От 2021 г. у нас може да стартира нова програма за саниране, много по-мащабна от досегашната. Тя ще засегне 3750 жилищни блока и 12 хиляди къщи с обща площ над 11 млн. кв. метра, съобщи пред “24 часа” министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова. Програмата ще е с финансиране от ЕС.
Вероятно от собствениците на жилища този път ще се иска да съфинансират съвсем малка част от санирането.
Интервюто с Петя Аврамова:
- Министър Аврамова, строителството пострада в известна степен от пандемията. Какви бяха най-важните действия на министерството, за да се преодолеят трудностите, които възникнаха в началото и в хода на пандемията?
- Първо, бих искала на днешния Димитровден чрез вашия вестник да поздравя всички именици и да честитя професионалния празник на всички строители, архитекти, проектанти, инженери, строителни работници. Желая им здраве, късмет и нови успехи в отговорната им и благородна професия.
Равносметката дотук е, че най-правилното решение в годината, минаваща под знака на пандемия, бе да не се спира строителството. При спазване на противоепидемичните мерки продължи изграждането на големите инфраструктурни проекти - “Хемус”, “Струма”, магистрала “Европа”, околовръстното на София, пътя Видин - Ботевград. Предприехме действия по своевременно разплащане с бизнеса за извършените строителни дейности. Така
запазихме сектора,
спасени бяха
хиляди работни
места, както и
доходите на хората,
защото заетите в строителството са около 200 хиляди. Армия от инженери, геодезисти, проектанти, технически ръководители и строителни работници е ангажирана с изграждането на новите участъци на “Хемус”, пътя Видин - Ботевград, автомагистрала “Струма” и други големи обекти.
Но всичко това нямаше да се случи, ако МРРБ и неговите структури бяха спрели работа по време на пандемията. Министерството продължи административното обслужване по Закона за устройство на територията и не спря издаването на строителни разрешения за пътища, жп линии, обекти на енергетиката и други. В периода на извънредното положение службите на Агенцията по геодезия, картография и кадастър в страната обслужваха на гише. Паралелно с това на гражданите и бизнеса се предоставяше пълният набор от електронни услуги на агенцията и добрата новина е, че днес все повече хора ги ползват, защото това намалява здравния риск и гарантира сигурност, бързина и по-малки разходи. Нормално протичаше работата в Агенция “Пътна инфраструктура” и ДНСК.
С други думи -
работихме в
синхрон с бизнеса,
общините и
гражданите
Не вървяхме след събитията, а успяхме да намалим лошите въздействия чрез подходящи и навременни мерки.
- Какви са най-важните постижения на строителния бранш през изминалата година?
- Браншът преживя трудна година, в която трябваше да се справи с нарушени доставки на суровини и материали заради пандемията, проблеми с транспорта, недостиг на персонал и необходимост да се работи при спазване на строги епидемични мерки. По данни на НСИ строителната продукция през август е с 1% по-малко спрямо юли, което се дължи основно на сградното строителство. Но намалението можеше да бъде много по-голямо, ако секторът не беше проявил завидна мобилизация и гъвкавост в най-тежкия период.
В момента по всички големи пътни проекти има значителен напредък и даже някои ще бъдат завършени предсрочно.
95% е
изпълнена
отсечката от
Драгоман до
Сливница от
бъдещата
магистрала
“Европа”
Очаква се трасето да е напълно готово през ноември, или с половин година предсрочно.
Върви изграждането на участъка от пътен възел “Белокопитово” до пътен възел “Буховци” от “Хемус”, който, ако няма непредвидени обстоятелства, също може да бъде завършен по-рано – още през пролетта на 2021 г.
В график е и строителството на най-дългия пътен тунел в България - “Железница”, на “Струма”. Конструкцията на лявото платно на моста, изграждаща се пред тунела, е почти готова. Той преминава над 6 препятствия – река Струма, път Е79, жп линията, общинския път и обслужващия тунелен път, и благодарение на иновативната за България технология, която се прилага, трафикът по това направление не беше спрян.
Към момента се изграждат 172 километра нови пътища и се ремонтират 986 км. Други 201,7 км се проектират по договори за инженеринг - проектиране и строителство. От началото на мандата през май 2017 г. до октомври 2020 г. са построени 78,2 км нови пътища и са ремонтирани 2070 км от републиканската мрежа и съоръжения по тях.
- В началото на пандемията Камарата на строителите в България призова за вливане на допълнителен публичен ресурс в строителни дейности, които биха могли да задвижат и редица свързани със строителството сектори. Какво е направено до момента и какво предстои догодина?
- Обикновено в условията на криза всички започват да ограничават разходите си. Пестят гражданите, домакинствата, пестят и фирмите, а това води директно до увеличаване на депозитите, но и до свиване на реалната икономика. Правилното поведение според икономистите е да се изразходват средства в потребление, да се инвестира. В този смисъл
инвестициите
в пътна
инфраструктура
са по-важни
от всякога
Затова въпреки трудностите и повишените здравни разходи заради COVID-19 правителството успя да осигури нужното финансиране за изпълнението на големите проекти. С постановление на Министерския съвет например бяха предоставени над 81 млн. лв. за разплащания на извършващите се строително-монтажни работи в участъка от “Белокопитово” до “Буховци” от “Хемус”. Осигурени бяха и 379 млн. лв. допълнително по бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, респективно АПИ, за 2020 г., с които да започне строителството на участъка от Макреш до Монтана от пътя Видин-Ботевград, който също е приоритетен за страната. С пари от бюджета се изгражда Софийският околовръстен път от “Цариградско шосе” до жк “Младост”, обходът на Поморие и много други обекти.
- Започна ремонтът на едното платно на участъка от “Тракия” между Чирпан и Стара Загора, където състоянието на настилката е лошо. Как ще протече този ремонт, предвид идването на зимния сезон и кога ще започне ремонт и на другото платно и с какви средства?
-В началото на октомври стартира ремонтът на първите 12 км от “Тракия” в платното за Бургас и ще приключи тази седмица. Участъкът, който се ремонтира, е от 156-и км, след пътен възел “Белозем”, до 168-и км преди пътен възел “Оризово”. Плановете на АПИ са след това да бъдат ремонтирани 12 км в платното за София. А относно финансирането - ремонтът се изпълнява с пари от бюджета.
- На какъв етап е изграждането на магистралата Русе - Велико Търново?
- Не сме спирали подготовка на проекта, въпреки че изграждането на тази толкова важна вертикална връзка се забави заради съдебни процедури. Предстои стартиране на обществени поръчки за изпълнител на проектирането и строителството, както и за строителен надзор. Те ще бъдат за участъците 1 и 2 - от Русе до Бяла с дължина 40 км и обхода на Бяла, който е 36,2 км. За тези участъци на територията на област Русе подробният устройствен план – парцеларен план, е готов и се процедира за одобряване.
- Какъв е напредъкът по “Хемус”?
- Много добри са темповете, с които държавната фирма “Автомагистрали” ЕАД работи по целия първи участък с дължина 32 км от пътен възел “Боаза” до пресичането с третокласния път Луковит - Угърчин, както и в участък 3 - от пътен възел “Каленик” до разклона с пътя Плевен - Ловеч. Новината е, че до края на октомври ще започне да се строи и по трасето от пътен възел “Дерманци” до “Каленик”, за което беше издадено строително разрешение на 27 август тази година. Обектът не е от лесните, строи се в пресечена местност. На него ще има 23 моста и виадукта с дължина 8 км, 24 подлеза и надлеза, 5 пътни възела и един на тунел. Всичко това влияе както върху срока за изпълнение, така и при формиране на средната цена на километър магистрален път.
За участъци 4, 5 и 6 между п.в. “Плевен” и пресичането на пътя Русе - Велико Търново са приключили проучвателно-проектантските работи за изготвяне на техническите проекти и документите са одобрени от Експертния технико-икономически съвет в АПИ. Провеждат се процедури по одобрение на ПУП – парцеларни планове, след което ще започне отчуждаване на терени. Проучвателно-проектантски работи се извършват и за участъци 7, 8 и 9 - от пресичането с пътя Русе - Велико Търново до изграждащата се в момента отсечка “Белокопитово” - “Буховци”.
Плановете ни са магистрала “Хемус” да бъде завършена до 2024 година и това да даде тласък на икономическото развитие на Северна България.
- Ще има ли предвидени пари в бюджета за 2021 г. за довършване на санирането на жилища, които са кандидатствали по условията на Националната програма за повишаване на енергийната ефективност?
- МРРБ работи по втория етап на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради, защото има голям интерес към нея и от страна на гражданите, и от страна на общините. Строителният бранш също иска продължаването , защото това ще осигури работа на много малки и средни фирми. Това би било изключително успешна и ефективна мярка за подпомагане на бизнеса и заетостта в условията на криза след пандемията от COVID-19. Обсъждат се различни варианти, като на този етап се търси преход към устойчиви политики на базата на засилване на ролята на общините и отговорността на собствениците и възможност за допълване между различни източници на финансиране. Дискусиите за бъдещето на програмата предстоят. Те ще бъдат в контекста на Дългосрочна национална стратегия за подпомагане обновяването на националния сграден фонд до 2050 г., която разработихме съвместно с Министерството на енергетиката.
Ползите от
санирането на
сградите са
безспорни и
видими за всички
- удължава се животът им, спадат разходите за поддръжка, не на последно място - стимулират хората да останат да живеят в тях, включително и в по-малките населени места. Да не забравяме и чисто естетическата страна – подобрява се обликът на градовете, старите панелки от сиви сгради се преобразяват в красиви жилищни блокове. Националната програма е един от най-успешните ни проекти. Към момента по нея вече са реновирани 1906 от общо 2022 блока със сключени договори за целево финансиране. В 16 области на страната работата по всички предвидени за изпълнение сгради е приключила. Сред тях са някои от областите, в които има най-много сключени договори за целево финансиране, като Бургас - 236 блока, Благоевград - 189 завършени сгради, и Стара Загора - 111 многофамилни сгради. В резултат от реализираните мерки по обновените досега сгради по програмата се очаква да бъдат спестявани около 295 килотона въглеродни емисии годишно.
В България към момента едва 7% от обитаваните жилищни сгради са в съответствие с актуалните нормативни изисквания за енергийна ефективност. На база извършения преглед и анализ на националния жилищен сграден фонд и след отчитане на обективните характеристики на типовете строителни конструкции по отношение на надеждност и пригодност за нормална експлоатация, като целева група за обновяване са определени еднофамилни и многофамилни жилищни сгради с обща площ 184 млн. кв. м. За тези сгради в Дългосрочната национална стратегия до 2050 г. са разработени мерки и политики за обновяване.
- Наскоро ЕК обяви, че планира от 2021 г. да започне мащабна програма в Европа за саниране на всякакви видове сгради. Идеята много наподобява Националната програма за енергийна ефективност.
- На 14 октомври Европейската комисия публикува своята стратегия за т.нар. “Вълна на обновяване”. Напълно логично обновяването на сгради е приоритет в политиката на ЕС. Подобряването на енергийните им характеристики е от съществено значение не само за постигане на целите на ЕС относно климата, а са решаващ фактор за осигуряване на енергийната сигурност, заетостта, икономическия растеж, справяне с енергийната бедност и подобряване здравето на хората и условията на живот.
Дирекция “Жилищна политика” в МРРБ вече изготви предложение за финансиране на проект “Подкрепа за енергийна ефективност в жилищните сгради”, с който
кандидатстваме
за саниране на
жилищни сгради по
Инструмента за
възстановяване и
устойчивост на ЕС
Ако проектът бъде одобрен, ще може да стартира през 2021 г. Предложението ни е в обхвата му да бъдат включени еднофамилни и многофамилни жилищни сгради. Подкрепата за еднофамилните сгради ще осигури мащабност на дейностите именно поради факта, че процесът на вземане на решения е по-лесен и обновяването може да се осъществява с по-бързи темпове. В същото време, чрез многофамилните жилищни сгради ще бъдат обхванати много повече собственици на жилища, включително и лица от социално уязвими групи. Обновяването се планира да се реализира с финансов и организационен ангажимент на собствениците за съфинансиране на малка част от дейностите по обновяване. Проектът включва обновяване на близо 12 000 еднофамилни сгради и 3 750 многофамилни с обща площ над 11 млн. кв. м. Тъй като той е част от цялостна инвестиционна програма на страната ни за съживяване на икономиката, конкретните му финансови параметри са в процес на уточняване и съгласуване с другите отговорни ведомства.
