Разкажете
личните си истории
в рубриката ни
“Необикновените”
В нея включваме вашите вдъхновяващи постижения, различни и чудати умения, приключенски пътешествия, интересни хобита и занимания. Изпращайте необикновените си истории на [email protected] и [email protected], а най-любопитните ще бъдат публикувани във вестник "24 часа" и в най-четения сайт - 24chasa.bg.
Гребат по 97 километра на ден, като се хранят с каша и сушени плодове. Максим сваля 14 кг, а Стефан 10
След 105 дни в океана Максим и Стефан Иванови си оплитат краката, когато отново усещат почва под тях. Двамата прекосиха Атлантика с лодката си NEVEREST, която построиха сами в своя гараж.
“Оставихме лодката на 10 м от брега на Барбадос и скочихме във водата да плуваме. В момента, в който стъпихме на пясъка, започнаха да ни се оплитат краката”, разказват специално за “24 часа” приключенците. И двамата си взимат по камъче за спомен, а бащата на Макс след 10-20 секунди на брега се връща отново на борда на NEVEREST.
Българската океанска гребна лодка пристигна до остров Барбадос в Карибско море в 12 ч местно време на 6 октомври 2020 г. след изминати 4,444 морски мили (8,230 километра) за 105 дни в океана.
Така
баща и син българи
успяват да поставят
три рекорда
Когато отплават на 14 юни 2020 г. от Портимао, Португалия, Макс е само на 16 години и 293 дни, което го прави “най-младия океански гребец в света, успешно прекосил океан” според официалния регистър на океански гребни експедиции на OceanRowingSociety.
Това плаване е и “първата океанска гребна експедиция за България”, както и “първото прекосяване на Атлантическия океан с гребна лодка от изток на запад през сезона на ураганите (юли - октомври)”.
За целия период българите правят само една спирка за 9 дни на остров Лансароте, Канарските острови, заради технически проблем.
“Нито аз, нито Макс сме гребали през живота си. Преди това сме били на лодка за не повече от няколко часа или ден - два, но близо до брега”, казва Стефан Иванов след пристигането им в родината.
“Това беше идея на Макс. Една вечер му хрумна: “Тате, какво ще кажеш за прекосяване на Атлантика с гребна лодка?”, без въобще да знае дали е възможно. Беше по-скоро като предизвикателство към мен, но решихме да го направим заедно”, разказа той.
Едва след появата на самата идея двамата се “срещат” с гребането. След първия им опит през септември 2018 г. на Панчаревското езеро осъзнават, че ще им трябва треньор, и така стигат до двукратната ни световна шампионка на скиф Виктория Димитрова. С нея започват усилена подготовка от декември същата година - първоначално в зала, а по-късно и във вода.
Между 4 и 6 тренировки седмично имат Иванови, докато се подготвят, понякога по 2-3 пъти на ден. През последните два месеца обаче заради изолацията те са в домашна обстановка на гребния тренажор.
“За година и
половина изминахме
2 пъти разстоянието
на гребна машина,
но на вода нямахме толкова опит. Няколко пъти ходихме до Гърция и Бургас за подобни тренировки, но най-дългият ни преход с лодката беше едва 48 часа”, казва17-годишният ученик.
Макс, подобно на баща си, често обича да сменя заниманията си. Тренирал е ръгби, карате, кара сноуборд. Стефан - бивш банкер, пък е фен на планинските бягания и участва в ултрамаратони. Обича да си поставя различни предизвикателства.
Така преди 9 години се окичва с титлата на втория българин, преплувал Ламанша, след Петър Стойчев. Иванов обаче го прави като непрофесионален плувец. “Треньор ме подготви от нулата за 16 месеца”, спомня си той.
В новото си, този път общо приключение баща и син се впускат без колебание. Първоначално двамата смятат да прекосят Северния атлантически океан от Канада до Европа, но поради пандемията от COVID-19 се налага да променят маршрута си.
“Решихме да си направим лодката сами с Макс. Такива плавателни съдове трябва да са много устойчиви при бури и големи вълни, затова не можехме да импровизираме с дизайна”, разказва бащата Стефан.
Така двамата се свързват с английския морски архитект Фил Морисън. Той проектира плавателния им съд със специален дизайн, който Иванови да могат да изпълнят в гаража си.
С помощта на насоките от още двама души - Николай Джамбазов и Стоян Войводов, и без никакво техническо образование баща и син успяват да приключат строежа на лодката си за около 18 месеца. Тя е с дължина 6,5 м, широчина - около 2 м, има каюта и 10 склада за провизии.С всичко това и двамата авантюристи тежи около 1200 кг.
Името на плавателния съд измислят заедно. Посланието, което носи, е “You never rest, until you reach your Everest”, или “Никога не си почивай, преди да достигнеш своя Еверест”.
“С оборудването
лодката тежеше
над 1 тон
и това направи придвижването ни малко трудно”, спомня си Стефан.
Първата половина на плаването минава благополучно, но после циклоните тласкат лодката със сила на вятъра от 10-20 възела, имало няколкометрови вълни.
При силни бури е нужно да се хвърли водна котва, за да не се преобърне лодката. Тогава влизат в кабината в предната част на лодката, която е предвидена за спане на един, но при буря и двамата се побират вътре. Температурата достига 36 градуса, което налага да се проветрява на всеки 2-3 часа. “Имаше вечери, в които не съм спал, защото ми е толкова топло”, посочва Макс.
Двамата си спомнят, че единственото спасение от жегите е да се потопиш в океана. Веднъж Стефан се оказва до 4-метров марлин (хищна соленоводна риба, описана от Хемингуей в “Старецът и морето”). Синът вика на баща си и той се прибира на борда. В друг момент акула пък се приближава до NEVEREST и я обикаля няколко пъти, но за щастие, след това се отдалечава. По пътя си двамата виждат и косатки.
17-годишният ученик разказва, че според него са срещнали и пирати край мароканските брегове. След една от смените си по гребане той забелязва на картографа, че две лодки се приближават право към тях. “Беше мрачно, имаше големи вълни, а те бяха на около 3-4 мили и с носове, насочени към нас. И двете изчезнаха от картографа едновременно, което означава, че
нарочно скриват
местоположението си
от останалите плавателни съдове. По лампите им се ориентирах, че продължават да приближават към нас, затова изключих нашата AIS (автоматизирана система за идентификация) и светлините. Вълните бяха по 4-5 метра и така нашата бяла лодка лесно се скри измежду тях”, разказва Макс.
Най-трудният момент бил, когато рулят и резервният рул се счупили в рамките на дни, на средата на пътя. Рулят им се поврежда общо 6 пъти по време на цялото пътуване. “Имахме от 2 до 6 резервни устройства за всяка част от лодката”, обяснява Стефан. Най-непотребни се оказват биноклите им, а като най-нужен предмет и двамата определят водната помпа.
“3 от 4-те соларни панела изведнъж спряха да работят, което не позволяваше да се доставя достатъчно енергия за автопилота и машината за филтриране на морска вода. Трябваше няколко дни да пречистваме водата на ръка”, разказват те.
Още преди старта преработват лодката така, че тя да се връща в изходно положение, ако се преобърне, без да се пълни с вода през люковете. Двамата плават постоянно вързани за NEVEREST, но въпреки това веднъж огромна вълна изхвърля Макс от седалката на палубата в края на лодката.
Тъй като се забавят при плаването, получават допълнителна храна, понеже провизиите им били за 90 дни.
Ядат главно лиофилизирана храна, сушени плодове, протеинови барчета и ядки. Научават се да
ловят риба само
с кукичка без стръв
Най-честата закуска е 130 г овесена каша с по 50 г ядки и 50 г сушени плодове и 50 г фъстъчено масло.
Физическото натоварване е огромно и това довежда до болки в гърба, подуване на лакти, пукане на колене. “Поради големите вълни греблата толкова се удряха в ръцете и краката ни, че накрая свикнахме и дори не го усещахме”, смее се Максим.
По 12 часа средно на ден гребане се събират на всеки. Така двамата мореплаватели изминават около 97 км на ден. Когато няма течение и вятър, успяват да поддържат скорост от 2 възела (3,6 км /час). А за спане им остават около 5 часа общо между почивките.
Има дни, в които вятърът е страничен на лодката и се гребе само с една ръка.
“Имахме много време за мислене. Това, което се промени у нас, е, че и двамата станахме по-спокойни, отделяме повече внимание на малките неща в живота и на контакта с близките си - това е най-важното”, отвръща Стефан на въпрос на “24 часа” как това приключение ги промени.
Най-голямото
вдъхновение
за Макс и
Стефан е
кампанията
“Да!
За живот”!
Експедицията на Максим и Стефан Иванови премина под знака на кауза, зад която и двамата плътно застават. Това е националната кампания в подкрепа на донорството и трансплантацията, стартирана от Министерството на здравеопазването – “Да! За живот!”. Тяхната цел е да се говори все повече за даряването на органи и да се окуражат повече хора да спасят живот, като бъдат потенциални донори след смъртта си. Освен това двамата считат, че е нужно да бъдат направени някои законодателни промени в областта на донорството и трансплантацията, които вече обсъдиха и със здравния министър проф. Костадин Ангелов.
Стефан и Максим предлагат нормативната уредба да бъде променена така, че всеки гражданин да се приема за потенциален донор, ако приживе не е заявил категоричен отказ. Според тях по този начин няма да е необходимо съгласието на роднините, което означава, че така няма да бъдат натоварвани с трудното решение дали да дарят органите на свой близък, изпаднал в мозъчна смърт.
