Картини, снимки и книги от кариерата му на консул и посланик в западната ни съседка красят дома на историка Ангел Димитров
Република Северна Македония живее в апартамента на Ангел Димитров - той е българският дипломат, който девет години е живата връзка на държавата ни със западната ни съседка след 10 ноември - от 1992 до 2001 г.. За мандатите си там казва: “Всички след мен просто бяха начисто”. А сега оглавява българската част от междуведомствената комисия между България и западната ни съседка.
Копия на керамични икони от VI в. и на маска, намерена край Охрид, картини, книги, много снимки, всичките свързани с държавата, която за него не е била кариерна дестинация, а скъпо място, в което е срещнал добри приятели. “Всички тези вещи, снимки, картини имат памет. Ценни са, защото носят аромата на нещо, което е част от собствения ти живот", споделя дипломатът в навечерието на рождения си ден, който е днес.
Крайни коментари от западната ни съседка заради втвърдяването на българската позиция към членството на Република Северна Македония в ЕС като “Първо македоноидът, после зелената еуглена!" за него са просто замерване с думи. “България не бива да бъде обвинявана за нищо, защото точно ние сме държавата, която първа ги призна и им помагаше в абсолютно всички тежки моменти. През 1993-1994 г. имаше ембарго, през зимата угаснаха болници, училища, цялата държава се парализира.От бургаското пристанище в Македония непрекъснато пристигаха цистерни с бензин, но за благодарност тръгна мълва, че българският бензин бил лош и им развалял автомобилите. Заявих, че щом е така, ще спрем доставките на гориво. Изпаднаха в паника, но аз ги накарах да напишат опровержение и то се появи на страниците на в. “Нова Македония”.”
Историкът разказва, че първото отваряне на вратата между двете държави е, когато на власт идва Люпчо Георгиевски. Тогава подписват декларацията, която сега е основа на Договора за добросъседство между България и Република Северна Македония.
Историята на западната ни съседка не е най-романтичната, както често цитират изказване на Петър Стоянов македонските ни колеги, а най-драматичната, казва още историкът. Според него обаче двете думи са близки по значение, затова и двете са верни. Обобщава: “И в двата случая има противопоставяне на житейските обстоятелства.” Винаги сме подкрепяли Македония, но когато изчезне търпението и доверието, когато казваното като предупреждение, очакване, желание не е било чувано в годините, тогава се казва и нещо по-категорично, убеден е дългогодишният дипломат.
1. Две керамични икони, копия от VI век са най-представителните неща, с които Македония излиза пред света. Открива ги Коста Балабанов - близък приятел на Димитров, археолог и изкуствовед, учил в България. Едната от иконите - “Ангела”, му е подарък от Доста Димовска, поетеса и политик. Имало и трета керамична икона, която изобразява двама конници, единият в доспехи като рицар преследва другия, който е почти гол. А отдолу пише:“Българин и славянин - познахте кой кой е". Тази керамична икона Балабанов крил дълго в сейф, а за нея се чува едва през последните години.
2. Снимки от периода 1992-2001 г., в нчалото на който е генерален консул на България в Република Македония, а от 1994 г. до 2001 г. е първият извънреден и пълномощен посланик на България в Скопие . На тях е с президента Петър Стоянов, с президента на Македония Борис Трайковски, с Надежда Михайлова, с Киро Глигоров.
3. Копие на маска от Требенище - село до Охрид, намерена през Първата световна война. Подарък е от колегите му от дипломатическия корпус, на който той самият дълги години е доайен. Идеята за подаръка е на негов колега англичанин, който знае, че дългогодишният ни първи дипломат в Скопие е историк и археолог.
4. Забавна снимка от дипломатически лов на диви прасета в западната ни съседка
5. Една от трите картини на художника Петър Хаджибожков, който е от солидните фамилии във Вардарска Македония, за жалост вече покойник. Работил като скулптор с Хенри Мур.“Много близки бяхме”, споделя дипломатът.
6. Новелата на Миле Неделковски “Подгряване на вчерашния обяд". Това произведение на македонския писател се превръща във филм по идея на Ангел Димитров, който става консултант на лентата. В него играят големи български актьори - Руси Чанев, Вълчо Камарашев, Биляна Казакова, Снежина Петрова, Галин Стоев, Досьо Досев, Васил Банов, Стефан Вълдобрев, Камен Донев, Деян Донков и много други. Разказва за Република Македония след разпада на Титова Югославия.
7. Любима снимка на Ангел Димитров със съпругата му - Румяна Станчева, чието потекло е от Охридско. Тя е дъщеря на писателя и поет Лъчезар Станчев. Майка е дъщеря на Владимир Бояджиев, който ръководи революционния комитет по време на Илинденското въстание в Охрид. Сега Румяна Станчева е професор и преподавател по сравнително литературознание в СУ “Свети Климент Охридски”.
