyжбинa.

През май същата година новият министър на правосъдието Цецка Цачева отменя заповедта на Павлова и възстановява на работа Любомир Талев.

Днес Елисавета Любомирова Шапкарева продължава да носи гените на два известни български рода. Необяснимо защо обаче тяхното сливане са направили Елисавета изключително скромна, в човек, който не обича да парадира с именитите си предци и с поезията си.

Може би само най-близките й роднини и приятели знаят, че тя пише стихове, че има няколко книги и е носител на куп литературни награди. Освен че твори главно хайку поезия, тя е и лауреат на логото “SMS поезия”, носител е и на първа награда на международния поетичен конкурс “Лирични гласове” с председател Евтим Евтимов.

Наскоро Елисавета Шапкарева издаде най-новата си стихосбирка и по този повод се съгласи на това интервю. И в него отговоря кратко - каквито са и стиховете й. Авторката пише без главни букви и препинателни знаци, просто така усеща поезията.

- Четвъртата ви стихосбирка се казва “Клонки от мирта”. Имате още една книга с лирика - “Око на птица” и две с хайку поезия - “Тихо” и “По здрач”. Откога пишете, г-жо Шапкарева?

- Съчинявам стихове още от съвсем малка - преди да можех да пиша. Докато съм си играела, съм си рецитирала детски стихчета, които баба ми по майчина линия е записвала. Осъзнато започнах да пиша в началните класове и оттогава не съм спирала.

- Завършила сте българска филология, какво сте работили и какво работите сега?

- Работила съм в Научноизследователски институт за култура, след това в сп. “Здраве” и вестник “Знахар”, после в Столична библиотека. Сега съм в Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”.

- Творчеството на вашата велика баба Елисавета Багряна, на която се кръстена, повлия ли ви по някакъв начин? Тя ли даде подтик да влезете в дълбоките води на поезията?

- Отраснала съм с творчеството на Елисавета Багряна и вероятно то ми е повлияло по някакъв начин. Другата ми баба ми четеше от нейните детски книжки още когато бях съвсем малка. Не съм й показвала обаче моите стихове, защото се притеснявах. Според проф. Дора Колева

инстинктивно съм бранела

своята различност,

търсела съм моделите, които й съответстват. Иначе винаги съм харесвала поезията.

- Кои са най-интересните ви спомени за Елисавета Багряна?

- Много добре си спомням баба си - бях голяма, когато тя почина. Летата, когато бях малка, прекарвахме заедно на вилата ни в Бояна и си спомням как казваха на нас, децата: “Пазете тишина, защото баба ви пише...”

Често ни гостуваше, както и аз на нея. Разговаряли сме за нормални неща като баба и внучка. Не ми е разказвала някакви велики истории. Тя поначало не обичаше да говори много за себе си - беше сдържана, но вътрешно емоционална, което личи от стиховете й. Познаваше много хора, но не ги коментираше.

- Кое стихотворение на Багряна ви е любимото?

- Много харесвам стихотворението “Святата” от първата й стихосбирка “Вечната и святата”. То е по-малко известно, но определено много ми допада. Харесвам и стихосбирката “Сърце човешко”, която наистина е много човечна.

- Ваш дядо по бащина линия е полковник Иван Шапкарев, герой от Балканската и Първата световна война, умира през 1974 г. Общувахте ли с него, за какво си говорехте?

- Полковник Шапкарев също се интересуваше от българския фолклор и събираше народни пословици и поговорки. Разказвал ми е и спомени от войната, но аз, като момиче, не вниквах достатъчно в тях.

- Той разказваше ли ви за Кузман Шапкарев, ваш прадядо, един от най-големите възрожденски деятели на България и борец за свободата на Македония?

- Най-много за Кузман Шапкарев ми е разказвал баща ми. Той много ценеше творчеството му.

- С какво се занимаваше баща ви Любомир Шапкарев, който също е офицер и е участвал във Втората световна война? Той какво ви разказваше за своите майка и баща?

- Баща ми работеше в “Разпространение на филми” и отговаряше за вноса на филми от френскоговорещите страни. Не говореше много за родителите си и ме оставяше да общувам непосредствено с тях.

- Къде се пресичат родът на Шапкареви и родът на Димитър Талев?

- Съпругът ми е далечен роднина на Димитър Талев по македонска линия.

- Разкажете, моля ви, нещо повече за вашето семейство...

- Имам един син, снаха и две прекрасни внучки. Едната е в първи клас, а другата скоро ще навърши 3 години. Гордея се с тях, защото обичат да им се чете и са много интелигентни деца.

- Продължавате ли да сте зам.-председател на Българското сдружение на родовете от Македония?

- Бях два мандата зам.-председател, а сега съм секретар по организационните въпроси, а и съм сред учредителите му. Това сдружение ми е много близко поради родолюбивия характер на своята дейност.

То започна дейността си през 2012 г. с няколко инициативи, включително публикуване на фототипно издание на биографията на Гоце Делчев от Пейо Яворов, издаване на няколко книги за видни дейци и поставяне на паметни плочи за Македоно-одринското опълчение на гарата в Пловдив и на Пере Тошев в Асеновград.

В него членуват наследници на видни семейства и личности от Македония. Целта му е да развива, обогатява и популяризира културно-историческото наследство на българските родове от Македония, както и да съдейства за сближаване на гражданите от Република България, Република Северна Македония и Република Гърция с едни и същи родови корени.

- Пишете ли стихове за петата си книга?

- Непрекъснато пиша, но дали ще издам пета стихосбирка, още не зная. Имам много неиздавани хайку и хайбуни, а също и лирика. Времето ще покаже. (Хайбунът е много кратък разказ, в който са вмъкнати едно или повече хайку - бел. ред.)

Стихове от Елисавета Шапкарева

две чаши

на масата

една до друга

едната недопита

прекъсната среща

недовършен спор

любовна история

с неизвестен край

или просто

единият е пил по-бързо

а въображението