Има ли смисъл майка, баща, две дъщери и зет да стават фабриканти - на този въпрос те все още нямат отговор
Да създадеш малък цех, трябват документи като за завод - няма значение дали ще произвеждаш 500, или 500 000 бутилки, казва Дарина Родинова, един от собствениците на фермата за люти чушки до Варненското езеро
Единствената ферма за люти чушки у нас “Хот фарм” разнася не само аромат на гастрономическа нервозност.
Тя предизвиква рецепторите на тези, които я посетят, но и поставя философски въпроси - има ли смисъл човек да става голям в бизнеса, трябва ли да използва наемен труд, да прави завод и да трупа пари, ако това не му донесе щастие?
Над тези важни за човешкото съществуване въпроси си блъскат главите от година Дарина и Христо Родинови. Те са създали не само печеливше производство, но и удовлетворение за душите си за последните 9 г.
Всичко е започнало на шега, имало е много
недоверие към
занятието да
отглеждаш 300
вида люти чушки
от общо 400 вида по целия свят. (Виж карето.)
Морякът Христо от варненското село Страшимирово има безкрайно любопитство към света на пиперлийските растения и то не му дава мира. Затваря се в стаята си, чете и чете, докато накрая жена му, двете му дъщери и зетят запретват ръкави. Решават да опитат със собствен труд.
Сега цялата тази петорка от 5 сутринта се грижи за 4-те декара оранжерии с люти чушки и малкия цех за консервиране, където голяма част от приготвянето на красивите бутилки със сос от чушки се прави на ръка.
Христо е
потомствен
градинар, дядо
му е от Елена
и е имал градина. Внукът вече 25 години се занимава с различни разсади.
В двора на къщата над Варненското езеро Дарина посреща с едно особено излъчване. Тя е като проповедник на лютите чушки и по цял ден е готова да разказва на посетителите тайните на успеха си.
За нея няма скрито-покрито, защото го е постигнала. Успехът е променил метаболизма ѝ, както казва американският психолог на милионерството Лио Хозър. И това си личи във всеки детайл - от грижливо подредените и пъстри саксии с различни чушлета, които са заели мястото на традиционните цветя, до сладкиша от люти чушки, който всеки гост задължително трябва да опита.
“Сосовете ни са по една и съща рецепта, за да запазим автентичния вкус на различните чушки. Правим и пудри без люспи и семена, за да няма неудобство при хранене”, обяснява Дарина.
Тя няма намерение да крие трудните стъпки в царството на лютото.
“Пазим си цялата история от началото. Нямахме представа с какво се захващаме, как се прави цех, каква ще бъде технологията. Но всеки ден си пишехме на една дъска девиз за мотивация.
Например днес дъщеря ми Славена е написала:
Днес е нашата
възможност
да създадем
по-добро утре
И това ще ни вдъхновява”, добавя Родинова.
Тя посреща всеки гост със свое меню, приготвено лично от нея. Предлага десерт от брашно, масло, яйца и черен шоколад с лютив сос. Торта от люти чушки, демек.
“Гледаме всеки ден да ни е интересно и забавно, да имаме мотивация. Защото минаваме през много трудности. Били сме на крачка да се откажем. Да създадеш един малък цех, трябват документи като за завод. Проверки, всичко е едно и също, няма значение дали ще произведеш 500, или 500 000 бутилки. Ние работим само петимата и сме си разпределили поравно дяловете в нашето ООД. Така всички носим заедно отговорностите и се радваме заедно на успехите”, признава Дарина. Във фермата
най-скъпата
чушка е 200 лв.
за килограм
Най-скъпият сос е 15 лв. за бутилка и сега ще се изнася за Дубай.
“Ние не отговаряме на условията за евросубсидии, защото сме малко стопанство, оранжериите ни са за 4 дка, а трябва да са поне 10. За малките фирми е трудно”, въздъхва фермерката.
Тя и фамилията ѝ са започнали през 2011-а най-напред със събиране на семена за най-различни люти чушки. Носели ги моряци или ги купували от интернет.
“Сутрин в 6,30 береш, чистиш дръжките, трябва рано да се бере, за да са сочни чушките. Не всеки обаче издържа на лютивината, която се носи в оранжериите. Но знаем как да пръскаме растенията, как да ги поливаме и отопляваме.
За нашите климатични условия важеше методът проба-грешка. Накрая успяхме да затворим цикъла на производство и вече знаем как да отгледаме продукцията и как тя да е най-качествена за производството на соса”, обяснява Дарина.
Когато тя и дъщеря ѝ се явяват на конкурса “Големите малки” на “24 часа”, момичето се питало кой ще обърне внимание на тяхната малка ферма.
Накрая се оказва, че тяхната история е впечатлила цялото жури и лютата ферма стана големият победител в тазгодишните награди за иновативни и стартиращи български компании.
“През много трудности сме минали, но успяхме да застанем до много сериозни фирми в този конкурс и се гордеем с това”, радва се майката.
Тяхната фирма събра максималния брой точки от гласовете на журито - 8 от 8 възможни, затова наградата беше връчена от министъра на икономиката Лъчезар Борисов.
“Когато дойдат при мен на посещение млади хора, виждам ги колко са демотивирани. Питат ни колко сме вложили, как сме успели. Трябва да се инвестира, само логото ни струва 1000 лева, 5000 лева дизайнът на етикета, а бутилките за соса ги внасяме от Италия и всяка струва по 86 ст.
Мъжът ми всеки ден разказваше за лютите чушки, той вярваше в идеята си, а ние му казвахме да не говори само за чушки. А на 47 години създаде своя марка с девиз:
Човек е голям,
колкото са
големи
мечтите му
Радваме се, ако от 100 човека успеем един да мотивираме, че в България не е лошо да се живее и че самите ние можем да си изберем дали да сме щастливи, или не.
И когато някой се обади и каже, че сме му променили живота, сме много щастливи. Не е вярна тази мисъл: не ми давай акъл, а пари. Въпросът е да имаш идеята, да вярваш в нея и да ти стиска да я осъществиш. Да кажеш аз искам, аз мога”, обобщава формулата на успеха Родинова.
Фамилията много искала да изнася сосовете си в чужбина. И вече предстои пратка за Дубай, след като на изложение там продуктите им са били харесани.
“Сега обаче се питаме какво ще ни донесе по-голямото производство - повече пари - повече слава и повече грижи, но те дали ще ни направят щастливи. А идеята ни е да живеем спокойно и щастливо”, питат се Дарина и Христо. Едно е сигурно - те ще продължат да отглеждат с много любов своите чушки.
От халапеньо до каролина рийпър
Лютите чушки са необятен свят, има психология и емоция в хапването им.
На една семейна вечеря Нейчо Нейчев, готвачът на националния отбор по футбол, разказва на Христо какви люти чушки е видял в Мексико. Така запалва у Христо страстта да събира семена за тях от приятели и от интернет.
Каролина рийпър е най-скъпата чушка във фермата, 100 грама от нея струват 20 лева. Такава чушка има само в бутикови магазини. Другият много популярен сорт е мексиканската халапеньо.
Според изследвания лютите чушки могат да затворят язва, а благодарение на тях в Мексико и в Индия думата рак не съществува. Има български сортове чушки, но те са много слабо пиперливи.
Лютите чушки са богати на алкалоид, наречен капсаицин, който им придава характерното пикантно качество. Капсаицинът има важно значение за здравето. Умерената консумация на люти чушки спомага за регулирането на киселини в стомаха, ускоряването на метаболитните процеси, успешно преборване с излишните килограми, унищожаване на канцерогенни клетки, намаляване на нивата на холестерола.
От халапеньо се приготвят различни гелове, мазила и лекарства заради тяхното сгряващо и противовъзпалително действие. Тези чушки влизат в състава на препарати против кожни алергии.
