Или защо платоничното родителство набира скорост
Дженика Андерсън е американски геолог. Разделя се с бащата на сина си, когато той е само на годинка. Тя иска да има още деца и мъж до себе си, с когото да ги отглежда, но не и нова любовна връзка. Затова започва да се рови в интернет как може да реализира това свое желание и така попада на Modamily. Това е американската онлайн платформа за запознанства, която срещу определена сума за членство свързва хора, желаещи да станат родители, но без романтично обвързване помежду си. Става въпрос за форма на съюз, според която те се ангажират съвместно да отглеждат детето си, но да не живеят заедно. Първите клиенти след създаването на сайта през 2011 г. са предимно хора с хомосексуална ориентация, които търсят донори на яйцеклетки или сперматозоиди, за да заченат свой наследник. Те са привлечени от възможността това да е известен човек, а не анонимен, каквато е практиката в клиниките за репродуктивни процедури. По този начин детето може да познава и двамата си биологични родители, да поддържа отношения с тях и да е наясно, ако в семействата им има някои генетични заболявания, които е възможно да наследи.
Постепенно в платформата обаче започват да се регистрират и хетеросексуални хора като Дженика, които търсят партньорство с цел създаване на бебе. Тя се запознава и разговаря с около десет мъже, преди да попадне на канадския оператор Стефан Дувал. Двамата дълго обсъждат онлайн своите интереси и разбирания за живота и тя се съгласява да му гостува във Ванкувър в началото на миналата година. “Чувствах се като на среща, но го нямаше глупавото флиртуване, защото можехме да бъдем абсолютно честни за общата цел и как да я постигнем”, разказва 37-годишният мъж пред “Гардиан”. Ходят на поход, къпят се заедно в езеро и уточняват как виждат ролите си в отглеждането на едно общо дете. На Дженика ѝ харесва, че той обича приключенията и добре се справя в непознати ситуации. “Бързо се почувствах уверена в това наистина непознато и нестандартно партньорство. Разбрах, че той може да се адаптира, което е важно, ако се сблъскаме с непредсказуеми неща. Той имаше страхотни качества за татко”, споделя 38-годишната американка. Решението ѝ обаче предизвиква много безсънни нощи за нейните родители. По думите ѝ те са се тревожили не само за финансови въпроси, но и за морални, тъй като живеят в малко населено място, където традиционните семейни ценности са все още на почит. Тя успява да ги убеди, че не би залагала отново на тях, след като се е разочаровала веднъж.
Първоначално със Стефан обсъждат зачеването да стане в клиника, но по-късно решават да опитат по естествен път. Дженика започва да проследява овулациите си, за да правят секс в този период и след няколко месеца вече е бременна. Година след първата им среща се ражда и тяхната дъщеря.
Modamily вече има около 50 хил. членове и около 50 бебета, като след началото на пандемията от коронавирус интересът към сайта рязко се е увеличил, което се обяснява не само с ограничените възможности за общуване на живо, но и с факта, че много хора правят равносметка на живота си и установяват, че искат да имат свой наследник. Успоредно с това и на други места по света се създават подобни онлайн платформи. Сред тях са Coparents и PollenTree, които също вече са с хиляди клиенти.
Процесът с така нареченото платонично или съвместно родителство дотолкова набира скорост, че учени от Кеймбридж решават да го проучат. Екипът на професор Сюзън Голомбок от Центъра за семейни изследвания към университета се е заел да наблюдава 50 двойки, които са създали дете, без да имат романтични отношения. “Осъзнахме, че това е ново явление. Основният въпрос за нас е как се развиват отношенията им във времето. По-висок или по-нисък е процентът на разрушаване на връзката? Други наши изследвания показват, че качеството на взаимоотношенията между родителите и тяхното ниво на интимност имат голямо значение за благосъстоянието на децата. Възможно е обаче отнемането на романтичен багаж дори да създава по-стабилна среда”, обяснява Сюзън Голомбок.
Aмериканката Рейчъл Хоуп, която има дългогодишен опит в платоничното родителство и дори е написала книга по въпроса, е убедена, че това е така. Още през 80-те години тя открива предимствата му. По това време работи за екологична организация с 18 г. по-големия от нея Глен. “Бяхме много ефективен екип. Предизвикахме се взаимно и това създаде силна основа за уважение между нас”, разказва Рейчъл пред списание The Week. Така че когато се чувства готова да има деца, но иска да избегне всички психологически и финансови рискове, които крие един провален брак, не е изненадващо, че споделя това с Глен. Те зачеват своя син, който сега е на 29 г., по естествен път, но с разбирането, че между тях няма любов. Докато той е бебе, живеят в един дом, което според Рейчъл не е било лесно, тъй като са напълно различни хора. След това се нанасят в две съседни къщи. Избрах най-добрия баща, който можех, за сина си, без романтични притеснения, казва тя.
Но докато Глен е доволен от това положение, Рейчъл иска повече деца. Така в живота им на платонични родители се намесва още един човек. Това е кръстникът на сина им Джеси и дългогодишен техен приятел Пол Уенър. Той иска да има свое дете, но не е готов да зареже бизнеса си, за да го гледа. В крайна сметка се договарят, Рейчъл да прави това с финансова помощ от Пол и физическа от Глен, след което се ражда дъщеря им Грейс, която вече е на 11 г.
Bъпреки добре договорените условия между тримата, скрепени и с писмен договор за партньорство, се появяват финансови и здравословни проблеми, които довеждат до трудности и се налага споразумението да се предоговори. Пол става практически родител на Грейс, като за известно време се мести да живее при тях с Рейчъл. През последните години вече не е така, но ги посещава редовно, дори има своя стая в къщата. “Остава през по-голямата част от делничните дни, за да помага на Грейс с домашните, нещо, в което е много по-добър от мен. Той е на 73 г. и казва, че макар да не е мислил, че ще се занимава на тази възраст с активно бащинство, е развълнуван от връзката си с нея”, споделя Хоуп.
Опасностите за растящите в нетрадиционни семейства са външни
Децата, които растат в нетрадиционни семейства като еднополови двойки или без брак, са също толкова стабилни, щастливи и емоционално уравновесени, колкото и отгледаните в традиционни. Това се твърди в новата книга “Ние сме семейство – какво наистина е важно за родителите и децата” на проф. Сюзън Голомбок, която е написана на база дългогодишни изследвания в Кеймбридж. Според нея най-важният фактор за развитието на подрасващите е да има силни взаимоотношения в семейството, а не дали членовете му отговарят на определени демографски критерии.
Тя е установила, че децата, отгледани в нетрадиционни семейства, по-често изпитват проблеми от външни влияния. “Въпреки че те имат много топли, позитивни, любящи родители, понякога техните семейства не се приемат сериозно дори в училище”, казва Голомбок. Подлагани са на откровено заклеймяване или тормоз. Например деца с родители лесбийки или хомосексуалисти често са чували техни съученици да им казват, че са гей. Това ги е разстройвало и ги е карало да се срамуват. Освен това се чувствали странно, че не виждат семейства като техните в книгите, филмите и материалите, които използват в училище.
Някои от децата, с които е общувала проф. Голомбок по време на проучванията си, са споделили, че учителите са по-активни в справянето с расисткото насилие в училищата, отколкото с хомофобското.
