“Най-важното, с което хората са запомнили Лепас, са не толкова фокусите му, колкото добрината му. Това остава след един човек.” Така известният актьор и илюзионист Ненчо Илчев представя любимия си учител, от чието рождение преди дни се навършиха 100 години.
Той с умиление си спомня за срещите им в градинката на “Кристал”, където са се събирали илюзионисти, за да обменят идеи и фокуси. “Всички заставаха около него и той ни разказваше, правеше и изработваше фокуси. Казваха му доктор , защото имаше такава осанка. Беше запален левскар и винаги беше със син костюм. Всички илюзионисти много го обичаха.” Според Ненчо Илчев Лепас е единственият български илюзионист, за когото всички говорят само с добро. Той е изработвал фокуси, които е продавал на ниска цена и често е подарявал. Дори имал по-добра програма от световноизвестния Мистър Сенко, смята актьорът, който дължи на Лепас много за израстването си като фокусник.
Малко известен факт е, че именно маг Лепас стои зад фокусите в “Спукано гърне”
Детското занимателно предаване, чийто продуцент беше актьорът Иван Ласкин, се излъчваше в ефира на БНТ в продължение на 8 години. Там Ненчо Илчев показваше фокуси и разкриваше по един от тях във всяко предаване. След няколко излъчвания обаче фокусите му били на изчерпване и точно тогава Лепас започнал да му помага. “Той реши да ми изработва по един фокус, който да разкривам на всяко предаване. Не ми е взел нито една стотинка. Стоеше зад много от предаванията като мой ментор. Заради него останах в предаването и станах популярен”, казва Илчев.
Другият много скъп спомен на Ненчо е подкрепата на учителя му Лепас към него. След като започнал да разкрива фокусите в “Спукано гърне”, от гилдията на илюзионистите в България се настроили срещу Ненчо Илчев. Тогава маг Лепас застава плътно до излюзиониста и го защитава пред всички. “Не сте прави! Аз заставам зад Ненчо да разкрива фокуси. Той не разкрива важни неща и големи тайни за илюзионното изкуство, по-скоро го популяризира в България”, казва тогава Лепас. “Той беше единственият, който застана зад мен. Бащински ме подкрепи и го заобичах още повече”, спомня си Ненчо.
Лепас е роден през 1920 г. и умира през 2001-а с името Асен Кирилов Лепов. В средата на миналия век участва в трупата на първия държавен цирк “България”. Според Илчев слабата му популярност като илюзионист се дължи именно на това, че голяма част от живота си посвещава на цирковото изкуство. Във времето, в което работи като фокусник, правенето на реквизит е било изключително трудно. Ненчо Илчев прави съпоставка с годините, когато той е започвал с фокуси, спрямо тези, когато работят първите ни илюзионисти. Списъкът им за миналия век се състои от няколко имена: Професор Чорни, Ник Дим Кос, Мистър Сенко, Лепас и Факира Мити. Днес са много повече. “Преди илюзионистите сами изработваха фокусите си, а сега можеш да си поръчаш от Китай. Изкуственият палец, който се използва често, трябваше да си го направя сам, а сега може да се намери в магазините за детски играчки.” Фокусникът разказва как родителите му, които са били зъботехници, са
изработили изкуствен палец от пластмаса за протези, който малкият Ненчо сам изрисувал с темперни бои.
С огромна благодарност към родителите си Ненчо Илчев заявява, че без тяхната подкрепа не би успял. “От малък искам да правя фокуси, майка ми и баща ми какво ли не са правили да намерят кутийка или книжка за фокуси, а такива нямаше.”
Навремето баща му прочел във вестника, че Мистър Сенко става на 80 години и приема гости в дома си. Малкият Ненчо веднага му написал писмо, с което му разказал за желанието си да прави фокуси и го поканил на гости в родното му Момчиловци. След седмица в пощенската кутия пристигнало писмо от самия Мистър Сенко. В него фокусникът кани в София малкия ентусиаст. С огромно вълнение Ненчо Илчев заминава заедно с родителите си за столицата. Там са посрещнати от “ниско, сопнато старче”, което научава Ненчо на първите му фокуси.
Желанието на младия фокусник се разраства и той кандидатства във ВИТИЗ (днес НАТФИЗ).
Но не бил добър в училище, имал родопски диалект
и трябвало някой да го подготви за кандидатстването му. В родното си място не намира учител и затова записва “Зъботехника” в Пловдив. “Можех само да рисувам и да моделирам. Изпитът по зъботехника беше точно това и ме приеха. Майка ми и баща ми с връзки ме преместиха да уча в София. На мен мечтата ми беше да дойда в София, за да ме подготви някой за ВИТИЗ, а не да уча зъботехника.”
В столицата самоукият фокусник се явява на конкурс за илюзионисти. Това е моментът, в който Ненчо е на път да се откаже от детската си мечта. След провален фокус на сцената Илчев, засрамен и разочарован, си казва, че никога повече няма да се занимава с илюзии. Тогава среща маг Хели, който обещава да го научи. Заради невъзможността на Ненчо да плаща за фокусите двамата се разбират да си ги изработва. “Хели правеше метални гривни, плетени с тел и кожи, и ги продаваше в подлеза на ЦУМ.
Вечер отивах там и продавах гривни
Отчитах му се и на всяко продадено нещо слагаше по една чертичка. Като се съберяха десет чертички, ми показваше по един фокус.”
Именно илюзионистът Хели е причината Ненчо Илчев и Лепас да се срещнат. Лепас става ментор и учител на самоукия фокусник и в продължение на 10 години се виждат два пъти седмично. Заради него актьорът се запалва да колекционира реквизити. Лепас му подарява две маски, фокуси, афиши и други материали, които Илчев ще сложи в бъдещата си музейна сбирка. Той подготвя експозиция на илюзионното изкуство в родното си място Момчиловци. “От 2000 г. събирам реквизити и мога да кажа, че
имам най-голямата сбирка на илюзионни атрибути не само у нас, а и в Европа”, твърди Илчев.
Сред колекцията са електрическият стол на Мистър Сенко, който е изработен от Тесла, литература за фокуси от 1800 година, целият реквизит на Орфи, фокуси на Ник Дим Кос и Факира Мити. До експонатите ще има поставени екрани, на които публиката да вижда изкуството на илюзионистите. В сбирката ще са и костюмите на Ненчо и Ненка, с които той и Любо Нейков участваха в тв предаването “Комиците”.
