Ние от ДПС още от 1990 г. сме заявявали нашата позиция за пълноправното членство на всички държави от Балканите в Европейския съюз. И занапред ще продължим да работим в тази посока. Това каза лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ по време на виртуална конференция "Западните Балкани отвъд 2020: действия и решения по време на пандемия", инициирана от евродепутата от АЛДЕ/ДПС Илхан Кючюк.
"Целта на политиката за разширяване на Европейския съюз е да обедини европейските държави в общ политически и икономически проект. Тя също така води до засилване на присъствието на съюза на световната сцена. Това е геостратегическа инвестиция към стабилна, силна и обединена Европа, основана на общи ценности и предлагаща демократично управление и зачитане на основните права и свободи на човека. Разширяването, като един от най-успешните външнополитически инструменти на Европейския съюз, играе ключова роля и по отношение на страните от Западните Балкани с тяхната перспектива за бъдещо членство в съюза.Спомнете си България в началото на 90-те, която с няколко бивши комунистически държави, стояха като „черното петно“ на Европа. Но чрез вътрешнополитически промени, общи усилия и реформи ние успяхме да се присъединим към НАТО през 2004 г., а малко по-късно и към Европейския съюз през 2007 г. по време на двете либерални правителства, в които ДПС имаше ключова роля като коалиционен партньор", каза Карадайъ.
"България успя да осъществи мирен преход от тоталитаризъм към демокрация благодарение на уникалния Българскиетнически модел, чийто архитект е д-р Ахмед Доган и е реализиран чрез ДПС. Страната ни бе обединена от общата, консенсусна кауза за европейско развитие, изразяваща се в членството в НАТО и ЕС, посочени от ДПС като приоритети за страната още 1991 г., и успя да я реализира. Днес, ние сме убедени, че този етнически модел на толерантност и заедност може да служи за пример на държавите от Западните Балкани за преодоляване на различията натрупани от дълги исторически наслоения и тлеещи етнически конфликти, което ще отвори вратите на държавите по пътя им към ЕС", продължи той. Според него днес повече от всякога Западните Балкани могат да разчитат на помощта и подкрепата на ЕС.
"След като дълго време цареше усещането както в европейските граждани, така и в гражданите на страните от региона, че политиката за разширяване на ЕС е загубила своята ефикасност и не носи необходимите резултати след себе си, което налага промяна на Копенхагенските критерии, то вече имаме нова реалност. Среща на върха ЕС-Западни Балкани в София през 2018 г. даде рестарт на европейската перспектива за региона, а лансираната нова преговорна методология ще направи процеса по-динамичен и ориентиран към конкретни и видими резултати. Но наред с това кризата от COVID-19 показа колко силно Европейския съюз застава зад своите партньори и въпреки трудната ситуация спешно мобилизира 3.3 милиарда евро от ЕС за Западните Балканиза справяне с последствията от пандемията. Тази европейска форма на солидарност,която беше поставяна под съмнение дълго време, сега се доказа, че е реална. Нещо повече, тя не е еднократен акт, а началото на един дългосрочен процес, който цели да обвърже Западните Балкани икономически, политически и социално с ЕС преди формалното членство", каза още той. Подчерта, че лансираният наскоро нов икономически и инвестиционен план за региона ще има точно тази стратегическа цел за изпълнение - мобилизиране на средства за ключови инвестиции в областта на транспорта, енергетиката, зеления и цифров преход, които ще създадат така необходимите устойчив растеж, работни места и осезаеми ползи за компаниите и гражданите от региона.
"Инвестиционният пакет ще бъде ключов двигател за публични и частни инвестиции в региона, но прилагането му, разбира се, ще трябва да върви ръка за ръка с политическите реформи в страните, които да отговорят на очакванията най-вече на младото население там. Защото според последния Балкански барометър на Съвета за регионалносътрудничество най-големите опасения в региона за младите хора остават икономическата ситуация и изтичането на мозъци. Гражданското общество и младежта са сред стълбовете на демокрацията и един от основните участници в решаването на важни реформи и проблеми в процеса на присъединяване към ЕС", допълни Карадайъ. И изрази надежда, че дискусиите за икономическия растеж и регионалното сътрудничество ще продължат и на следващата среща в рамките на „Берлинския процес“ в София на 10-и ноември.
Очаквайте подробности!
