Поне 10 ще са ястията, с които хотелиери и ресторантьори ще привличат гостите по нашите курорти
Съставени са и традиционни за всеки един от деветте туристически района
Над 10 прочути традиционни ястия, прославили българската кухня, влизат в национално туристическо меню. С тях родните хотелиери и ресторантьори ще омайват гостите по нашите курорти.
Менюто е разработено от Университета по хранителни технологии в Пловдив със сътрудничеството на Министерството на туризма и браншовите организации. Това стана ясно при откриването на учебната година в единственото по рода си у нас висше учебно заведение, където присъства вицепремиерът Марияна Николова.
“В националното меню “Вкусовете на България” са включени
ястия от
деветте
туристически
региона
на страната. Сред тях са разядка от лютеница, еленски бут, туршия, домашен хляб със самардала, рибена чорба по свищовски, пиле лютика”, обясни доц. Кремена Никовска, функционален декан в Университета по хранителни технологии.
В списъка на родните кулинарни шедьоври е и ишмер от Странджа, който се приготвя от овче мляко. Вари се продължително време, докато се получи гъста консистенция.
Съставени са и традиционни менюта за всеки един от деветте туристически района в страната. Те са с центрове Пловдив, София, Русе, Велико Търново, Казанлък, Благоевград, Смолян, Бургас и Варна. В проекта за национално меню всеки един от тях се представя с типични храни и напитки.
Характерните гозби например за Тракийския край са сарми от Хасковско, които се правят от тесто и смляно месо, туршия, станимашки сарми,
свиленградско
малеби,
за приготвянето на което се използва счукан ориз. Маврудът пък е посочен като най-отличителното питие за този регион.
За региона с център Благоевград като традиционни ястия са посочени кюстендилски зелник - това е задушена баница, в която с една кора се завиват всички останали и има плънка в средата. Тя се състои от запържена коприва с праз лук, сирене и 3 яйца.
Друго такова ястие от региона са сарми в листа от широка мелнишка лоза - представляват топки от плънка, увити в лозови листа. Оризникът пък е
бял ориз,
запечен
във фурна
със заливка от яйца. Характерни за този регион са също ястия като бисмемка и ложената баница.
Сред родопските специалитети са родопското чеверме с агнешко месо, пататникът и родопският клин, който представлява баница с ориз, мляко, сирене, масло и коприва, както и родопският сач, в който традиционно се включват три вида месо - телешко, свинско и пилешко.
“Ресторантьорите и хотелиерите могат да вземат асортименти както от националното, така и от регионалното меню, и да ги предложат на гостите си”, коментира главен асистент Станко Станков от Университета по хранителни технологии.
Световната практика показвала, че включването на възможността за опитване на характерни храни и напитки в различни събития е предпоставка за привличането на 35% повече туристи спрямо стандартния културен туризъм.
Ресторантьорите в курортите не са длъжни да включват тези ястия в менютата, това е по желание. За да получат запазения знак “Национална кухня” или “Вкусовете на България” - тъй като все още не е изяснено какво ще е наименованието, те ще трябва да имат в менюто си някоя от тези традиционни гозби. Запазеният знак ще е
под формата
на стикер и
на вимпел,
който ще се поставя на масите.
“У нас трудно се намират заведения, в които се предлагат традиционни местни ястия. А в редица западноевропейски държави залагат именно на уникални вкусове. Някои от храните там дори са придобили по-голяма известност от забележителностите. Като се каже Испания, много хора се сещат за паелята, Италия пък свързват с пастата.
Идеята ни беше да направим такава селекция и от характерните за България храни”, обясни главен асистент Станко Станков.
Той уточни, че са съставени менюта за 9-те туристически региона в страната и едно общо национално. Храните са селектирани много внимателно, като целта е била те
да не бъдат само
туристически
продукт, а да
са подплатени
с история
Предизвикателство пред специалистите например е било да селектират най-характерните ястия за район “Долината на розите” заради богатата палитра. Накрая като характерни гозби са посочени супа от агнешки дреболии, гювеч по медвенски със зелени бадеми, змийски лапад със свинско. Като напитки са посочени сливенска перла и карловска анасонлийка.
За район “Варненско Черноморие” най-популярните гозби са супа от коприва с яйце, пилешка яхния с дюли, както и десертът малайник, полят с маджун от захарна тръстика.
Една от характерните гозби за район “Стара планина” е гъбената чорба по търновски, която се приготвя от поне три вида диви гъби и подправки. Традиционни ястия за същия регион са пиле лютика с ароматен доматен сос, печена капия и подправки, джолан от еленски бут с пресни картофи и сушена манатарка, задушено по троянски.
Популярен десерт
в района е
шубекът – цели
гроздови ядки
се нанизват
на конец и
се потапят в
гроздова шира
От напитките специалистите са посочили троянска сливова и врачански мискет.
В менюто на Дунавския район е включена есетра със сос елечница, който се приготвя от орехови ядки, чесън и оцет, както и традиционният хляб просеник от царевично брашно. Уникалният десерт за този район са пържени тестени изделия, полети с маджун. Той пък представлява концентриран сок от диня.
“Кулминацията на работата ни бе националното меню. В него сме включили отличителни ястия от всеки един от 9-те туристически района”, обясни главен асистент Станко Станков.
Над 29 000
работни места
в туризма са
запазени в
кризата,
благодарение на усилията на правителството. Над 2 млрд. лева бяха насочени към социално-икономическите мерки, каза вицепремиерът Марияна Николова в Пловдив. За усилията си страната ни е била отличена от Световния съвет за пътувания с печат за безопасност и хигиена.
“Трябва да се научим да работим в новите условия, които изискват много повече дисциплина, отговорност и профилактика”, подчерта Николова.
Вицепремиерката благодари на университета за активната дейност по съвместния проект за национално меню и посочи още, че висшето училище обучава кадри, които имат своята важна роля за развитието на туристическия сектор.
Николова допълни, че чуждестранните гости много харесват това, което се предлага на българската трапеза. И ние трябвало да използваме този потенциал за привличане на повече туристи, залагайки на специализирани услуги и продукти.
