Минималните цени за внос от Китай я спряха, без това да се отрази на цените на дребно
Софийска фирма внася 80 хил. чифта обувки, обмитени по 1,20 лв. за чифт, произход Китай, декларирани под специфичен митнически режим, оформен в Гърция. Той позволява, когато стока, произведена извън ЕС, влиза на територията на съюза в една държава, но е предназначена за друга, ДДС-то да се внесе в тази, в която стоките ще се потребяват. Дни след вноса търговецът декларира, че обувките са изнесени за Унгария с два камиона, регистрирани в Македония. Проверка от македонските служби установява, че
едното превозно
средство е лек
автомобил,
а вторият регистрационен номер не съществува. Данъчната администрация в Унгария не дава потвърждение сочената като получател фирма да има договор с български търговци. Счетоводните и превозните документи не потвърждават тази версия. Митническите и данъчните инспектори предполагат, че обувките са продадени без фактури в България.
Такива случаи с китайско и турско карго до съвсем скоро се случваха често.
От началото на тази година подобни измами са невъзможни. Резултатът - въпреки кризата заради пандемията приходите от мита за първото полугодие са 104,2 млн. лв., което е 55,6 % от годишните разчети, а постъпленията от ДДС - 5, 2 млрд. лв., или 48,9% от планираните. Поне 30 млн. лв. от събраните мита идват от новия режим за проверка на китайското и турското карго, сметнаха митнически експерти.
При новия режим всеки, който внася евтини китайски и турски стоки, вече не може да обмитява на символични цени и се проверява многократно - на границата от митничари, а във вътрешността от фискалните агенти на НАП. В същото време цените на китайските и турските стоки не са се увеличили чувствително, смятат експерти.
Причината за увеличаване на приходите от мита е изискване на Брюксел от средата на 2019 г. за нов механизъм за обмитяване на китайското карго във всяка държава от ЕС. Доклад на ОЛАФ от 2019 г. обяви, че годишните загуби от китайското карго на символични цени за Евросъюза са над 1,2 млрд. евро.
За да изпълни това, България промени Закона за митниците и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
През 2019 г. най-напред бе променен Данъчно-осигурителният процесуален кодекс. Поправката мина почти незабелязано, но сериозно промени търговията с определени стоки. Един от новите текстове изисква списъка на стоките с висок риск за финансовите интереси на ЕС да се обявява и на интернет страниците на Министерството на финансите и на Агенция “Митници”. Когато при проверка на данните в митническа декларация се установи, че посочените цени са по-ниски от т.нар. справедливи, валидни в ЕС, митническите органи ще
изискват
предоставяне
на обезпечение
То е в размер, осигуряващ заплащането на митническото задължение и другите вземания, които може да възникнат при вноса, изчислени на база на справедливите цени. Митническите формалности продължават и след предоставяне на обезпечението. Според определението, записано в закона, справедливи цени са оценки, извлечени от COMEXT - специална база данни на Евростат за международната търговия със стоки.
Цените са посочени за всеки продукт, произход и държава и обикновено за четири последователни години. Те се ползват от всяка държава от ЕС.
Промените не засягат стоки, които реално се следят от данъчната администрация - жито, месо и други хранителни продукти. Отнасят се най-вече за китайско и турско карго, което влиза на територията на страната и се декларира на много по-ниски от пазарните цени. От информационните системи на митниците става ясно, че това са основно текстил и стоки за бита. По документи дълги години те са стрували стотинки, но след това се продавали за десетократно повече, без да са били обложени коректно.
Друга промяна предвижда приходната администрация да получава информация за трансгранични данъчни схеми с потенциален риск от избягване на облагане. Преди два дни изтече срокът, в който консултанти и посредници при такива сделки трябва да подадат информация за всяка трансгранична данъчна схема. Обобщена информация ще има в НАП през ноември, тъй като до 31 октомври 2020 г. е срокът за събирането и анализа на тази информация.
Другата съществена поправка за защита от измамите с евтино карго бе направена в Закона за митниците. С нея се затегнаха условията при внос на всички рискови стоки от страни извън ЕС. Според новите разпоредби, когато при проверка на данните в митническата декларация се установи, че подобни рискови стоки са декларирани с цени, по-ниски от справедливите,
от вносителите
се искат
доказателства
за сделката
При обсъждането на поправката на лоялния бизнес на заседанията на бюджетната комисия бяха изнесени фрапиращи данни за каргото от Китай. След нейното въвеждане регулярен вносител на чорапи от Китай трябва да обезпечи стока, чиято минимална митническа стойност вече е със 120% по-висока. Друг вносител на пластмасови изделия пък трябвало да приготви четирикратно завишени минимални цени на артикулите, които предлагал години наред. Така митническото му задължение скочило от 19 000 лв. на 82 000 лв.
Решението на Брюксел и поправките в нашите закони последваха мащабни разкрития около проекта на Пекин, добил популярност като “Новият път нa кoпpинaтa”. През 2018-2019 г. ЕК заподозря Китай, че използва проекта зa свързваща инфраструктура между двата континента за контрабанда към Европа. Maщaбнaтa схема включвa зaнижaвaнe нa cтoйнocттa нa внeceнитe cтoки, зa дa се плaщaт пo-ниcки митa и дaнъци въpxy пpoдaжбитe. Tя бe paзкpитa във Великоoбpитaния, къдeтo се e прилагала гoдини наред. Слeдoвaтeли oт Eвpoпeйcкaтa cлyжбa зa бopбa c измaмитe заподозряха, че за черната търговия се използва нaй-гoлямoтo гpъцкo пpиcтaнищe - Пиpeя, кoeтo e мaжopитapнa coбcтвeнocт нa китaйcкaтa СОSСО Shурруng. Разследването още продължава, а Брюксел взе превантивни мерки срещу тази практика.
Сделки с Китай, Турция, Индия или Бангладеш се смятат за рискови
От няколко години списъкът на стоки с висок фискален риск се актуализира. От януари тази година в него са изброени най-често внасяните от Китай, Турция, Индия и Бангладеш стоки. Причините да влязат в рисковия за митничари и данъчни профил на вносители и търговци са няколко. На първо място, с тях най-често се извършват измами чрез смяна на митническия режим или позиция при обмитяването.
Разликата може да облагодетелства вносителя със стотици хиляди левове. Втората причина е обмитяването по нереално ниски цени. Затова вече всеки, който внася такива стоки, трябва да доказва реалността на цените. В януарския списък от тази година например са включени търговци, които внасят килими от Бангладеш, чанти, детски играчки, облекла и пластмасови изделия от Китай, Бангладеш, Сърбия, Турция, Индия и Пакистан.
Като рискови вече се сочат и всички стоки, които пристигат по необичайни маршрути по суша и по вода, както и такива, които са предназначени за реекспорт. Най-често защото последният е само по документи, а те се реализират на дребно в страната.
Най-новото попълнение в списъка са изделия от пластмаса, особено внос от трети държави. На 21 май т.г. съветът на ЕС одобри въвеждането на нови ограничения за 10 продукта от пластмаса за еднократна употреба, за които съществуват заместители. След като някои от държавите въведоха пълна забрана за доста пластмасови стоки, част от тях бяха насочени към останалите държави, сред които и България.
