И двете забрани на абортите в социалистическа България – през 1968 и 1973 г., действат в обратна посока
Мнозина окайват днешното здравеопазване, а в условията на пандемия направо ни се струва, че ние днес всъщност го няма – само доплащаме пари, а нищо не получаваме срещу това.
Само че ако всеки българин помни на каква възраст са починали неговите баба и дядо и на каква, евентуално, неговите родители, ще установи с учудване, че средната продължителност на живота днес е поне с десетина години по-висока от тази преди 30-50 години.
Това е световен феномен. През XX и XXI век
на всеки
10 години средната
продължителност
на живота
се увеличава
с 4-5 години
Ако вашите баба и дядо са починали преди 30 години на 65-годишна възраст, със сигурност, независимо от наследствените заболявания, които имате, вие можете да разчитате на поне 12-15 години отгоре, Т.е. да доживеете поне 77 години, че и повече.
Ако разположим кривите на раждаемостта, смъртността, естествения прираст и други показатели на България на една графика, ще можем да видим различни тенденции. Общото, което ги обединява, е, че
най-трудните
в демографско
отношение години
са в средата на 90-те, чак до 1998-1999 г.
Разбира се, всеки показател си има своите специфични особености. Например детската смъртност днес е несравнимо по-ниска, отколкото през 1989 г., намалението е трикратно.
Но има два пика, които са през 1990 г. и през 1995-1996 г. Което е логично – това явление реагира мълниеносно на промените. И през 1990, и през 1995-1996 г. у нас имаше недостиг на стоки от първа необходимост и лекарства.
Раждаемостта не реагира толкова рязко на икономическата ситуация. Тя намалява доста през 1995-1997 г., но после тръгва нагоре. Пикът е през 2008-2009 г., след което има лек спад.
Само че у нас много често се спекулира с
броя на родените
деца на хиляда души
от населението
Това не означава нищо, защото в тези хиляда души влизат и мъжете, старците и самите деца, които, както се знае, не раждат.
Най-точният показател е, когато се отнесе броят на родените деца на броя на тези, които са способни да ги родят - жените в детеродна възраст. Така се стига до средния брой на децата, родени от една жена.
Този показател не само не намалява, но и расте след дупката в периода 1995-1997 г. Тогава той пада до 1,09 деца на една жена. Сега е вече 1,56, което е малко над средното европейско равнище. Тенденцията е, че след онзи спад следва непрекъснато нарастване и
сега сме
на равнището,
на което сме
били през 1990 г.
Интересното на този показател е, че неговият спад изобщо не е свързан с прехода – той започва да пада устойчиво от началото на 70-те години на миналия век и през 1995-1997 г. просто е в най-ниската си точка.
За съжаление обаче, демографските процеси
не могат да
се управляват
директно
от държавата,
както някои си го представят. Доказателства за това е имало и в социалистическа България.
Тогава на два пъти управляващите “вземат мерки” и забраняват абортите. Първият път е през 1968 г., а вторият – през 1973 г. Забраната не обхваща само доказаните случаи на медицинска необходимост.
Данните на статистиката обаче показват, че населението не реагира както се очаква от него. Веднага на следващата година – съответно 1969 и 1974 г., ражданията рязко скачат. Но след това драстично спадат и отиват на много по-ниско равнище, отколкото са били преди забраната.
