Хиперинфлацията в България от 1996-1997 г. е 21-ата по мащаби в света за XX век
Хиперинфлацията в България от края на 1996 и началото на 1997 г. е едно от най-травматичните преживявания на българите за последните 30 години. С право много хора днес бъркат фактите и дори не помнят кой е бил на власт и каква е поредността на събитията, които доведоха до там, че заплатите през ноември и декември 1996 и януари и февруари 1997 година паднаха до 10 долара месечно, а пенсиите едва стигаха за 1 килограм кашкавал.
Според изследване на института САТО, проведено през 2008 г. от Стив Ханке и Джон Хопкинс, през последните 100 години в света е имало 56 случая на хиперинфлация.
2 от тези случаи са
от България
- единият е от началото на 1991 г., когато цените на повечето стоки бяха либерализирани, а вторият е от 1996-1997 г.
В първия случай нашата хиперинфлация е класирана на 33-о място, като месечната е била 123%, т.е. цените са се удвоявали на всеки 26 дни.
Тази от 1996-1997 г. обаче ни отрежда 21-о място, тъй като тогава месечната достига 242%, т.е. цените са се удвоявали на всеки 17 дни.
Най-жестоката хиперинфлация през XX век се е случила в Унгария през първата половина на 1946 г. Тогава месечната инфлация е стигала 13 квадрилиона процента, т.е. цените са се удвоявали на всеки 15 часа. Банкнотата с най-голям номинал е била
100 квинтилиона пенго,
това е предшественикът на днешния форинт.
Прословутата германска хиперинфлация, за която сме чели в “Черния обелиск” на Ремарк, е едва на четвърто място, като е достигала 29 500 процента на месец, или цените са се удвоявали на всеки 3 дни.
Всички примери за хиперинфлация в света обаче са от размирни времена или поне от периоди непосредствено след войни. Българските примери обаче са от мирно време.
У нас първите признаци, че нарастването на цените не може да се овладее, започват да се чувстват още в началото на 1996 г., макар че тогава инфлацията може да се определи по-скоро като
галопираща
- между 10 и 15% месечно. Непосредствената причина е силната доларизация на икономиката, съчетана със свободен курс на долара към лева.
Едновременно с това правителството на Жан Виденов се втурна да налага по-силен административен контрол върху цените и външната търговия, което разстрои много бизнеси, особено тези, свързани със селското стопанство и производството на храни.
Паралелно с всичко това банковата система започна да се задъхва от липса на ликвидни средства. По средата на годината министърът на промишлеността Климент Вучев публично призова в своя реч затрудняващите се предприятия
да спрат да плащат
кредитите на банките
Но дори без този призив финансовите институции вече бяха в много лошо състояние и през септември 1996 г., когато 9 търговски банки бяха обявени в несъстоятелност, крехката връзка между кредитния пазар и реалната икономика съвсем бе прекъсната. Фирмите на практика нямаха никакъв достъп до нови кредити.
През 1996 г. държавният бюджет бе преправян на три пъти, след като бе приет едва през февруари 1996 г., като и трите пъти касовият дефицит нарастваше. При това се получаваше нещо като вътрешнодългова спирала: ускоряването на инфлацията предизвикваше изпреварващо спадане на бюджетните приходи в сравнение с разходите. През юли например
ДДС-то бе увеличено от
дотогавашните 18 на 22%,
но и това не помогна.
През късната есен на 1996 г. специалистите съветваха БНБ да наложи фиксиран курс на лева към долара, но вече нямаше кой да поеме политическата тежест от такова решение, защото Жан Виденов подаде оставка и мандатът на правителството бе поет от съпартиеца му Николай Добрев.
След известно затишие в дните около Коледа и Нова година, в началото на януари хиперинфлацията се отприщи с всички сили. На 8 януари 1997 г. вестник “24 часа” съобщава, че само за последните 3 дни храната у нас е поскъпнала с 50%.
В очакване на по-високи цени от магазините започнаха да изчезват основни хранителни продукти, защото търговците бяха на загуба още в момента, в който продаваха.
В началото на февруари цените по магазините започнаха да се променят с часове. Доларът достигна 3000 лв. и дори хлябът бе изчисляван в центове. На 2 февруари например сиренето струваше 1700 лв. килото. На 4 февруари
сутринта то бе вече с цена
2200 лв., а вечерта - 3500 лв.
Дори финансовият министър в оставка Димитър Костов бе принуден да признае, че признаците на хиперинфлация са налице. Не че това успокои някого. Успокоението започна да настъпва едва през април и май, когато на власт дойде служебното правителство на Стефан Софиянски.
От инфографиката вдясно се вижда, че за целия период на управлението на правителството на Жан Виденов инфлацията е била 2554%, което на практика означава, че цените са се вдигнали около 30 пъти.
