От грипоподобно заболяване, през болки в мускулите и ставите, до пълна загуба на обоняние и вкус: COVID-19 може да се прояви по различен начин при отделните хора. Учени подредиха симптомите на заболяването в 7 групи.
Учени от Медицинския университет във Виена са открили, че определени симптоми на заболяването обикновено се проявяват едновременно, което позволява формите на протичане на COVID-19 да се систематизират в общо седем групи, пише Дойче веле.
Авторите на проучването са изследвали антителата в организма на хора десет седмици след като те са надвили COVID-19 и са анкетирали 109 души за симптомите, които са били наблюдавани при тях. Контролната група е била съставена от 98 здрави хора. Резултатите от изследването са публикувани в European Journal of Allergy and Immunology.
„Можахме съвсем ясно да разграничим системните прояви на болестта от специфичните за всеки организъм“, казва Винфрид Пикл, един от авторите на изследването пред NTV.
Седем проявления на болестта
Първият вариант на Ковид-19, според учените от Виена, се отличава със симптоми, характерни за сезонния грип – повишена температура, обща отпадналост, кашлица. Втората форма се отличава с това, че се проявяват предимно симптоми като хрема, кихане, запушен нос или неприятно усещане за пресъхнало гърло.
Третият вариант на Ковид се изразява само или предимно чрез болки в мускулите и ставите, а четвъртият вариант – чрез ясно изразени възпаления на очите или на лигавиците. В петия комплекс от симптоми са групирани проблеми, засягащи белите дробове – например възпаление на белия дроб или остър задух. Шестата форма на заболяването води предимно до проблеми в стомашно-чревния тракт - разстройство, усещане за тежест в коремната област, които понякога са придружени и от главоболие. Седмата форма на проявление на Ковид се характеризира със загубата на обоняние и вкус. По отношение на седмата група учените установили и това, че от тези симптоми страдат предимно хора с относително „млада имунна система“.
Последиците за имунната система
Установено било също, че има и множество общи белези, характеризиращи дългосрочните последици от COVID-19 за имунната система на човека. Учените казват, че вирусът Sars-CoV-2 оставя своего рода отпечатък в кръвта и имунната система на възстановяващия се от болестта. Така например броят на белите кръвни телца, които са специализирани за борба срещу патогенните бактерии, е значително по-нисък от обичайния у хора, които са преболедували COVID-19. Затова пък у тях остават силно активни клетките, които пазят информацията за прекараното заболяване, както и онези, чиято задача е да унищожават зоните, нападнати от вируси.
Колкото по-висока е е била температурата на болния от COVID-19, толкова по-голям брой антитела създава организмът му срещу вируса. „Това показва, че много седмици след първоначалната инфекция имунната система продължава да преработва информацията за болестта“, казва Пикл. Тези имунологични промени навярно биха могли да помогнат за изясняването на късните последици от COVID-19. Защото дори седмици след като оздравеят, много пациенти продължават да страдат от отпадналост, да имат неврологични или сърдечно-съдови оплаквания. Дори диабет тип 1 и паркинсонизъм могат да бъдат провокирани от прекаран COVID-19, или най-малкото да бъдат облагодетелствани от него.
Учените подчертават, че техните нови резултати биха помогнали да се разберат по-добре механизмите на заболяването, а евентуално и да допринесат за разработването на потенциални ваксини.
