На Траката хванаха смарид, в Черноморец - синегрида, а в Поморие - коцомура
Топлото все още море привлече пасажи от гръцки риби по нашите брегове. И други години са хващани отделни бройки на пришълци от Егея, но сега появата им изглежда сензационна.
В морето до Ахтопол появите на такива видове от години се счита за нещо редовно. Най-вече това са спаровите, които са известни още като морски каракуди, а по пазарите ни се предлагат под името ципура. Това са изключително вкусни риби.
На отсрещния бряг около Сочи, Батуми и Сухуми има поне 12 вида ципура, които са с различни окраски. Подобно е и положението в изключителната брегова ивица на Крим, макар че полуостровът е доста на север от нашите брегове. Малки ципури са били улавяни и на буните на Златни пясъци.
От няколко години у нас се появяват пасажи от смарид. Преди дни лодкари заловиха такива рибки на Траката. Преди 20 г. смарид се ловеше редовно на Морската гара заедно със сафрид. Рибата има характерно черно петно в началото на опашката. Тя също е от семейство Спарови и е много вкусна.
Към Спарови принадлежи и голямата гръцка синегрида. Нейни роднини са зубанът, сиреч зъбестият, и морската хиена. Нещо като зубан бе заловен наскоро на пристанището в Черноморец. От доста време насам по нашия бряг идват средиземноморски сардини.
В последните дни пасажи от гръцката риба коцомура, което означава сплескана муцуна, атакуваха Поморие. Местните ги ловят на морски червеи и на белени скариди. Тази риба е по-некачественият вариант на барбуна. Коцомурата също има червени петна по тялото, но няма характерните червена линия и златиста линия, които отличават вкусния барбун.
Морските врани от няколко години се настаниха в Черно море. Има ги от вълнолома във Варна до Аркутино, където екземплярите стигат до 2 кила. Това е изключително вкусна риба, както и изчезналият събрат минокоп.
Край Ахтопол се носят още легенди за скачащите край лодките 300-килограмови риби, наречени оркиноси. Този огромен вариант на сафрида също е характерен за Егейско море.
Остава в Черно море да се завърне рибата тон, дори и рибата меч, за които има свидетелства отпреди векове.
Лудостта по морето ни продължава. Хиляди денонощно берат плодовете на рядко богатата рибна есен. Денонощно въдичари по буните и лодки в морето са основният признак на живот от Дуранкулак до Резово.
На скалите на Тюленово продължава здравата беритба на зарган. Екземплярите вече наедряха и минаха 200 грама. Все още има пасажи от сафрид край нос Галата, а чернокопите наедряха до 300 грама. Мяркат се и лефери около килограм.
Пътят на рибата от север на юг обаче е от Калиакра директно към Маслен нос и в Приморско вече се ловят големите лефери от по 2 кг. Зарганите настъпват и натам, защото температурите на водата започнаха да падат под 20 градуса и рибата усилено търси храна да трупа запаси за зимата.
За капак на всичко продължава и нашествието на паламуда. По-дребни риби от този вид стигнаха на север до Бяла и се ловят редовно там от хората с лодките.
Неглижирахме рибните кюфтета през соца, време е за реабилитация
Рибните кюфтета отпреди няколко десетилетия бяха задължителни в столовете и кулинарните магазини, но после бяха неоснователно пренебрегнати.
Естествено, продукти, от които стърчаха кости, нямат сега място на трапезата. Но не пречи да си направим от този специалитет по нов начин. Ето как да стане това.
От няколко картофа си правим пюре, което смесваме по желание за количеството с месо от добре обезкостена риба. Прибавяме 2 цели яйца, сол на вкус и повече черен пипер на прах. По желание нарязваме на ситно магданоз и всичко смесваме добре. Оформяме кюфтета, овалваме ги в галета и ги пържим в нагорещено олио.
Достойни са и крокетите от риба, макар че вече големите търговски вериги продават полуфабрикати.
За тях сваряваме в солена вода 1 кг едра риба, изцеждаме я, очистваме я от костите и я смиламе през машинка. Към смляната риба прибавяме 3-4 големи сварени и пресовани картофа, 2-3 жълтъка, 3-4 супени лъжици счукана галета, черен пипер на прах и брашно за омесване. Всичко това оформяме на продълговати крокети. Крокетите потапяме в разбито яйце, овалваме ги в галета и опържваме в горещо олио.
Олиото трябва да покрие крокета. Пържим ги до кафяв цвят.
Дойде времето и на уклея
Уклеят, рибата на предразсъдъците, вече е изключително активна по реките. Мнозина презират зеленикавите рибки, като смятат, че не са достойни за риболовни подвизи.
Уклейките, които обаче имат поне 10 любими народни имена - блескач, облез, чулунка, чаушан и незнайно какви още, мнозина сравняват със сафрида на вкус. Речните рибки дори имат по-крехки кости, могат да се ядат цели като трицоната, докато сафридите имат шип на корема, който винаги трябва внимателно да се изрязва. Освен това уклеите са идеалната риба за мариноване в буркани, твърди Кольо Иванов, майсторът на улова на уклей от село Ялово.
Уклеите трудно се ловят от бракониери и са белег за чистотата на реките. Те почват да кълват още в началото на март и са доста студенолюбиви. И могат да бъдат ловени и през цялата зима в тихите заливи на язовирите. Важно е да се знае, че уклеите се въдят в разливите на реките.
В магазините има специализирани захранки за тези рибки. Най-простите обаче могат да се приготвят от трици, като в тях се смесват степове на прах. За предпочитане е вкусът на малината. Добре е от време на време да се хвърля освен захранка и шепа пясък, защото подобен облак също привлича пасажа.
Уклеят трябва да се лови на плувки не повече от грам, с влакно не по-дебело от 0,10 и с кукички 0,16.
