Маринова и Донев водят над 1100 дела. Най-голямото досега бе в три държави и донесе 125 млн. евро
Близо 1,5 млрд. лева са успели да съберат Кристи Маринова и Ангел Донев - синдиците на затворената КТБ. Връщането на средства към хора и фирми, които имат да получават суми, става през т.нар. частични сметки за разпределение.
По първата такава бяха изплатени 570 млн. лeвa. Това стана през май миналата година. Синдиците посочват, че в резултат хиляди вложители получили част от сумите си в КТБ. Механизмът на изчисляване на върнатото за всеки е да получи чacт oт oбщaтa cyмa нa paзпpeдeлянитe пapи, която зависи от неговия дял в общите вземания, които са признати от синдиците.
Според официалните данни фoндът зa гapaнтиpaнe нa влoгoвeтe дъpжи нaд 70% oт взeмaниятa oт KTБ - причината е, че той e зaмecтил кaтo кpeдитop онези влoжитeли, нa кoитo пpeз дeкeмвpи 2014-a e изплaтил гapaнтиpaнитe влoгoвe в зaтвopeнaтa бaнкa. Така от 570-те милиона по първата частична сметка извън фонда бяха разпределени 30% между останалите кредитори.
От 8 септември тази година започна изплащането на суми, включени във втората частична сметка за разпределение на приетите вземания от КТБ, съобщиха синдиците. Ще се разпределят 430 милиона лева, като ще се изплащат чрез клоновата мрежа на УниКредит Булбанк, ще има и такси по общата тарифа на банката. Важно е да се знае, че
има срок от
5 години за
получаване
на парите
Ако те не бъдат потърсени до това време, остават за банката.
Втората частична сметка е обявена в Търговския регистър по партидата на КТБ с ЕИК 831184677. Достъпът до нея е свободен - не е необходим електронен подпис или друг вид сертификат. Чрез справка там кредитор може да провери дали вземането му е включено за разпределение на сумите.
Физическите лица трябва да знаят, че ако са си сменили личната карта, трябва да отидат в централата на КТБ в София и да подадат заверено копие на документ за самоличност и молба за актуализиране на данните. Молбата може да бъде пусната и по пощата. Сумата може да се вземе и от упълномощено лице, но пълномощното трябва да е заверено от нотариус.
Ако някой е вписан с одобрено вземане в Търговския регистър, но се окаже, че го няма в списъка, подаден към УниКредит Булбанк, трябва да подаде писмено възражение пред синдиците на КТБ. Същото важи и ако има разминаване в размера на сумите за получаване.
От обявения списък става ясно, че парите ще се разпределят между 7063 фирми и физически лица. Сред тях с по-големи сума всъщност са фирми - ББР и “Сосиете Женерал”, БТК, както и държавни ведомства като например бившата агенция за приватизация. Най-много пари отиват за фонда за гарантиране на влоговете - 320,4 млн. лв. Военният завод “Терем” е с вземане за 860 024 лв., НУРТС е с над 4 млн. Отдаденото на концесия Летище София фигурира със 161 720 лв. Голяма сума очаква сливенската топлофикация - 7,8 млн. лв.
Има символични суми - например БДЖ щ е получат 0,05 лв., “Химимпорт” - 1,36 лв. “Шарлопов Поморие” - 4,33 лв., “Техномаркет” - 9,07 лв.
Вземанията на тези, които са оспорили размера на сумите, са заделени в сметката за разпределение. След произнасяне окончателно на съда за уважено възражение на кредитора заделената сума ще бъде разпределена. В Търговския регистър е видно, че сумата от втората сметка, заделена за такива казуси, е малко над 12,560 млн. лв. От тези пари над половината се оспорват от “Дунарит” - почти 7,9 млн. Посочено е, че това вземане е придобито от военния завод чрез цесия. БТК оспорва сума от над 4,5 млн. лв.
Сред оспорващите вземанията си от КТБ има и по-известни имена. Едното е на Евгений Бакърджиев - вицепремиер в правителството на Иван Костов.
За Бакърджиев
синдиците на КТБ
са заделили
24 688 лева
от втората сметка, но съдебния спор за парите още не е приключил.
Другото име е на бизнесмена Дилян Дорон, за когото са задалени 24 570 лв. Той бе обвнинен, че е източил 57 млн. лева от военното предприятие ИНКО през 1993 г. Дорон прекара над 4 г. в затвора по това обвинение, както и за опити за скрита приватизация на тогавашната банка “Биохим”. През 1999 г. бе оправдан.
От последното съобщение на синдиците на КТБ става ясно, че след първите две сметки се очаква осребряването на имущества, които ще бъдат разпределени чрез трета и четвърта сметка за частично разпределение. Едва когато този процес приключи, ще може да се отговори на въпроса колко пари от имуществото на банката бяха върнати.
По данни на синдиците са заведени над 1100 съдебни дела, които са в различна фаза. Част от тях са срещу неизрядни длъжници и включват продажби на имуществото. Заведени са отменителни искове за връщане на активи, придобити със средства от банката, правят се и търгове за активи, заложени в полза на банката. Последната обявена по-горяма сделка е например за продажбата на 25 723 облигации с номинал 1000 евро всяка, издаден от “НУРТС България”. Това означава, че се продават финансови активи за над 50 млн. лева.
Делата, които
водят синдиците,
се оценяват за
над 1,8 млрд.
лева. Последното успешно и голямо дело бе водено в три държави срещу фирми на Цветан Василев, чрез които той бе купил преди години БТК. От този казус в КТБ бяха върнати 125 млн. евро от използваните от банката пари за покупката на телекома.
В края на август бе обявено, че в Търговския регистър е публикувана третата частична сметка. Тя е изготвена от синдиците и е на разположение на кредиторите на банката по партидата на КТБ в Търговския регистър. Всъщност тя е само за изплащането на над 5,5 млн. лв. на “Сосиете Женерал”.
Заено с платените от синдиците над 1 млрд. лв. по признати вземания и връщането на гарантираните депозити от КТБ са платени над 4,6 млрд. лв.
Над 250 хил. души и 6 хил. фирми и други юридически лица получиха суми по депозити до 196 хил. лв. Реалното изплащане стартира на 4 декември 2014 г. през девет кредитни институции, които бяха определени от фонда за гарантиране на влоговете в банките. Връщането на парите приключи на 4 декември миналата година. Според статистиката на синдиците 114 хил. сметки бяха със суми по под 10 лв. във всяка от тях, като общият размер на тези влогове бе 580 хил. лв.
