Започната преди 20 години реформа остана половинчата
Българските пенсии са най-ниските не само в Европейския съюз, но са и най-ниските на Балканите. Дори в младата Северна Македония те са чувствително над нашите, а разликата с държави като Хърватия и Словения е в пъти, но не в наша полза. (Виж картата).
Има поне 5 причини пенсиите в България да са такива и да изостават от ръста на доходите от заплати.
Днес пенсията замества около 40% от дохода преди пенсиониране, а този коефициент ще намалява през годините, показват разчетите на Националния осигурителен институт.
1 Недовършената реформа
Пенсионната система доби днешния вид през 2000 г. Тогава бе създадена тристълбовата система - държавна пенсия от НОИ, задължителна втора пенсия от частни универсални фондове за всички, родени след 1 януари 1960 г., и доброволна трета - отново от частни фондове.
Реално през 2000 г. бе поставена основата, но правителството на Иван Костов го достраша да вземе ключови решения - как да се изплащат вторите пенсии, как да нараства устойчиво възрастта за пенсиониране, как да нараства осигурителната тежест.
Почти всяко следващо правителство нанасяше корекции, като вдигането на осигуровките бе спряно, което удари главно личните партиди за втора пенсия.
Засега има правило за изравняване на пенсионната възраст на 65 г. през 2037 г., но то бе прието чак през 2015 г. Като други мерки, предвидени в пенсионната реформа на тогавашния министър Ивайло Калфин, бяха отменени.
2 Ниските осигуровки
Една от причините за липсата на достатъчно собствени приходи на НОИ и частните фондове са ниските официални доходи в България, върху които се начисляват осигуровки.
Днес осигурителната тежест за пенсия е 19,8% от заплатата, което осигурява около 60-70% от нужните за плащане на пенсиите пари. Според актюерски доклади на НОИ, за да не е нужно бюджетът да плаща субсидия за пенсиите, осигуровката трябва да е поне 30% от заплатата. Субсидията от бюджета помага на държавата да оказва грешни влияния в пенсионната система, които задържат средния размер на пенсиите нисък.
3 Таванът и минималната пенсия
Минималната и максималната пенсия са основни проблеми на пенсионната система.
Най-ниският гарантиран размер има за цел да осигури доходи, достойни за живот, дори на хора, които не са работили достатъчно в живота си. Размерът ѝ е субсидиран - държавата през бюджета доплаща към реалната пенсия на тези хора. Постоянното повишение на минималната пенсия, без да се вдигат пропорционално останалите, реално изкриви структурата на пенсиите.
Според статистиката на НОИ, ако минималната пенсия стане 300 лв., на този размер ще са близо 1 млн. души, или почти половината пенсионери. А всеки трети нов просто ще получава минималната пенсия.
В същото време таванът натиска доходите на възрастните и разрушава пирамидата на пенсиите.
Освен че ограничава доходите на възрастните, таванът намалява реално и постъпленията от осигуровки. За да остане в сила ограничението от 1200 лв. за най-голямата пенсия, максималният осигурителен доход стои на 3000 лв. Увеличението само на 3200 лв. ще донесе допълнителни 70 млн. лв. в НОИ, а в същото време пенсиите, които ще бъдат увеличени, са толкова, че разходът ще е в пъти по-малък.
4 Липсата на преизчисления
Огромен проблем за пенсионната система е и начинът, по който се осъвременяват пенсиите.
От 2008 г. не е правено преизчисление с актуален среден осигурителен доход. Заради това разликата в парите на хора с еднакви доходи и професии, но пенсионирани в различни години, може да стигне и до 50%.
Срещу преизчисление на пенсиите гласове твърдят, че така ще се демотивират хората да остават по-дълго на работа и да се пенсионират по-късно. Заради това при реформата от 2015 г. бе предвидено пенсиите да растат, като се увеличава тежестта на година стаж, докато коефициентът стигне 1,5.
Това гарантираше ръст с 50% в рамките на 5 г., но бе спряно едва след първата стъпка. Днес тежестта на година стаж в пенсионната формула е 1,2, а индексацията се извършва само по швейцарското правило. В предните години то даде 2-3 пъти по-ниско увеличение на пенсиите, отколкото би донесло преизчисление със стажа.
5 Втората пенсия
Тези пенсии трябва да започнат да се изплащат от есента на идната година. Ще ги получават всички, родени след 1 януари 1960 г. По-малко от година преди да започне плащането им обаче, реално няма законова регламентация как ще става това. И единственият текст е, че спестеното в личната партида трябва да бъде разпределено така, че да стигне за около 21 г. живот. Което примерно за първите 200 хил. жени означава втората пенсия да е в рамките на 15-20 лв. на месец. Като парите на тези, които починат по-рано, не може да бъдат прехвърляни във фонд, който да плаща на преживелите, както предлагат частните фондове. Допълнително все още не е договорен коефициентът на намаление на първата пенсия заради внесените за втора осигуровки.
9 социални министри сядат заедно в “Клуб “24 часа” Визионери”, за да намерят решения за пенсиите. Вижте кой какво направи на поста
Вижте кой какво успя да направи
1996 г.: появява се НОИ
Минчо Коралски заемаше един от най-важните постове в правителството на Жан Виденов от януари 1995 г. до февруари 1997 г.
По негово време средствата на държавното обществено осигуряване са обособени в самостоятелен фонд и е създаден Националният осигурителен институт като правоприемник на Главно управление “Социално осигуряване”. Допреди това пенсиите са плащани от държавния бюджет.
През 1996 г. в Закона за пенсиите е извършена ключова промяна в начина на изчисляване на пенсията и е въведен индивидуалният коефициент на пенсионера. Поставя началото на професионалните схеми за пенсиониране със създадения Учителски пенсионен фонд, който и до денднешен е сочен като най-успешния обособен фонд за ранно пенсиониране. Приет е Закон за закрила при безработица и насърчаване на заетостта.
2000 г.: създадоха сегашната система
Иван Нейков стана социален министър в служебния кабинет на Стефан Софиянски от февруари до юни 1997. Остана и в правителство на Иван Костов от май 1997 г . до юли 2001 г.
При него в края на 1999 г. бе приет Кодексът за задължително обществено осигуряване, който включва държавното обществено осигуряване при старост, общо заболяване, трудова злополука, професионална болест, майчинство, смърт, както и допълнително задължително пенсионно осигуряване. А през 2000 г. мина през тежката задача да убеди хората, че пенсионна реформа е наложителна, и увеличи възрастта за жените с 5 г., а за мъжете - с 3 г. Тогава се преизчисляват всички пенсии. С приемането на Закона за допълнителното доброволно пенсионно осигуряване се регламентира дейността на частните пенсионни фондове и се изгражда третият стълб на пенсионната система. Създаде и Държавна агенция за осигурителен надзор.
2003 г.: влиза в сила Кодексът за социално осигуряване
Лидия Шулева заема поста на социален министър от 24 юли 2001 г. до 17 юли 2003 г.
По нейно време всички закони, свързани с пенсиите и осигуровките, бяха обединени в един кодекс. Това е сегашният Кодекс за социално осигуряване. Той регламентира принципите, обхвата, функциите и институционалното обслужване на трите стълба на пенсионната система в България.
КСО изменя и допълва Кодекса за задължително обществено осигуряване, като го обединява със Закона за допълнителното доброволно осигуряване и урежда дейността по държавното обществено осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, допълнителното доброволно пенсионно осигуряване и допълнителното доброволно осигуряване за безработица и професионална квалификация.
2008 г.: въведено е швейцарското правило
Емилия Масларова е първата министърка след “възкръсването” на министерството през 1990 г. Поема поста и в кабинета “Станишев” между 2005 и 2009 г.
За първи път въвежда диференцирани размери на осигурителните вноски за социално осигуряване.
Като министър на Станишев тя съдейства за по-малко от 2 г. да се осигурят средства за увеличение на пенсиите близо 4 пъти.
През 2008 г. бе въведен нов механизъм за осъвременяването им по т.нар. швейцарско правило - на 1 юли всяка година се вдигат с процент, равен на сумата от 50% от инфлацията и 50% от ръста на средния осигурителен доход за предходната година. Този принцип се ползва и до днес.
Преди да заработи швейцарското правило Масларова прокара и преизчисление на старите пенсии с осигурителния доход за 2008 г. Това доведе до увеличение на средната пенсия със 74,5% за три години.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА
2014 г.: спря вдигането на възрастта и стажа
Хасан Адемов влезе в социалното министерство през 2013 г. със заявката за реформа след застоя в системата по време на първото правителство на Бойко Борисов.
Целта му бе да въведе правилото за 2 години работа да се полага 1 година пенсия и така да вдигне възрастта и стажа. Вместо това обаче по политически причини му се наложи да спре вдигането на изискуемите възраст и стаж за придобиване право на пенсия. Един от най-добрите експерти по социалните теми в България. Минималната заплата стана 340 лв., а минималната пенсия - 155 лв. Размрази размера на пенсиите и те бяха индексирани с 3% по швейцарското правило. Пенсия пък можеше да се взима и 2 години по-рано, но с намален размер. Бе намален с четири месеца и срокът, върху който ще се изчисляват майчинските, като те се изравниха с най-ниската заплата - 340 лв. Помощите за деца е предвидено да са 15 лв. за първо дете, 35 лв. за второ и 15 лв. за всяко следващо. Минималният осигурителен доход бе колкото най-малката заплата, а максималният се увеличи до 2400 лв.
2015 г.: схема за 40% ръст за 12 години и всички на работа до 65 г.
Първите стъпки на Ивайло Калфин бяха за повишаване на минималната заплата и за добавки към пенсиите за Коледа.
Обяви реформирането на пенсионната система за свой приоритет. Реформата от 2015 г. въведе плавното увеличаване на възрастта и стажа за пенсиониране. Промените трябваше да вдигнат пенсиите с 40% за 12 г. Това трябваше да стане възможно с предложената от правителството схема за плавно увеличаване на тежестта на годините стаж в пенсионната формула. През 2015 г. всяка година има коефициент 1,1 и той трябва да стане 1,5. През 2019 г. замръзна на 1,2.
Калфин успя да ограничи законово злоупотребите с детските надбавки и с подпомагането на майките студентки, без да се ограничават права. По негово време се въведоха еднодневните трудови договори.
2016 г.: насърчиха майките да работят
Зорница Русинова бе социален министър само 8 месеца. Тя сложи край на дългите уикенди от 4 дни и на отработването в събота. Насърчи работещите майки на деца до 1 г. - върнат ли се на работа, вземат 50% от обезщетението плюс заплатата. Това всъщност им носи по-висока пенсия, тъй като иначе втората година майчинство се смята с нулев доход.
Вдигна помощите за деца с над 90% увреждания до 930 лв. Помощта за децата с увреждане от 70% до 90% е 450 лв., а за децата с увреждане със степен между 50% и 70% - 350 лв. на месец. Дотогава те получаваха максимална помощ от 240 лв.
През 2017 г . минималната роботна заплата стана 460 лв. Пенсиите пък бяха вдигнати с 2,4%.
Сега като заместник социален министър отговаря за един от най-важните ресори - европейските фондове и международни програми. Над 15 г. тя работи в МТСП и е уважава експерт. Движи Оперативната програма “Развитие на човешките ресурси”.
2019 г.: за първи път варианти за вторите пенсии
Три варианта за изплащане на вторите пенсии предложи Бисер Петков, който бе министър от май 2017 до декември 2019 г. Той бе първият и единствен министър, който изработи законови текстове, но те не бяха придвижени.
Хората, чиято втора пенсия би била поне 15% от минималната, да имат пожизнено плащане от частните фондове, предложи Петков. Тази втора пенсия трябваше да се актуализира като размер веднъж годишно.
Ако парите в личната партида не стигат за пожизнена пенсия, но са повече от 3 минимални пенсии, да се дава разсрочена пенсия. Тя да се плаща спрямо средната продължителност на живота. За най-бедните, в чиито партиди са натрупани по-малко от 3 минимални пенсии, бе предвидено еднократно получаване на парите. И той обаче не разреши въпроса с първите 200 хил. жени, чиито втори пенсии ще са мизерни.
2021 г.: минималната - 300 лв., а с 10% да се вдигнат най-ниските
От 1 юли ще бъдат отпуснати допълнително 1,825 млрд. лв., за да се вдигнат пенсиите. Така минималната пенсия ще се увеличи от 250 лв. на 300 лв. С 10% пък ще се вдигнат най-ниските пенсии до 369 лв., колкото е линията на бедност, а само с 5% на всички останали пенсии.
Таванът ще се вдигне на 1440 лв., без да се повишава максималният осигурителен доход, за да не се натоварват хората с най-високи доходи.
Социалната министърка Деница Сачева даде обещание, че ще се въведе извънреден гратисен период между 3 и 6 месеца, за да може хората да прехвърлят парите си от частните пенсионни фондове в НОИ. Това е едно от предложенията за промени в Кодекса за социално осигуряване, което до края на годината ще обсъдят експерти на социалното министерство, КФН, частните фондове, бизнесът и синдикатите. Ще бъде обсъдено и намаляване на процента на редукция на държавната пенсия, ако хората изберат да получават две. В момента той е 20%.
