Ограничаване на зимния сезон няма да има, казва главният държавен здравен инспектор
- Доц. Кунчев, кривите на заразените и заболелите тръгнаха рязко нагоре. Епидемиологичните проучвания на РЗИ-та в страната дават ли обяснение? Обвързано ли е с поява на големи огнища?
- Има отделни огнища като футболни отбори, фирми, семейни огнища, но не те повишават заболяемостта. Според мен е обусловено от два фактора.
Единият е, че настъпи сезонът на респираторните инфекции и всички те започват да се активизират, а коронавирусът, колкото и да е особен и нов, е респираторен. Другият е, че сме в началото на една вълна на подем в цяла Европа. Досега бяхме малко по-отстрани, но и ние, и Балканите се включваме в това общо повишение за континента.
- Скок на заразените имаше и след охлабването на мерките през юни, който обаче не беше типичният летен месец. Наподобяваше времето сега - благоприятно за разпространението на вируса. Каква е причината за драстичната разлика в ръста тогава и сега, като се има предвид, че няколко месеца хората са навън, имаше сватби, кръщенета, ходихме на море?
- Имаме работа с вирус от групата на респираторните, а природно и биологически те са устроени така, че техният силен сезон е есенно-зимният.
Интересно е да се види какво ще се случи с грипа, защото тепърва предстои да видим сблъсък на няколко щама. Това, което стана в южното полукълбо, е много интересно. Там COVID успя да избута грипа и това, което се случи със сезонната грипна епидемия, е, че горе-долу нямаше такава. Заболяемостта започна да расте, спря на едно ниво и повече не се повиши. Може би ще стане така и у нас и дано, защото е по-лесно да работим с един вирус, отколкото с няколко причинителя.
Общото е, че започна есенно-зимният подем. Статистиката показва, че повишаването за последните две седмици е 23%, колкото е за целия ЕС. Но на този фон има страни, които са с 30% увеличаване. Засега само Дания отчита спад.
- Данните от сайта coronavirus.bg показват, че над 1000 заразени има в Благоевград, София, Варна, Пловдив и Бургас. Там ли е най-разпространен вирусът?
- Не. В тези области е концентрирано по-голямо население и е логично да има много заразени. При съпоставяне на брой заразени спрямо населението
първенци са
Благоевград,
Смолян,
Кюстендил
и Добрич,
а с най-ниска са Ловеч, Враца, Хасково и Велико Търново.
- От началото на епидемията казвате, че ако човек няма личната отговорност да пази себе си и околните, никакви мерки и контрол не биха помогнали. При това развитие на заразата и запазването на мерките такива, каквито бяха през по-спокойните месеци, не се ли създава лъжливо спокойствие?
- Подложени сме непрекъснато на натиск и от двете страни. Една част от обществото иска да затягаме мерките на фона на повечето случаи, което звучи логично, а друга част пък отхвърля каквито и да е мерки. Опитваме се да балансираме между тях. Но мерките, които и сега са разпоредени, са ефективни, ако се изпълняват. По-големият проблем е не че не затягаме повече мерките, което може да стане винаги, а че не се изпълняват разпоредените. При това положение и когато правим национални дискусии колко е страшно децата 30 минути на ден да носят маска, докато са извън час, много трудно могат да бъдат възприети и да са ефективни други, по-тежки мерки. Ако се наложи, такива ще бъдат взети, но в никакъв случай няма да се затварят големи градове и да се блокират населени места.
- Имах предвид дали запазването на позитивния тон - че системата ще се справи, защото легла има, въпреки че често медиците недостигат, че запазваме позициите си на заболеваемост и смъртност на фона на повишаването им навсякъде, не създава ли илюзорно спокойствие? И точно затова не се спазват и малкото наложени мерки?
- Няма място за спокойствие. Когато започва масово повишаване в цяла Европа, за каква сигурност можем да говорим? При това достигнахме стойности, каквито не сме отбелязвали даже по време на пролетния подем. Никога не сме имали над 600 случая дневно, както и над 1000 души по болници. Това са достатъчно стряскащи показатели.
Системата наистина може да се справи дори и при двойно натоварване, но не бива да се пренебрегват фактите, че тя вече е изморена, а ресурсите, които се влагат, се увеличават все повече. Така че,
ако това
продължи
твърде дълго,
проблеми ще има
- Казвате, че системата ще издържи. Заразените медици обаче минаха общо 1000, а броят нарасна значително последните дни. Занемариха ли мерките и самите те?
- Много въпроси и много важни. Да, бройката е твърде голяма и тя засяга точно най-слабото звено в системата. И без това имаме недостиг на лекари и сестри, особено в някои специалности, които са нужни в момента като инфекционисти, микробиолози, вирусолози, в интензивните отделения и когато там изпускаме хора, които влизат в карантина по седмици, това също се отразява на системата много лошо. Легла има, но на всички е ясно, че най-големият проблем е да има кой да ги обслужва, и то на достатъчно добро медицинско ниво.
- Има ли отпускане в спазването на мерките и сред самите медици?
- Не ми се иска да го кажа, но очевидно го има. 29 новозаразени медицински кадри за един ден (петък, б.а.) е твърде много. Ще се отрази на системата. Че има умора и пресищане и че явно не спазват 100% всички изисквания, това си има влияние, но другото е, че се работи в среда с много висок вирусен товар.
В една болница, в която се лекуват непрекъснато такива болни, влизат нови хора, отделят вируса в огромни количества и това е възможно най-рисковата среда. Там всеки един компромис веднага избива в новозаразени.
- Зимните курорти бяха сред огнищата през февруари и март, оттам хора се връщаха заразени и разнасяха заразата. Ще има ли ограничения за зимния сезон?
- Ограничаване на зимния сезон няма да има. Ски спортът е нещо чудесно - укрепва здравето, освен това се практикува на места, където въздухът е кристално чист и дори е препоръчително да се занимава човек с това. Рискът там обаче - и случилото се през пролетта го доказа, е не самото каране на ски и пребиваването в хотела, а когато вечерта се съберем в заведението, вдигат се градусите. Компаниите седят много близо едни до други - пеят си, прегръщат се и там става ефективното разнасяне на вируса. Ако просто отиваме за спорта и сме по-внимателни в частта, при която контактуваме в тесния приятелски кръг, няма никакъв проблем.
Така че за проваляне на зимния сезон не искам да говоря, макар че ще бъде утежнен. Има две системи в България, от които съм изненадан колко адекватно реагираха - туристическият бизнес и по-специално хотелите и училищата. Много отговорно и на двете места взеха абсолютно всички мерки и като организация на работа, и като закупуване и инвестиция в лични предпазни средства. Средата, която осигуриха и училищата, и хотелите, е една от най-безопасните, с най-нисък риск. Поведението ни може да е това, което да обърка нещата.
Проучваме всеки по-голям взрив и в момента установяваме, че независимо дали става дума за училища - имаме такива случаи на две места, дали отбори - като кърджалийския футболен клуб “Арда”, дали за предприятия, рисковата не е работната среда.
Навсякъде 5-6
дни преди
възникване
на огнището
намираме
банкет,
рожден ден или друго празненство, където хората са били заедно и са си предали вируса.
- Обмисляте ли обаче повече мерки при провеждането на зимните спортни състезания?
- Ски спортовете са на открито и е много по-нисък рискът там. Конкретно за Sofia Open ще продължат да действат правилата за 50% заетост на местата в залите, за отстояние, за носене на маски, за дезинфекция. Организаторите вече са изготвили медицински протокол за движението на състезателя, според който той ще се извозва със специален транспорт, така че да има минимален контакт само с шофьора и след състезание ще се връща обратно. Всичко е разписано до минута и метър, за да няма риск.
- Какво показват проучванията на микробиолозите у нас? Претърпя ли вирусът сериозна мутация?
- Коронавирусът не е от най-бързо мутиращите вируси, което донякъде е добре, защото дава надежди да са ефективни ваксините.
Ако и той като
сезонния грип се
сменя всяка
година, става
много сложна
картината с
ваксинацията
- А има ли общо това, че рядко мутира с това, че в началото се разболяваха основно възрастни хора, докато през последните месеци вирусът засяга все по-често и млади хора, а някои от тях проявяват и клиника?
- Донякъде е вярно това. Подмлади се възрастта на положителните и аз я следя всеки ден. Почти всеки ден имаме между 15 и 30 положителни деца под 18 г., но много рядко при тях има изразена клиника или толкова тежка, че да е животозастрашаваща. Продължават рисковата група да са хората във високи възрасти и с хронични заболявания.
- Кога ще има комбинирани тестове за грип и коронавирус във всички РЗИ-та и какви количества са планирани?
- В момента сме дали в Националния център по заразни и паразитни болести тестовете на различни производители. Искаме да сме сигурни, че тези, които ще използваме, ще са достатъчно надеждни и резултатите от тях ще са сигурно положителни и отрицателни.
След това всяка РЗИ си ги подсигурява според нуждите, за което разпределяме средства - долу-горе по 1 млн. лв. на всеки месец и половина за диагностика. Те ще се използват за изследване на контактни, за хора с клиника, огнища и колективи. Иначе това, което е на свободния пазар, всеки може да си вземе и всяка лаборатория сама решава какво да купува и какво да предоставя за диагностика.
- И тестовете ще се пуснат по аптеките, като минат тези проверка?
- За там няма такова изискване. Щом са получили разрешение, могат да се продават у нас и в цяла Европа. Ние правим допълнителна проверка, тъй като продължават да излизат много тестове. Някои са на реномирани фирми, при които съм почти 100% сигурен, че няма как да стане фал, защото зад тях стоят години опит, но има и на напълно непознати.
- Предвидили ли сте месечни количества за РЗИ?
- Не, доста е различна картината в различните РЗИ-та в страната. С пъти се различава заболяемостта, затова им даваме лимитни средства, с които те да купуват това, което им е необходимо - PCR-и, бързи тестове и тези новите.
- Какъв е съветът на главният държавен здравен инспектор за бъдещите месеци?
- Да продължим с това, към което сме се устремили. Не можем да спрем епидемията, но можем да я държим в граници, които да позволят на системата да се справи и хората да получават необходимата медицинска помощ. Готовността е в пъти по-висока от началото и като легла и като лични предпазни средства и като препарати.
