- За нас той е живот - поливаме си градините, казват хората
- Ето как Елисавета Багряна го възпя в стихотворение
Стопани от пловдивските села са разтревожени от кратките срокове, в които трябва да регистрират кладенците в дворовете си. Почти във всеки имот има такива, както и сондажи за поливане.
"Каква е процедурата, къде се извършва регистрацията", пита Нина Русева от Садово. Като нея се стотици, които още не са изпълнили това разпореждане, за което се носи наказателна отговорност.
Ако до 27-и ноември не си регистрираш кладенеца, може да бъдеш даден на съд, пише черно на бяло в сайта на МОСВ.
След тази дата незаконните съоръжения се ликвидират за сметка на собственика. Подробно се обяснява какво трябва да се направи за узаконяване на кладенците. Необходимо е единствено да се подаде заявление за вписване в регистъра в Басейновата дирекция по район. За Пловдивска област това е "Басейнова дирекция - Източнобеломорски район", която се намира на ул. "Янко Сакъзов" в Пловдив.
В документа се посочват:
1. Трите имена на собственика на имота;
2. Данни за поземления имот: идентификатор, нотариален акт, скица, адрес, трайно предназначение, начин на трайно ползване;
3. Дълбочина на кладенеца;
4. Диаметър на тръбата или на отвора на зиданите кладенци;
5. Начин на черпене на водата - с кофа или с помпа;
6. Цел, за която се ползва водата.
Такса за регистрация на водовземни съоръжения за собствени потребности не се заплаща.
Регистрацията се отнася за кладенците, водата от които е предназначена за битови цели, за поливане и отглеждане на животни за нуждите на домакинството. Ползването на вода до 10 куб.м. на денонощие от узаконените кладенци в населените места е безплатно. Не се изисква монтиране на водомери и за тези съоръжения не се заплащат никакви държавни такси или данъци. От МОСВ обясняват, че регистрацията е необходима с цел защита интересите на гражданите при предоставяне права за черпене на вода в района на съответното населено място и ограничаване опасността от пресъхване на кладенците.
За хората по селата кладенецът е живот. Благодарение на него те поливат градините си, а когато чешмите спрат, прибягват до извора и гребат от него да битови нужди.
Ето как го е възпяла голямата българска поетеса Елисавета Багряна в стихотворението си
КЛАДЕНЕЦЪТ
Сърце на малкия оазис мой зелен
е кладенецът ми, притулен в двора
сред три брези
и два близнака бора.
В декември той е топъл,
в юли е студен,
обгърнат и от утрината бяла,
и от стаената вечерна сянка.
На дъното,
сред каменната рамка,
водата му е кръгло огледало.
Отворя ли по пладне
тежкия капак,
там слънцето се спусне от зенита
и птичка по небето му прелитне,
и цвят поръси буйният южняк.
Отворя ли го нощем,
мине пътник облак,
отрони се звезда-сълза невинна,
луната хвърли диска си платинен
и светва пълна
дълбината обла.
О, мой кладенец
дълбок
и чист,
и жив.
И неговата тишина е пълна
с човешки стъпки,
с плач и смях погълнат,
с любими гласове
и с детски вик щастлив.
Загубя ли се,
свеждам се над него,
в дълбочината своя лик подирям —
и винаги отново се намирам —
и в зимен мраз,
и в непосилна жега…
Но знаеш ли
как трудно се копа
през пластовете камък
и втвърдена глина?
Дорде до жилка изворна се стигна,
вън вдигна се грамадна
от пръстта купа.
Поспираха се,
чудеха се хора
и питаха ме близки,
и питаха ме чужди:
— А за какво и кладенец е нужен,
щом имате водопровод във двора?
Отвръщах сякаш имах някаква вина:
— За да си спомням
кладенеца в Сливен
и първите си пориви щастливи,
и тласъка на първата вълна…
— Поезия? — усмихваха се иронично.
Ала изсмука суша
лятос езерата
и на чешми и кранове гърлата —
и в кладенеца
хора занадничаха,
зачерпаха
от бистрата вода.
А после зимата дойде сурова.
Сковаха се
и спукаха
тръби оловни,
но кладенеца
мраз не завладя.
Издишваше той под капака
топла пара —
на дъното
водата беше жива
като онази —
в кладенеца в Сливен, —
с която пих
и първата си вяра.
