В нова стратегия за психичното здраве обръщат специално внимание на младите болни
Изписаните от психоклиника задължително ще ходят 6 месеца на сеанси
Местят до 3 г. държавната психиатрия от Нови Искър в бившата транспортна болница в София
Във всеки областен град - център за психично здраве
Разработване на програми за лечение на хранителните разстройства като анорексия, булимия и пр., които стават все по-сериозен проблем сред младите, както и поставяне на акцент върху детско-юношеската психиатрия. Това е залегнало в новата стратегия за подобряване на психичното здраве, публикувана за обществено обсъждане.
До момента на хранителните разстройства не се обръщаше сериозно внимание. В новата стратегия обаче е предвидено дори създаването на специална клиника за лечението им към някоя от университетските болници. Тя трябва да бъде направена до 2030 г., като ще струва около 2 млн. лв.
Подобряване на психиатричната помощ и създаването на структури във всеки областен град са основните приоритети на стратегията, предложена от Министерството на здравеопазването. Трябва
да се повишат
заплатите
и капацитетът на работещите в тази сфера, залага още стратегията.
Изпълнението е със срок до 2030 г., в реализацията ще бъдат включени и социалното и образователното министерство. Социалното трябва да изгради мрежа от защитени жилища и дневни центрове, а МОН да разработи програми за промоция на психичното здраве, които да бъдат застъпени и в обучение по медицина и здравни грижи.
Един от големите проблеми на психиатричното обслужване в момента е фрагментарният характер и липсата на приемственост както на грижите и терапията, така и на информацията за даден пациент. След изписването му от психиатричния стационар болният не се проследява, не се наблюдава дали спазва лечението си, не се насочва към никакви психосоциални интервенции, за да се осигури обратното му включване в общността. Тези дейности се поемат хаотично в зависимост от състоянието и обхватността на пациента от съответна извънболнична служба или по инициатива на близките, сочи анализът на МЗ.
Задължителни терапевтични сеанси за всеки, изписан от психиатрична клиника, предлага министерството като начин за решаване на проблема. Това щяло да е поддържане на връзката между болния и неговия психиатър.
Други основни цели на стратегията са
да се намали
заболеваемостта
и смъртността
от психични
заболявания
с 5%; психиатричните услуги да се включат в общото медицинско обслужване; да се създаде мрежа от услуги, които да осигуряват пълно и комплексно обслужване на хората с тежка психична болест във всяка община, както и центрове за лечение на хранителни разстройства; да се намали употребата на алкохол и наркотични вещества; да се развият съдебната, детско-юношеската и психиатрията в напреднала възраст.
Да се направи оценка на регионалните нужди и там, където липсват психиатрични отделения, да се разкрият такива, а на наличните в областните и университетските болници да се направят ремонти. Центрове за психично здраве да има във всички областни градове, предвижда още стратегият. До 2024 г. такива трябва да се разкрият в Монтана, Видин, Габрово, Силистра, Шумен, Кюстендил и Перник.
Целта е до 10 г. да се изгради мрежа от дневни центрове за психосоциални услуги, които да са в непрекъсната връзка с психиатричните стационари в общините.
До 2023 г. пък Държавната психиатрична болница “Нови Искър” трябва да се премести в бившата сграда на Транспортна болница в София.
Над 620 млн. лв.
ще струват
промените, показват разчетите на здравното министерство. Средствата са от държавния бюджет и от европейски програми и проекти.
Само за повишаване на заплатите на работещите се предвиждат 500 млн. лв., като идеята е в рамките на 3 г. стартовото заплащане на начинаещите лекари да достигне 2000 лв., на лекари със специалност - 2500 лв., а на медсестрите - 1200 лв. За санитарите пък да се осигури минимум 20% над минималната работна заплата.
Намаляването на изтичащите в тази сфера специалисти придобива жизненоважно значение, сочат още данните от доклада на МЗ. Според тях към момента на 15 000 души се пада по 1 психиатър, които общо за страната са 500, но са и неравномерно разпределени - 1/5 от тях са в София. От всички пък само 22-ма са детските психиатри.
“Проблемите с персонала в психиатричната система са хронични, задълбочаващи се и са част от общите проблеми за цялата система на здравеопазване у нас”, констатира анализът.
В същото време по данни на Националния център по обществено здраве и анализи за 2018 г. пациентите с шизофрения под наблюдение са близо 26 000. Около 3000 от тях се нуждаят от подкрепа в общността, а 230 имат нужда от лечение в психиатрия. Хората
с умствена
изостаналост
са 28 293
Като 400 от тях не могат да се справят сами с всекидневието и се нуждаят от специализирани медицински грижи. Пациентите с деменция под наблюдение са 2408, но “с оглед на това, че над 60-годишна възраст процентът на заболяването нараства от 1 до 30% в горните възрасти, нуждите от услуги за тази целева група ще нарастват”, посочват от здравното министерство.
България разполага с 12 държавни психиатрични болници, толкова центрове за психично здраве, 5 психиатрични клиники към университетски болници и 17 психиатрични отделения към многопрофилни болници. Наличните легла са общо 4000, като има и около 1000 места за дневен стационар. Сградите на психиатриите обаче не стават за такова лечение. Освен това трябвало нерядко да поемат функциите и на приюти за хора с психични разстройства, защото някои от пациентите, които са за изписване, няма къде да отидат.