Моделите на Пол Милгром и Робърт Уилсън се използват от правителства по целия свят за търгове за милиарди долари
Често по филмите сме виждали как богаташите наддават, за да си купят скъпо произведение на изкуството. Може би и на нас ни се е налагало да участваме в търг- когато се конкурираме за покупка на кола или апартамент. А още по-сложно е, когато правителството трябва да разпредели на търг радиочестоти, енергия или когато се провеждат аукциони за ценни книжа и минерали, където сделките са с космически суми.
Американските учени Пол Милгром и Робърт Уилсън от Станфордския университет са допринесли много в подобрението в теорията за аукционните и разработването на нови модели, които помагат не само на обикновения човек, но и се използват от правителствата по целия свят. Тази година тяхното постижение беше признато и от Нобеловия комитет, който им връчи наградата за икономика.
Според комисията по награждаване Уилсън е първият, който създава рамка за търгове на предмети с обща стойност. Това е предварително неизвестна цена, която обаче в крайна сметка е еднаква за всички участници. В тези случаи участниците се
боят да не
ги застигне
“проклятието
на победителя” –
да не платят
повече,
отколкото е реалната стойност на артикула. В теорията си Уилсън описва поведението на играчите – те предлагат по-ниска сума от тази, която смятат, че е истинската цена на предмета, особено когато нямат достатъчно информация.
Но в повечето търгове има както общи, така и частни стойности - например, купувайки къща, купувачите имат предвид както сумата, която лично те биха дали, така и пазарната стойност на имота. Милгром формулира теория, която обединява двете стойности и изследва как влияе “проклятието на победителя” в тези случаи. Той открива, че когато търгът е с наддаване, хората са склонни да платят по-висока цена, отколкото ако аукционът започва от висока сума, която трябва да се свали. Освен това доказва, че ако форматът позволява наддаващите да научат повече за прогнозните цени на останалите участници, продавачът ще се окаже с по-висока печалба.
Но най-големият принос на двамата икономисти е моделът на аукцион, който създават за правителството на САЩ за разпределяне на радиочестоти за телекомуникационните оператори. Благодарение на него се постига не само ефективност, но и
повече пари
постъпват в
хазната
Федералната комисия по комуникации на САЩ (FCC) носи отговорност за разпределяне на лицензи за използване на електромагнитен спектър на телевизионни оператори, доставчици на мобилни услуги, доставчици на сателитни услуги и други. Преди 1993 г. Конгресът на САЩ позволява на FCC да разпределя лицензи само чрез процес, наречен сравнителни изслушвания, или чрез провеждане на лотария. При сравнителните изслушвания всеки кандидат излага доводи защо той трябва да получи лизенц, което отнема много време, скъпо е и създава предпоставки за лобизъм и съмнения дали се взема най-правилното решение.
Лотариите се провеждат бързо, но случайното разпределение на лицензи не е достатъчно ефективно. Освен това нито един от тези методи не позволява на FCC да върне част от стойността на лицензите за данъкоплатците.
Затова през 1993 г. Конгресът разрешава на FCC да провежда търгове за разпределяне на лицензи за радиочестотен спектър, с които този проблем да бъде решен. Те дават и много по-ефективно разпределение. Но по онова време не съществува подходящ дизайн за търг – нито на теория, нито на практика. Той трябва да е пригоден за продажба на множество лицензи, евентуално с взаимносвързани стойности, да носи икономическа ефективност, на първо място, а на второ – приходи, да е оперативно лесен и сравнително бърз.
Именно Милгром заедно с други икономисти, включително Робърт Уилсън, изиграват ключова роля при проектирането на дизайна, който е приет и изпълнен от FCC. Техният търг позволява едновременно да се провеждат няколко рунда. Основите му стъпват на проучванията на Милгром за теория на аукционите.
Според икономиста на FCC Евън Кувел, на когото е възложена задачата да разработи аукционния дизайн, предложенията,
анализите и
изследванията
на Милгром
са били от
изключително
значение
Милгром и Уилсън предлагат едновременен търг с наддаване с отделни кръгове. Той е наречен SMR (simultaneous multiple round – няколко кръга едновременно). Този вариант е лесен за изпълнение, подобно на тайното наддаване, а в същото време е икономически ефективен благодарение на възможността за наддаване. Милгром защитава успешно и правилото за едновременно затваряне на аукционна вместо затваряне на пазарите един по един, както предлагат други икономисти.
Този дизайн дава на участниците достатъчно информация и гъвкавост, така че да могат да отправят разумни предложения. В същото време той не е толкова сложен – участниците лесно могат да го разберат, а FCC да го приложи.
“Да имаш просто добра идея обаче, не е достатъчно. За да бъдат приети добрите идеи, те имат нужда от добри защитници. Никой не беше по-добър от Пол Милгром. Той беше толкова убедителен заради своята визия, ясните и кратки изказвания, способността да разбере и отговори на нуждите на FCC, почтеността си и желанието да прави нещата както трябва”, казва Кувел.
Дизайнът въвежда някои новости, най-важната от които е “правилото за активност”, което допълва правилото за едновременно затваряне. Милгром и Уилсън искат да гарантират, че участниците не просто ще наблюдават останалите, а ще се включват в наддаването. Ако не са дали най-високата оферта, трябва да
наддават във
всеки кръг,
в противен
случай губят
правото си
или част от него да се включат в следващите кръгове. И в момента това правило е почти универсално при аукционите с много предмети.
Националната научна фондация на САЩ определя този дизайн като един от основните практически приноси на научните изследвания от ХХ в. в макроикономическата теория. Той е признат и от престижната Национална академия на науките. Дизайнът е копиран и адаптиран в целия свят за търгове на радиочестотен спектър, електричество, природен газ и др., включващи стотици милиарди долари.
Уилсън е роден през 1937 г. в Женева, Небраска, получава бакалавърска и докторска степен в Харвардския университет и сега е почетен професор в Станфордския университет. Милгром е роден през 1948 г. в Детройт. Завършва бакалавърската си степен в Университета на Мичиган и следдипломното си образование в Станфорд, където получава докторска степен през 1979 г. и сега е професор. Той е бил докторант на Уилсън.
Двамата живеят на една улица в Станфорд. В понеделник рано сутринта
Уислън отива
до къщата на
Милгром, за да
му каже, че
са спечелили
Нобелова награда. След това Уилсън се обажда на Нобеловия комитет. Попитан дали той самият някога е участвал в аукцион, първоначално той отговаря отрицателно. След това обаче съпругата му му подсказва, че са си купили ски обувки от eBay – “Предполагам, че това е търг”, казва Уилсън.
Носителят на Нобеловата награда получава 10 милиона крони (1,1 милиона долара). През миналия месец бе съобщено, че паричната премия за нобеловите награди ще бъде увеличена тази година от 9 на 10 милиона крони.
Церемонията по награждаването е по традиция на 10 декември в Стокхолм, но тази година пандемията от коронавирус промени плановете на организаторите. Това е датата, на която умира основателят на нобеловата премия - шведският предприемач и изобретател Алфред Нобел (1833-1896).
Миналата година Нобеловата награда за икономика получиха индиецът Абхиджит Банерджи, французойката Естер Дюфло и американецът Майкъл Креймър за експериментален подход към борбата с бедността.
