На 90 години тази нощ почина Любен Гоцев. Предлагаме ви интервю, което той е дал пред "24 часа" преди 6 години на 5.02.2014 г.. В него той отговаря на въпроси за кръга "Монтерей" - група хора от бившата ДС и политиката, които се събираха в едноименния ресторант и се говореше, че управляват тайно държавата
- Г-н Гоцев, пак се появихте на първа страница. Вярно ли е, че ще спасявате банката на Младен Михалев-Маджо?
- Това е толкова плитка работа, че аз не знам какво да говоря.
- Разкажете какво се случи миналия вторник...
- Редовно се събират във вторниците 25 човека, 12, 18 - зависи кой е свободен и кой - зает и не може да дойде. Само аз съм генерал и Иван Драшков, други няма. А ни викат генералите. Няма такива в групата. Прокурорът Нестор Несторов никога не е бил генерал, Светльо Мичев от Русе, един друг Светльо от Бургас, беше посланик в Израел, и всички останали нямат нищо общо с това звание. Ама - генералите!
Аз пристигнах
с един час
закъснение
заради моите
болежки
Влизам в ресторанта и виждам на масата Младен Михалев, тире Маджо. Виктор Вълков седи до него, там и една мадама имаше. Едно място празно и аз седнах на него.
Това е истината за цялата тази история. Но - ето ги, върнал се Младен Михалев от Швейцария, срещата - тайна, пишат, че спасявам банката на Младен. Нито знам какво спасявам, нито...
- Вие говорихте ли с Младен Михалев?
- Не съм, той беше на другия край на масата. На нея се говори на кого какво му е на душата. Няма тайни! Не е конспирация. То, ако е конспирация, няма да се събираме в заведение.
- Защо Виктор Вълков кани Маджо?
- Виктор е член на управата на банката му, получава 5 бона на месец, защото е член на борда. Може и повече да получава, има кола с шофьор. Той не го крие това, то не е тайна.
- Откъде тръгна приказката, че вие сте човекът, който задкулисно дърпа едва ли не цялата политика в България? Че сте истинският кръстник на българската мафия?
- Нещата тръгнаха от Краси Райдовски и още двама-трима души, после - тоя приписва още малко, оня приписва още малко. Един вестник така го е нагласил, че като четеш, си казваш: "Брех мама му стара!?". Точно журналистическо съчинение - те сега така направиха, ама това скриха, решиха тоя въпрос... Никой не е решавал никакви въпроси. Първият елементарен въпрос е: ако има конспирация, никой няма да иде в кръчма да прави тая конспирация. Ще се отиде в някоя вила, в някоя къща, някъде в Балкана...
- А защо Райдовски е пуснал тези слухове за вас?
- Също нямам отговор. Ние бяхме добри офицери. Тоест аз съм му бил винаги началник, но не пряко. Като станах началник на Първо главно управление, съм отговарял за всички. Но за Западна Европа, не за Гърция, Райдовски работеше по гръцка линия. Дали оттогава нещо вътрешно ме е намразил, дали по-късно...
Оня ден казал, че сме изнасяли агнета. С него не съм имал никога никакъв бизнес. А той казал по телевизията - ние с Любен Гоцев изнасяме агнета. Райдовски работеше със сина на Мирчо Спасов - Румен Спасов, който почина. Те си работеха и това не беше тайна, той не го е крил никога. После влязоха в екипа на Жан Виденов. Ние се разделихме тихо по това време. И той след две години: "Андрей Луканов и Любен Гоцев изнесоха парите на партията с куфарчета!". После го слушам в друго интервю: не с куфарчета, с чували, със спортни чували изнасяха.
Райдовски е
приятел
на Виктор Вълков
Виктор го кани всяка събота или неделя на обяд. На четири очи.
- Защо го кани?
- Не знам, бе - приятели. И до ден днешен го кани. Или му снася, или получава от него нещо. Единият от другия... Кой знае какво правят. Не съм присъствал. Но Виктор не крие. Може би за да ме ядоса: "Вчера бях пак с Краси, клюкарствахме си..." Може би за да му кажа: "Защо го каниш това лайно?". Не, няма да му го кажа никога. Аз съм друг човек. Кани си го, щом ти харесва, интересен ти е... Та Райдовски започна с куфарчетата с парите.
- А после и други поеха тази версия с куфарчетата, така ли?
- И Татяна Дончева. Там, ония с парите - от генералското движение! Нали имаше едно генералско движение в БСП?
- Каква е истината за него?
- Генералското движение го направи Кольо Добрев чрез Митко Иванов-Гестапото. Извикаха ме мене и още двама-трима души. Владо Тодоров, който след това се уплаши, бог да го прости. Но аз останах, защото и Бриго Аспарухов беше там. Дайте да направим нещо в партията, няма да излизаме от нея. Да видим старците... Моето поколение. Остаряхте, не искате да работите за нея. Офицерите от запаса, това-онова... Някаква такава идея имаше Кольо Добрев. Всичко, викаше, умря в тази партия. И вашето поколение се заседна, пиете по цял ден в кръчмите, няма кой да работи. И така се създаде така нареченото генералско движение. Макар че от генералите останахме само двама души - аз и Бриго. После и той се разкара. Митко Иванов никога не е бил генерал.
- Мисля, че е полковник...
- Май подполковник стана. Но майор - твърдо. Когато станах зам.-министър на МВР, той взе да ми харесва, аз не го познавах преди това. Тича при мене, при ген. Семерджиев, носи папки, подсказва нещо. Викам му: "Митко, що не дойдеш да ми станеш един помощник, нищо не разбирам от материята на полицията. Аз все пак съм бил в разузнаването. Ако нещо знам, то е там". "Закъсняхте - усмихва се той. -
Семерджиев ме
назначи за свой
съветник и
помощник"
Това малко хора го знаят.
След това се завъртя шайбата и решават да ликвидират Шесто управление. Митко беше останал единствен. Саманджиев вика - дай да го махнем, не е подходящ. И аз го уволних с моя подпис. Той го знае, това не е тайна. И сега се кодоши - ти ми е.. майката. Викам му - ти стана милионер заради мене... Та кой създаде тази легенда за мен? Красимир Райдовски и журналистът от Етрополе, той също почина. Изключваха го от партията, после стана депутат във Великото народно събрание, беше журналист в "Работническо дело"...
- Георги Тамбуев?
- Да, Георги Тамбуев. Той написа едно интервю в поддръжка на Краси Райдовски: "Прав е Райдовски - Андрей Луканов и Любен Гоцев изнесоха парите на партията." Аз като шеф на предизборния щаб, Луканов като министър-председател сме изнасяли парите. Ама няма такова нещо!
- Йордан Йотов също говореше, че е имало такива куфарчета.
- Аз го напсувах този бивш шеф на идеологията. И той бил чул за куфарчетата. Обадих му се и викам: " Абе, другарю Йотов, като си чул, защо не отиде в Политбюро и да кажеш какво си чул, откъде си го чул. А сте си мълчали повече от 20 години! Не се ли срамувате от това "чул съм"? Защо не заявихте - на тази и тази дата дойде Иван Драганов и ми съобщи, че другарят Любен Гоцев е изнесъл куфарчета по еди-кой си начин.
- Йордан Йотов какво ви каза?
- Нищо! Мънка по телефона. Не е очаквал, че ще се обадя, и не беше готов да ми реагира. И Григор Стоичков, и той, беше казал, че е чул. И на него му нарязах краставицата. "Дойдоха другари при мен, говорихме и има нещо подобно..." Абе, като има нещо подобно, кажете го, бе! Защо отиват при Григор Стоичков? Да отидат в полицията, да отидат в прокуратурата. Напиши там, че на еди коя си дата моят приятел Иван Драганов е взел куфарче от Любен Гоцев....
- Да се върнем пак на тази среща. Защо сменихте ресторант "Монтерей" с друг?
- Не е нещо ново, бе! В последните 3-4 години и друг път сме го сменяли. Най-много сме тук, разбира се, защото ни е под носа. "Монтерей", така нареченият, сега е ресторант "Модера".
- Защо "Модера"?
- Пак си е същият ресторант и собственикът си е същият. Но понеже зет му имал във Варна ресторант със същото име и искал да си направи верига.
- Освен тук къде на друго място се срещате?
- Има един ресторант "Амстердам", някъде около външното министерство. Не знам даже на коя улица. Третото място е в парк-хотел "Москва", но, изглежда, там никой не ни е видял още. Няколко пъти сме били и при Благой Рагин, горе в "Драгалевци". Той ни кани да му направим алъш-вериш.
Виктор Вълков го казваше на майтап оня ден, че както Бойко Борисов правеше изнесени заседания на Министерския съвет, така и
ние правим
изнесени заседания
от "Монтерей"
Но хората го възприемат. Да го каже Виктор Вълков, сигурно е вярно. Кой знае какво правят там!? И сега какво да правим, хайде да пишем? Не мога да се бия. Първо, съм болен, второ, след два месеца навършвам 85 години, какво ще се занимавам?!
Ако аз бях конспиратор, никога нямаше да седна в "Монтерей" да ме гледат сто души, че общувам с Маджо. Не сме разменили дума. Той седи на единия край, аз на другия. Виждам го, че е там. Знам, че Виктор го е поканил. Но той може да покани от банката, когото си поиска. И Драгневски е там, и другите, на които не знам имената. Драгневски е шеф на банката всъщност. Маджо няма никакво отношение към банката, тя само му се води. Освен ако има някакви проценти вътре. Не знам, Виктор ги знае тези работи.
- А Светослав Мичев откъде се появи на тази сбирка?
- В последните десетина години той е един от най-редовните бесепари в "Монтерей". И никога не е крил, че е от БСП. Не знам по каква причина той беше много близък с Чавдар Чернев, който също идваше редовно. Но после Чернев по не знам каква причина си направи свой кръг, който се събира по други заведения. А Мичев остана тук.
Той си е позитановец и станишевист 150 процента. Сега при последните събития го бъзикам: "Кажи какво става на "Позитано", бе, да се ориентирам от кои да съм. "Аз съм си за Станишев, а вие където искате ходете..." Колко е прав, това е друга тема. Така стоят нещата с Мичев. На някои хора им е интересно - във вторник малко отдушник. Някой лаф се пусне.
- Всеки вторник ли се събирате?
- Всеки вторник 20 години вече. Тамадата действително е Виктор Вълков. Той се върна от Турция, аз го познавах, но не в тази светлина. Веднъж ме пита какво правя в понеделник, вторник, сряда, през седмицата. Викам: "Нищо, с жена ми сме двамата, майка ми беше още жива, живееше с нас. Хайде, казва Виктор, да обядваме заедно във вторник. Не, за понеделниците беше първо.
Започнахме в един ресторант на "Оборище", който беше от лявата страна на сградата, в която са офисите на БОДК, недалеч от резиденцията на американското посолство. Там се запознах с Чавдар Чернев, също приятел на Виктор. По едно време обаче групата наедря, станахме десетина и се прехвърлихме в Руския клуб - ресторант "Крим", на ул. "Добруджа".
Там групата стигна до 30 души!
Идваха и седесари,
големи като този,
дето казваше
"Избори до дупка!"
- Георги Марков?
- Да, той. Една година много често. Защото и той, и Виктор Вълков са левскари, значи по левскарска линия. Имаше и цесекари. И мъжете, като ударят по две водки, за какво си говорят? За футбол и за жени. Идваха и двамата бивши министри на вътрешните работи Виктор Михайлов и Богомил Бонев заедно с певицата (Нона Йотова - б.а.). Примерно два пъти в месеца. И вече се преместихме в "Монтерей"... А! Започна да идва и Драшков, Иван Драшков, още беше на служба. И заради него преместихме сбирките от понеделник във вторник.
- Защо заради него?
- На Драшков началник тогава му беше Атанас Атанасов, генералът. Той живееше тука, после продаде апартамента си на нашия депутат Мерджанов. Атанасов се ожени за секретарката си и сега някъде в "Младост" му е апартаментът.
- Ген. Атанасов идваше ли на сбирките ви?
- Не, никога не е идвал. Впрочем веднъж дойде, аз го настъпих по палеца и оттогава не е стъпвал. И него Виктор го кани. Той поддържа дипломатически връзки с всички - леви, десни, някак си да бъде в средата. Аз му викам: "Ти са тамадата. Той: "Е, не, вие, генералите, сте тамада... Измива си ръцете и мене ме слага...
- Говорехме за Драшков...
- Да. Той идваше много редовно всеки понеделник, обаче веднъж каза, че има проблеми с Атанасов. Като станело 12 часът и той виждал, че Драшков се готви да излиза, викал: "Стига с тоя "Монтерей"! Омръзна ми! Няма да ходиш повече!" И Драшков помоли да прехвърлим сбирките във вторник.
Един от най-редовните генерали е Драшков. След мене - той. Продължава и сега да идва. Е, не всеки път, защото се занимава с някакъв бизнес в провинцията, брат му отглеждал крави - Петър Драшков, и той му помага нещо. Това е горе-долу накратко историята на така наречената група "Монтерей". Или кръга "Монтерей".
- И все пак какви политически въпроси обсъждахте на тези сбирки?
- Никога, ама никога не сме обсъждали политически въпроси! Дай да назначим тоя, да оправим оня... Това са измишльотини някакви. Татяна Дончева беше голяма противничка първо на генералското движение в БСП и оттам прехвърли ударите си по "Монтерей". Те са задкулисието, те дърпат конците, правят това, правят онова!... Което е абсолютно неверно.
- Какви други хора идват на вашите сбирки?
- Идваха и хора от ДПС. И сега има един-двама души, които са към ДПС. Не го афишират много, защото не е модерно, популярно. Но намекват: Абе, дай да видим как ще помогнем на ДПС, аз сега работя там, имам интереси, да поканим ли някой от ДПС... Всички мълчат. Тоест не е интересно на тази маса да седне някоого от ДПС. Като дойде, никой няма да го изгони... Маргарита Михнева по едно време идваше често. Журналистката Бенатова идваше всеки вторник, докато беше приятелка с Виктор.
Той започна да пише книга и тя му беше нещо като редактор. Докъде са стигнали, нито съм го питал, нито той ми е казвал. Но Бенатова вече не идва. Не знам дали я пишат книгата извън "Монтерей", или вече не я пишат. Не се интересувам. Това си е тяхна работа.
- Как може някой да стане член на вашия клуб?
- Няма членство. Каня ви другия вторник, заповядайте. Ще кажа предварително, че на обяда ще бъде и Пенчо Ковачев.
- С Виктор Вълков се знаем, правил съм интервюта с него точно на вашата маса.
- Няма нищо страшно. Е, така става, не с членство. Имали сме и такива случаи - влиза някой, вижда някого от нашата компания и казва: "Ей, откога не сме се виждали, мога ли да седна?" Другите започват да се питат: Кой е тоя, кой е тоя? Докато научат и се успокоят.
Винаги страхът е да
не е някой журналист
- Още имена от "постоянното присъствие" да кажете?
- Нестор Несторов, човек за уважение според мене. Сергей Давидов, шефът на фирма "Агресия груп". Иван Петров, бившият апелативен прокурор, сега е адвокат. Има си собствен сайт, в който ги пише едни такива врели-некипели, но са много точни. И така нататък - хора, които идват почти всеки вторник.
Или ако не могат да дойдат, се обаждат на мене или на Виктор. Поддържа се атмосфера на един кръг или група от 20 човека. Някой път и 30, но случайно влезли. Понякога някой прави рожден ден и идват 40 човека.
- Кой плаща сметката накрая?
- Всеки сам си плаща. Това е принцип. Всеки си плаща сметката, освен ако предварително не е заявил, че е поканил някого, на когото поема обяда. Аз направих глупост, когато празнувах 80-ия си рожден ден. Поканих 400 човека! Бях решил, че това е последният ми рожден ден. То се оказа, че ще живея още 4 години със зор... (Смее се.)
- В "Монтерей" ли празнувахте рождения си ден?
- Не, в парк-хотел "Москва". Много голям рожден ден. От детските ми години приятели, от казармата, от института в Москва, после вече партийните другари, от външното министерство, от службите приятелите, които вече са пенсионери и не се крият, че работят там. От 400 и няколко поканени дойдоха някъде към 380-390! Бях решил - ще се изръся, ама 80 години не се повтарят.
