Между 3000 и 8000 лв. са инвестирани на обект в различен вид оборудване за предпазване от COVID-19
Намалението на оборотите в сектора е толкова голямо, че бизнесът трудно би оцелял, ако продължаваше да работи с 20% ДДС, категорични са от бранша, в който заетите са около 120 000 души по данни на НСИ
С 2% са се повишили разходите за хранене в ресторант, стана ясно в средата на август от данните на НСИ за инфлацията за юли. Тази новина изненада мнозина, защото юли беше месецът, в който ДДС за хранителните продукти и безалкохолните, консумирани на място в заведенията, бе намалено от 20 на 9%. Затова и очакванията бяха цените да не се увеличават.
Обяснението за това леко повишаване стана ясно малко по-късно и се оказа логично. Всъщност данните на НСИ не са само за храненето в ресторантите, а и за хотелиерската услуга. А юли е висок сезон за туризма и тогава, както и през август, цените на нощувките са най-високи.
Ограниченият брой хотели, които отвориха това лято, се напълниха и това естествено повиши цените в целия сектор.
Логиката на намаляването на ДДС от 20 на 9% на храната в заведенията, а впоследствие - и на виното и на бирата, както и на мярката 80/20, бе запазването на бизнеса изобщо и на колкото е възможно повече работни места. Вино и бира пък традиционно се произвеждат почти навсякъде в Европа, което стимулира и този сектор.
В замяна браншовите организации
сами предложиха
минималният
осигурителен
праг в сектора да
бъде увеличен от
610 на 800 лева
Това е безпрецедентно решение не само за България, а и за Европа, и то в най-голямата криза.
Както във всяка туристическа страна, и у нас заведенията играят съществена роля в заетостта. Според данните на НСИ в този сектор работят около 120 хиляди души, а заедно с хотелиерството са към 450 хиляди при общо 2,3 млн. заети.
По официални данни 32 598 човека са били съкратени в ресторантьорството през март и април, но през май, юни, юли и август 20 180 души са се върнали обратно на работа благодарение и на мярката 80/20. Към момента не е известна съдбата на останалите безработни, но се предполага, че много от тях вече са се върнали на работа и ще влязат в статистиката за септември. Някои са се преориентирали към други сфери на дейност, тъй като доста дълго у нас не се знаеше дали заведенията ще отворят и при какви условия ще работят. При предварителни прогнози от около 30% затворени заведения е ясно, че техните служители там няма как да се върнат на същото работно място. Около 70% от бранша обаче оцеля благодарение на мерките.
Проверка на съпредседателя на Асоциацията на заведенията Павлин Петров в Благоевград е показала, че
от около 300
фирми в тази
сфера на дейност
60 са затворили
окончателно
Ясно е, че работата в ресторанти, дискотеки, кафенета и в целия бранш е трудоемка.
“За да има каквато и да е ресторантьорска услуга, е необходим голям персонал и разходът за него няма как да се избегне, нито да се намали.
В кухнята трябват поне 3-4 човека на смяна, два пъти по толкова сервитьори, бармани, чистачки. Ние не можем да внедрим информационни технологии и да започнем да работим дистанционно. След като отворихме пък, наемите и останалите режийни разходи останаха същите, но капацитетът, с който работим, и оборотите са наполовина.
А заведение в собствен имот в България е голяма рядкост. Консумацията също намаля –
от 25 лв. средно
на човек до
15 в момента
Чужденците пък харчеха около 31 лв., а сега на практика ги няма”, каза пред “24 часа” Петров.
Има и новопоявили се разходи - например за противоепидемичните мерки. От бранша заявяват, че в различен вид оборудване за предпазване от COVID-19 на обект са инвестирани между 3000 и 8000 лв. За предстоящия зимен сезон сумите ще се вдигнат още. Собствениците на заведения обаче са категорични, че са готови за студените месеци и очакват зимния сезон.
“За нас като бранш е много важно да се спазват противоепидемичните мерки. Радващо е, че до момента няма доказателство за огнище на зараза, тръгнало от заведение. И всеки собственик, а и персоналът, имат интерес това да не се случва. Освен това хората предпочитат да посещават местата, които смятат за сигурни”, коментира Петров.
Ресторантите са готови да посрещнат зимния сезон
Всички предприети мерки успяха да спасят голяма част от работните места и сериозна част от бранша. Намалението на оборотите в този сектор обаче е толкова голямо, че самият бизнес трудно би могъл да оцелее, ако продължаваше да работи с 20% ДДС, категорични са от сдружението.
Според проведена от Българската асоциация на заведенията и Сдружението на заведенията в България анкета между 968 собственици на заведения половината отчитат намаление на оборотите в сравнение с времето преди пандемията с около 50%. Само 17,6% от тях отчитат намаление от порядъка на 30%, други 19,5% - намаление с до 20%, и само единици имат увеличение на оборотите.
Заради това е неминуемо приходите в хазната от ДДС върху ресторантьорската услуга да намалеят, особено ако се сравняват с рекордната за туризма 2019 г. Още повече че през голяма част от годината браншът беше затворен.
Все пак става въпрос за 22 хиляди заведения, като през 2019 г. по данни на НАП
касовите обороти
от тях са
4 млрд. лева,
или 1/5 от всяка
касова бележка
е издадена от
заведение
Но почти всички те са малки семейни фирми, веригите-заведения с над 5 млн. годишен оборот в България са едва 35 на брой.
“У нас се създаде погрешна представа, че като се намали ДДС от 20 на 9%, значи храненето в ресторант тутакси ще стане с 11% по-евтино. Но това няма как да стане, след като разходите продължават да са същите и дори леко се увеличават. Това е помощ в подкрепа на бизнеса, чиято логика ще изчезне, ако намалената ставка автоматично се прехвърли към намаляване на цените”, обясни финансистът Петър Николов.
Освен това парламентът реши ДДС върху доставките на готова храна до дома и офиса да си остане 20%. При тази дейност обаче разходите стават още по-големи - като ресторантьорска услуга храната е същата, но има и разходи за опаковане, логистика, транспорт, допълнителен персонал.
Според Николов натискът от страна на администрацията за изсветляването на ресторантьорския бизнес и
зачестилите
проверки по
заведенията по
естествен начин
ще доведат до
натиск и върху
други сектори,
свързани с него.
“Ние категорично не сме съгласни с твърденията, че нашият бранш е от най-сивите в страната. Но като браншова организация имаме интерес тази част от колегите, които работят на “сиво”, да бъдат санкционирани и принудени да спазват финансова дисциплина, защото иначе сме поставени в условията на нелоялна конкуренция”, допълни Павлин Петров.
Не е тайна например, че
който и да е
ресторант трудно
се снабдява с
разходни
документи
за основните хранителни продукти, които купува. Заведение, особено от висока категория, не може да си позволи да купува плодовете и зеленчуците от хипермаркети. Освен високо качество там се търси и възможно най-добра цена.
“Един земеделски производител, дори да не е регистриран като юридическо лице, може да издаде протокол за купеното от него и това да мине като разходооправдателен документ. Но не всички искат да го правят и има едно противоборство”, твърди Николов.
През септември по предложение на тристранката НОИ и Агенцията по заетостта направиха мащабна проверка на заведенията, от която излезе, че работещите без договор в този бранш, които през миналата година са били 0,6% от заетите, са намалели на 0,4%, т.е. с 1/3. Със сигурност за това изсветляване играят роля и намаляването на ставката по ДДС, и мярката 80/20.
