С титлата "Почетен гражданин на Пловдив" да бъде удостоен областният управител на Източна Румелия Гавраил Кръстевич (1817-1898).
Такова предложение е внесъл в общинския съвет председателят Александър Държиков. Инициативата идва от шефа на Гражданския клуб под тепетата Рашко Радомиров. Така 122 г. след кончината си Кръстевич, който е свален на 6 септември 1885 г., ще се сдобие с престижното звание.
Той е възрожденец, юрист и историк, османски съдия и валия, радетел за културното обособяване на българите в Османската империя по времето на Танзимата, когато са осъществени реформите на Селим Трети и Махмуд Втори.
Кръстевич е сред учредителите на Българската екзархия. Назначен е за главен управител на Източна Румелия от 1884 до Съединението през 1885 година.
Утвърждава се като един от ярките публицисти още в средата на века. Като редактор на списание „Български книжици“, през 1859 и началото на 1860 г. Кръстевич публикува редица статии, с които се намесва активно в полемиката за обособяване на българите от гръцката Вселенска патриаршия.
Противопоставя се на политиката на фанариотите срещу богослужението и обучението на български език и критикува отказа им да допуснат повече български представители на събора, който изработва устава на патриаршията.
След Великденската акция от април 1860 година, с която българите отхвърлят върховенството на цариградския патриарх, Кръстевич участва в няколко българо-гръцки комисии, свикани от османското правителство за уреждане на църковната разпра.
През 1864 е избран в Постоянния привременен съвет, представляващ българите пред Високата порта и Патриаршията, защитава българската кауза на патриаршеските събори през същата година и през 1866.
През 1868 – 1869 година, по заръка на османското правителство, Кръстевич съставя няколко проекта за самостоятелна българска църква. Един от тях става основа за фермана на султан Абдул Азис от февруари 1870 година за основаването на Българската екзархия.
Проектът на Кръстевич включва в нея македонските и част от тракийските епархии. В окончателния текст на фермана тези епархии са откъснати от Екзархията, въпреки че член 10 да допуска допитване до местното население.
Гаврил Кръстевич взема участие в Народния църковен събор, който заседава в Ортакьой (Цариград) от февруари до юли 1871 година и приема устав на Екзархията. Повечето от постановките за устройството на българската църква са изработени от него и одобрени от делегатите.
По-късно се оттегля от църковните дела след няколко безуспешни опита да предотврати схизмата между българите и Вселенската патриаршия.
През 1879 година Кръстевич е назначен за главен секретар на губернатора на Източна Румелия Алеко Богориди. Като такъв завежда и Дирекцията на вътрешните работи през следващите пет години.
Начело на Източна Румелия, Кръстевич провежда проруска политика, като назначава препоръчан от Петербург директор на вътрешните дела (Начо Начов), вкарва руски офицер в щаба на милицията и фаворизира опозиционната Народна партия срещу „казионната“ Либерална партия.
Кръстевич не успява да се справи с агитацията за обединение на Румелия с Княжество България, която ескалира в началото на септември 1885 година.
Предупреден, че се готви преврат, той отказва да вземе превантивни мерки и спира телеграмата, с която директорите уведомяват османското правителство, че не могат да се справят с обществените вълнения.
Свален е от власт на 6 септември сутринта от въстаници начело с Продан Тишков – Чардафон и разбунтувалата се милиция, които обявяват Съединението. Тогава произнася знаменитата фраза: "И аз съм българин. Каквото стане, нека стане".
След тези събития и кратък престой като частно лице в София Кръстевич се връща на служба при султана. Умира през 1898 година.
В мотивите към предложението за почетното гражданство се посочва, че той заема изключително място в историята на Пловдив след Освобождението.
Той никога не е преставал да служи на българския народ, но за жалост е абсолютно неоценен от поколенията след него, смятат вносителите.
