Амфитеатърът бил ползван като басейн, гробище и източник на строителен материал
Когато се разхождат, римляните на практика тъпчат земя, под която има 20 метра с наслоени 27 века история. Толкова е пространството, което отделя настоящата повърхност на Рим от едновремешния оригинал, по който ходели древните римляни.
Това, което се вижда отгоре, е само малка част в сравнение със заровеното отдолу. И съвсем не става въпрос за незначителни неща, а за погребани съкровища, които не са виждали бял свят от векове.
Под Рим има
подземен свят от
сгради, фонтани
и катакомби
Много често под повърхността в италианската столица се крият неочаквани тунели, подземия, галерии, катакомби, бункери. Често в миналото се е строяло, а след век или след управлението на някой император се е събаряло. Така следващият владетел изграждал наново върху руините на предшественика си, натрупвайки слой след слой и създавайки подземен свят.
Непрекъснатите наводнения и свлачища заради преливането на река Тибър водели до наслагването дори на сгради върху сгради. Римляните предпочитали да строят отгоре им, използвайки ги за основи. Така много от едновремешните фонтани, знатни вили и улици станали част от подземията на Рим.
Навремето в Рим съществувал и занаятът на т.нар. фосори - работници, специализирани в копаене на катакомби. Те били нещо като подземни галерии за погребване на мъртвите и по стените им били изписвани най-различни символи, били украсявани с фрески и саркофази. Една от най-известните катакомби е тази на свети Себастиан до древния път Апия Антика.
Смайва с инженерната и архитектурната си мисъл и древната вила Domus Aurea, изградена под земята от император Нерон след опожаряването на Рим през 64 г. сл. Хр. и използвана след това от Траян като основа за неговите терми. И днес могат да се видят прелестни зали и фрески – от техния стил, известен като гротесков, се вдъхновявали през Ренесанса Микеланджело, Рафаело, Пинтурикио.
Амфитеатър
на династията
на Флавиите
Колизеят се наричал в началото амфитеатър на Флавиите, защото е изграден от Веспасиан и Тит от тази династия. Името Colosseo - Колизей, идва от Средновековието. Според най-вероятната версия това е така, защото бил изграден близо до статуята на колоса на Нерон, намираща се на метри от амфитеатъра. Според друга версия името идва от положението му, защото се намирал на хълм - на латински collis. Навремето там имало храм на Изида, оттук – Collis Isei.
Бил покрит
с тента
Колизеят бил покрит с голяма тента за предпазване от слънцето. През слънчевите дни го покривали 80 триъгълни платна, държани от 320 въжета.
Спектаклите в Колизея били безплатни и всички можели да ги гледат. На най-горните редове от дърво седял народът, на долните от мрамор се кипрели сенаторите и весталките, а над тях - рицарите. Робите и бедните заемали места в т.нар. гълъбарници най-отгоре.
Първият
асансьор
бил в него
Смята се, че един от първите модели асансьорна система бил този в Колизея. Подземието било свързано с арената чрез устройство, наподобяващо асансьор. В подземните коридори били наредени всички предмети за сценографията и чрез специална система те се изтласквали нагоре до изходните люкове.
Сцените за спектаклите се монтирали предварително, докато гладиаторите и животните били качвани с асансьорите. Благодарение на тази система от изкачващи устройства сценография, гладиатори и животни изскачали изневиделица на арената, смайвайки зрителите.
Източник на
строителен
материал
Без Колизея не биха съществували много от най-важните сгради в Рим. Това е така, защото мраморът от фасадата и от вътрешните части на амфитеатъра бил свалян и след това използван за изграждането на много сгради. Красивият дворец Палацо Барберини в центъра на Рим, където днес се намира Националната галерия за старинно изкуство и който бил собственост на знатната фамилия Барберини, е изграден с блокове мрамор от Колизея. Затова и до днес се казва Quod non fecerunt barbari, fecerunt Barberini - това, което не направиха варварите, го направиха Барберини.
Мрамор от Колизея бил свалян дори за изграждането на базиликата “Свети Петър”. И така – до XVIII век, когато отново се възродил култът към античните сгради. Твърде късно обаче, тъй като вече били разграбени две трети от материалите, с които бил изграден амфитеатърът. На всичко отгоре той станал и жертва на незаконно строителство - във вътрешността му римската фамилия Франджипане си вдигнала палат, а после били построени и други обществени сгради.
И земетресенията не го пощадили. През 851 г. трус повалил два реда от южното крило, затова Колизеят и до днес изглежда асиметричен.
Колизеят
като басейн
Освен за всичко останало Колизеят бил използван и като басейн. Арената била пълнена с вода, а след това в нея гладиаторите възпроизвеждали исторически морски сражения. Според историци водата била наливана чрез система от вътрешни кладенци и тръби, поставени под трибуните. За напълването на арената били необходими 7 часа.
Място за
жертвоприношения
Колизеят си спечелил и злокобна слава и даже бил смятан за една от седемте порти на ада, тъй като в него са загинали хиляди хора. Били организирани дори жертвени ритуали, при които се използвала кръвта на убитите.
Използвали
го за гробище
През Средновековието пък бил превърнат в гробище, тъй като най-различни банди погребвали в него жертвите си. Вещиците и магьосниците също не го пощадили - през XV век събирали из руините му треви и билки, за да ги използват за магиите си.
Ботаническа
градина
Бил е и специфична ботаническа градина – в един момент из неговите “джунгли” можело да се изброят до 350 растителни вида, някои от които екзотични.
Снимачна
площадка
Колизеят фигурира в стотици филми като снимачна площадка или фон. Най-известният за него филм - “Гладиаторът” на Ридли Скот, обаче не е сниман в него, а в амфитеатър, изграден в Малта, както и в римския амфитеатър “Ел Джем” в Тунис.
